Голямата икономическа реч на бившия президент Доналд Тръмп в четвъртък беше нискоенергийна по повече от един начин. Освен всичко друго, той каза на публиката в Икономическия клуб на Ню Йорк, че неговият план ще „намали цените на енергията наполовина или повече от това в рамките на 12 месеца след встъпването в длъжност“. Ако историята е някакъв ориентир, това би предвещавало катаклизъм през 2025 г. или за потребителя в САЩ, или за петролната индустрия. Най-вероятно и двете.
Що се отнася до разходите за енергия, бензинът е най-големият в умовете и портфейлите на американците. Има постоянен мем, че цените на бензина днес са много по-високи, отколкото когато Тръмп напусна поста, безчувствено забравяйки претъпканите морги и празните пътища, които характеризираха 2020 г. Въпреки абсолютната безпочвеност на тезата, невежеството стига до важна точка, когато говорим за внезапните спадове в цените на бензиностанциите. Ето как те се променят, година след година, от началото на 90-те години насам. Забелязвате ли нещо за периодите, когато цените са били значително намалени?
Вечно свръхамбициозен, обещанието на Тръмп обхваща всички енергийни разходи, които биха включили сметки за комунални услуги. Нека замажем факта, че голяма част от последните са свързани с относително фиксирани такси за инвестиции в мрежи, а не с цената на горивата за производство на електроенергия. Нека също така да отбележим, че при референтни цени на природния газ, които вече са близо до 2 долара за милион BTU, намаляването им много по-нататък изглежда крайно нереалистично, както и пагубно за икономическото благосъстояние на определен тип донори и избиратели в Тексас (и Пенсилвания, ако трябва да сме пределно точни).
И все пак, за пълнота, ето годишната промяна в енергийните разходи на глава от населението от времето, когато Тръмп беше тийнейджър и един много различен вид републиканец, бившият президент Дуайт Айзенхауер, беше в Овалния кабинет.
Виждали сме подобни обещания от кандидати за Белия дом и преди, най-скоро от губернатора Рон ДеСантис от Флорида по време на неуспешния му опит да надмине брътвежите на Тръмп. Тръмп също има история на особено необичайни твърдения, свързани с енергията (моят личен фаворит си остава твърдението му, че покриването на стена по границата с Мексико със слънчеви панели по някакъв начин би финансирало огромните разходи). Все пак обещанието на Тръмп да намали цените на енергията, колкото и безсмислено да е, е полезен начин за съживяване на темата за инфлацията, която е ключов фактор за недоволството на избирателите от настоящата администрация.
Президентите, които са сравнително безсилни да определят цените на енергията, е най-добре да се погрижат да осигурят на американците възможности да ограничат излагането си на променливи енергийни разходи (включително външни фактори като въглеродни емисии). Това включва неща като насърчаване на ефективността или алтернативни технологии като електрически превозни средства и термопомпи. Някак си подозирам, че вместо това Тръмп ще се придържа към обещанието си за 50%, колкото и да е откъснато от реалността или икономическото благополучие.
Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.