Ирландският рокер Боно веднъж каза, че ирландският икономически модел с ниски данъци, подкрепящ големите технологии, е донесъл на 5-милионната страна единственото благоденствие, което тя някога е познавала. Но този просперитет имаше своята цена - от загубата на инвестиции у дома до загубата на репутация в чужбина, тъй като огромните облагаеми печалби изчезнаха под носа на държавите. Сега, след като съдиите в Люксембург подкрепиха заповедта Дъблин да си върне 13,8 млрд. евро (15,2 млрд. долара) от ползи, незаконно предоставени на Apple Inc., това, което ще се случи по-нататък, трябва да компенсира всички жертви на счупената система за корпоративно данъчно облагане и да я поправи за в бъдеще.
Доброволното отказване от милиарди данъци не става просто за една нощ с едно намигване и факс от ирландското финансово министерство. Това е мрачният завършек на десетилетия на агресивно данъчно планиране от страна на мултинационалните корпорации и техните консултанти, които търсят най-добрите оферти; на жестока конкуренция между държавите, която води до неумолимо намаляване на данъчните ставки; и на огромна скърцаща сграда от закони, които предлагат примамливи вратички в цифровата ера. Кодексът, който на практика предостави на ирландското подразделение на Apple данъчна ставка от 0,005%, беше една от най-ниските точки сред многото по време на бума на веригите за разпределяне на печалби и лицензиране на патенти, използвани от всички - от Alphabet Inc. до Starbucks Corp.
Има шанс нещата да се променят към по-добро. Случаят с Apple вече послужи като гръмоотвод, откакто Брюксел започна да го разследва през 2014 г: Пренасочването на неочакваната сума от 13,8 млрд. евро към държавната хазна на Ирландия ще помогне на Дъблин да осъзнае какво е струвала на гражданите зависимостта му от корпоративните димки и огледала - от недостатъчните инвестиции в инфраструктура до недостига на жилища. В доклада на Марио Драги за европейската икономика от тази седмица се отбелязва, че разходите на Ирландия за образование и научни изследвания са доста под средното ниво; свежите средства могат да помогнат за поправянето на този проблем.
Все още обаче е необходимо да се направи много повече в система, в която затварянето на една врата за данъчни облекчения отваря друга някъде другаде. Време е да се приложат глобалните предложения за преразглеждане на мястото, където мултинационалните компании трябва да плащат данъци - в идеалния случай там, където са техните клиенти, а не там, където се разбъркват документите - и на ставката, която трябва да плащат. Първото предложение се бави поради политическата безизходица в САЩ, а второто се подкопава от забавянията и размиващия ефект на отделянето на предприятия. Всеки възпиращ ефект досега е бил малък: Данъчната обсерватория на ЕС изчислява, че през 2022 г. в данъчни убежища са били прехвърлени корпоративни печалби на стойност 1 трилион долара, или около 35% от общите чуждестранни печалби - процент, който е повече или по-малко стабилен от 2015 г. насам. Но по консервативни оценки тези предложения са на стойност поне 220 млрд. долара допълнителни данъчни приходи в световен мащаб (около 8% от събраните през миналата година).
Паскал Сен-Аманс, който служи като посредник на глобалната данъчна сделка, докато е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), споделя, че това е истинското значение на случая с Apple. „То ще засили натиска за преразглеждане на начина, по който мултинационалните компании разпределят печалбите си по света и се облагат с данъци“, казва той. „В един идеален свят не само Ирландия би трябвало да претендира за данъците на Apple, но и други европейски партньори и пазари, на които се продават техните стоки.“
Може би вместо да се възстановява само у дома, Дъблин трябва да използва 13,8 млрд. евро и като маслинова клонка с останалия свят. Данъчната обсерватория на ЕС изчислява, че прехвърлянето на печалби на предприятията струва на страните от ЕС около 20 % от събраните приходи от корпоративен данък - не само ирландците са загубили от жилища, болнични легла или учители. Големите държави с големи потребителски пазари, където се продават iPhone-и и се плащат такси за App Store, биха имали претенции за част от неочакваната печалба на Ирландия и това може да е добър момент да се приложат на практика по-справедливи начини за разпределяне на данъците на мултинационалните компании. Това, което Боно така и не спомена, е, че за да могат юрисдикциите с ниски данъци да забогатеят, на други се е наложило да обеднеят.