Дори по стандартите на Близкия изток изминалата година беше изпълнена с изненади. Една светкавична атака на „Хамас“ доведе до най-смъртоносния ден за евреите след Холокоста. Последвалата война между Израел и „Хамас“ в Ивицата Газа продължи по-дълго, отколкото почти всеки си е представял. Иран предприе може би най-мащабния в историята удар с дрон и ракети срещу Израел, който беше пресечен благодарение на безпрецедентното сътрудничество от страна на държавите в региона и извън него.
И все пак най-голямата изненада е и най-зловещата за световния ред. Радикален квазидържавен актьор, за който повечето американци не бяха чували, хутите от Йемен, отправиха най-сериозното предизвикателство към свободата на моретата от десетилетия насам - и вероятно победиха една уморена суперсила по пътя си.
В края на 2023 г. хутите започнаха кампанията си срещу корабоплаването през Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море и Аденския залив. Номинално те атакуват от симпатия към палестинския народ, но също така и за да спечелят авторитет в рамките на така наречената Ос на съпротивата- група от близкоизточни пълномощници, отглеждани от Иран.
През януари Вашингтон отговори с операция „Пазител на благоденствието“, която включва отбранителни усилия (предимно от американски разрушители) за предпазване на корабоплаването от безпилотни самолети и ракети, а също и въздушни удари срещу способностите за нападение на хутите в Йемен. Резултатите са в най-добрия случай посредствени.
Хутите намалиха трафика през Суецкия канал повече от наполовина, като лишиха Египет от приходи от пътни такси. Те доведоха до фалит израелското пристанище Ейлат в залива Акаба. Почти година по-късно групировката изглежда не толкова обезкуражена, колкото окуражена: Неотдавна тя повреди петролен танкер, заплашвайки да предизвика разлив с катастрофални последици за околната среда. Водният път, по който се осъществяваше 10-15 % от световната търговия, се превърна в зона на убийства.
Тази сага съчетава стара и нова динамика. Баб ел-Мандеб, което на арабски означава „вратата на сълзите“, отдавна е място на борба. Тази пресечна точка е заобиколена от нестабилност в южната част на Арабския полуостров и Африканския рог. Тази ситуация от десетилетия предизвиква конфликти и чуждестранна намеса, но кампанията на хутите показва и по-нови глобални проблеми.
Една от тях е намаляването на разходите за производство на електроенергия. Хутите не са традиционна военна сила; те дори не контролират изцяло Йемен. Въпреки това те използват безпилотни самолети и ракети, за да контролират достъпа до жизненоважни морета.
Хутите са разполагали с помощ в това отношение: Иран е предоставил оръжия и ноу-хау, необходими за производството им. Но кризата в Червено море все пак показва как на пръв поглед незначителни участници могат да използват сравнително евтини възможности, за да разширят разрушителния си обхват.
Втората особеност е стратегическото взаимодействие между враговете на САЩ. Хутите станаха по-страховити благодарение на наставничеството на Иран и Хизбула. От октомври 2023 г. насам те позволяват на по-голямата част от китайското корабоплаване да преминава без вреда. Хутите също така получиха насърчение - и, изглежда, пряка подкрепа - от Русия, която е нетърпелива да отмъсти на Вашингтон.
Пекин и Москва извличат геополитически ползи, когато Америка е обременена от конфликти в Близкия изток, така че и двете страни са готови да оставят тази криза да се задълбочи или дори да я влошат.
Третият фактор допълнително изостря обстановката: Нежеланието на Америка да изостря ситуацията, което се корени в прекомерното военно натоварване. Световната свръхсила е стигнала до безрезултатен сблъсък с група йеменски екстремисти. Твърдението, че именно този екстремизъм прави хутите „неудържими“, е уклончиво.
Основният проблем е, че Вашингтон се колебае да предприеме по-решителни мерки - като например да потопи иранския разузнавателен кораб, който подкрепя хутите, или да се насочи към инфраструктурата, която поддържа тяхното управление в Йемен - от страх да не разпали напрегнатата регионална ситуация.
Този подход ограничи риска от ескалация в краткосрочен план, но позволи на Техеран и хутите да запазят предпочитаната от тях среда на напрежение. Той също така отразява скритата умора на американската армия, която не разполага с достатъчно крилати ракети, бомби с лазерно насочване, ударни самолети и военни кораби, за да проведе кампанията по-агресивно, без да застраши готовността си за конфликти в други региони.
Така се появява четвърта характеристика: Загниването на нормите, които международната общност е приемала за даденост. Глобалните търговски щети, причинени от хутите, всъщност са ограничени благодарение на адаптивността на морските мрежи, които са в основата на световната икономика. Но прецедентът е ужасен: Хутите нарушиха свободата на моретата в ключов район и платиха много скромна цена.
Войната на Русия в Украйна същевременно подчертава друг основен принцип - нормата срещу насилственото завладяване. Ревизионистичните актьори поставят под въпрос глобалните правила, които са в основата на относителното благосъстояние, сигурността и стабилността на нашия свят след 1945 г.
Драматична корекция на курса от страна на САЩ вероятно не е неизбежна. Президентът Джо Байдън все още преследва неуловимото прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“; това поне би лишило хутите и другите ирански пълномощници от техния претекст за насилие, макар и никой да не е сигурен дали това би сложило край на нападенията срещу корабоплаването в Червено море. Той се надява да премине през президентските избори без повече проблеми с Техеран.
Но този подход може да не просъществува дълго след това. Който и да стане президент през 2025 г., ще трябва да се изправи пред факта, че Америка губи борбата за Червено море, с всички вредни глобални последици, които могат да последват.