Папа Франциск ще проведе азиатско-тихоокеанска обиколка, чиято цел не е само да разпространява словото или да се свърже с вярващите. Това е подготовка за най-голямата награда, която Римокатолическата църква желае: посещение в Китай.
Според някои оценки втората най-голяма икономика в света е на път да бъде дом на най-голямото християнско население през 2030 г. Папата се стреми да се установи контакт с Китайската комунистическа партия, която в миналото е упражнявала контрол върху назначаването на епископи в страната, независимо от Ватикана. Това е довело до опасения за схизма и е една от многото причини, поради които понтифът желае обединение на католиците в Китай.
Неговите действия идват въпреки влошените данни за състоянието на религиозните свободи в страната. Всяко бъдещо сътрудничество не може да омаловажи тези опасения или да застраши дипломатическите отношения на Ватикана с Тайван – един от малкото останали случаи на признаване на самоуправляващия се остров, за който Пекин претендира за своя собствена територия.
Нито един папа не посещавал Китай и Светият престол не поддържа официални дипломатически отношения с КНР, въпреки опитите за по-тясно сътрудничество в последните години. Пътуването се разглежда като начин за установяване на контакти с Пекин, но това не бива да подценява значението на настоящата обиколка на Франциск в четири азиатски държави. Много от тях имат значително католическо население: Индонезия (3%; 8 млн.), Папуа Нова Гвинея (26%; приблизително 3 млн.), Източен Тимор (97%; 1,5 млн.) и Сингапур – дом на почти 400 000 католици, или 7% от населението, много от които са етнически китайци. В Сингапур е и последният етап от историческото пътуване на папата през тази седмица.
И въпреки това Китай наблюдава случващото се внимателно. Комунистическата партия официално е атеистка и забранява на членовете си да изповядват каквато и да било религия. Но тази догма се променя с течение на времето и в настоящата конституция, приета през 1982 г., се посочва, че обикновените граждани се ползват със „свобода на религиозните убеждения“.
На практика това означава, че всички вероизповедания са под контрола на президента Си Дзинпин. Неговата програма за „синизация“, въведена през 2015, предвижда религиозните групи задължително да се адаптират към социализма, като интегрират своите вярвания и обичаи с китайската култура и политическа идеология. С други думи, имате право на вероизповедание – но с китайски характеристики.
„Това не е Китай от миналото, сега няма системно налагане на атеизма“, казва ми Мишел Шамбон, научен сътрудник в Азиатския изследователски институт към Националния университет на Сингапур. „Партията не се интересува от начина, по който отслужвате литургия. Официалните лица просто искат да гарантират, че католическите организации не могат да бъдат използвани срещу тях“.
Взаимоотношенията между Църквата и Китай са сложни. По същество религията е забранена по време на Културната революция през 60-те и 70-те години на миналия век, но процъфтява през 80-те, след като страната навлиза в ерата на икономическите реформи. Около 20 млн. души, приблизително 2% от възрастното население в Китай, се самоопределят като християни според информация от според Общото обществено проучване в Китай от 2018 г. От тях около 90 % са протестанти, а останалите са предимно католици.
В доклад на Държавния департамент на САЩ от 2022 се посочва, че католиците са между 10 и 12 милиона. Отбелязва се, че много от тях са принудени да изповядват вярата си тайно, извън полезрението на официалните власти. В доклада се посочва, че онези, които отказват да се присъединят към правителствената Китайска католическа патриотична асоциация или да се закълнат във вярност на партията, са подложени на тормоз, задържани, изчезнали или хвърлени в затвора.
Достигането до вярващите е една от причините за намеренията на Ватикана да се обърне към Китай. Тя е свързана и със спечелването на сърцата и умовете на вярващите, разделени на две групи: едната е под контрола на държавата, а другата се покланя в „подземни църкви“, чиито епископи не са одобрени от китайските власти.
Светият престол води битка с Пекин за това кой да назначава епископите и през 2018 г. постига компромис – ще бъдат назначавани кандидати, одобрени и от двете страни. За Ватикана това беше начин да привлече повече китайски католици към себе си, но някои високопоставени фигури в Църквата, включително вече пенсионираният кардинал Джоузеф Дзън от Хонконг, се опасяваха, че институцията е отстъпила твърде много власт.
Тогава Дзън заяви пред Bloomberg, че понтифът е твърде оптимистичен по отношение на китайското правителство. Той предупреди, че по-близките връзки „ще имат трагични и дълготрайни последици не само за Църквата в Китай, но и за цялата Църква“. Коментарите му бяха пророчески. През 2022 Дзън е глобен, след като е признат за виновен по обвинение, свързано с ролята му във фонда за подпомагане на продемократичните протести в Хонконг през 2019 г., която той отрича.
Тайван е наболяла дилема. Ватиканът е сред последните 12 дипломатически съюзници, които са останали на острова. Съществуват опасения, че тази преданост може да се промени, тъй като Светият престол се опитва да подобри връзките си с Пекин. Периодичните срещи между китайски духовници и техните колеги в Рим, тенденцията към нормализиране на отношенията и дори обсъжданията за създаване на „стабилно присъствие“ на Ватикана в Китай – всичко това говори към подобряване на взаимоотношения.
Усилията на Пекин да измести международната подкрепа от Тайпе са изключително успешни. Привличането на Ватикана на своя страна би било значителна победа, но Църквата последователно твърди, че никога няма да изостави Тайпе. Предвид нейния религиозен авторитет е възможно тя да поддържа духовни връзки и с двете страни. Някои тайванци дори поискаха Светият престол да настоява за „двойно признаване“.
Китай няма да направи тези усилия лесни, предвид неприязънта му към острова. Ватиканът иска да привлече всички католици в Китай под своя опека, но това не може да означава компромис по въпроса за свободата на вероизповедание или влошаване на отношенията с Тайван. Светият престол е единственият дипломатически съюзник на острова в Европа. Никога папа не е посещавал Тайван, въпреки че и двете страни поддържат дипломатически отношения от няколко десетилетия. Ако Тайван бъде оставен настрана в името на растеж в Китай, това би накърнило сериозно авторитета на Църквата като защитник на духовните принципи.
Ватиканът трябва да бъде прозрачен по отношение на споразуменията си с Пекин, а не да прави компромиси, за да получи по-широк достъп до страната. Последователното изразяване на загриженост относно отношението към потиснатите, основна морална ценност, трябва да бъде част от всеки диалог с Комунистическата партия.
С намаляването на придържането към духовността на Запад ръстът в броя на вярващите най-вероятно ще дойде от Азия. Пожертването на принципите в името на прогреса не е пътят.