Дръзката офанзива на Украйна в руската Курска област впечатли съюзниците на Киев с бързия си първоначален успех, като опроверга схващанията, че войната е изпаднала в патова ситуация и разкри кухите обещания на Владимир Путин да защитава територията си на всяка цена.
Но месец след началото на операцията американски и европейски официални лица все още се питат каква е крайната цел на Киев по отношение на 1300-те кв. км от руската територия, които според него силите му вече са окупирали. Някои съюзнически служители се опасяват, че Киев може да бъде принуден да се откаже от тези земи в рамките на няколко месеца, ако Москва предприеме по-голяма контраатака.
Тъй като руските сили продължават собствената си офанзива в източната част на Украйна, използвайки числено превъзходство, за да пробият линиите на Киев, някои европейски служители изразиха загриженост, че цената на операцията в Курск може да се окаже висока. Те говориха при условие за анонимност, за да обсъдят поверителни обсъждания.
Украйна държеше съюзниците си в неведение относно плановете си за операцията - най-голямото нахлуване, понесено от Москва след Втората световна война. Мълниеносната кампания разкри слабостта на руската отбрана, оспорвайки мнението, че двугодишното нахлуване на Путин се е превърнало в безмилостна война на изтощение, изиграна в полза на Кремъл.
Липсата на сериозен руски ответен удар също така подкрепи аргумента на Киев, че често изтъкваните от Путин „червени линии“ са празни заплахи, целящи да сплашат САЩ и Европа. Президентът Володимир Зеленски се позовава на приглушената реакция на Кремъл, тъй като настоява пред съюзниците си да позволят на Украйна да използва оръжия с по-дълъг обсег на действие срещу цели в Русия и да намали натиска върху превъзхождащите го по численост сили. В частен план някои съюзнически дипломати вече са съгласни, че опасенията за ответни действия на Путин изглеждат преувеличени.
„Путин е пролял толкова много кръв, че неговите „червени линии“ вече са безсмислени“, заяви Зеленски пред съюзнически служители на среща в Германия в петък. Той повтори призивите си да му бъде разрешено да използва западни оръжия с голям обсег на действие за поразяване на цели в Русия, „така че Русия да бъде мотивирана да търси мир“.
Той заяви, че Киев може да използва отнетите територии като разменна монета в преговорите. Но без да има признаци от страна на Москва, че е готова да води сериозни преговори, някои съюзници се притесняват, че Украйна може да не успее да я задържи достатъчно дълго, за да осигури лост за въздействие при евентуални дипломатически усилия.
Досега Москва не е прехвърлила голям брой войници от източната част на Украйна, за да се бият в Курск, като вместо това продължава смъртоносния натиск срещу линиите на Киев около ключови логистични центрове. Съюзнически служители заявиха, че Русия ще трябва да изпрати много повече войски в Курск, за да изхвърли украинските сили.
В същото време навлизането в Курск има за цел да създаде буферна зона, която да помогне за защитата на други украински градове от руски атаки, според Зеленски.
Ходът на Украйна е стратегически успех според Ан Мари Дейли, изследовател на политиката по въпросите на Русия и военните въпроси в Ранд във Вашингтон.
„Това е малко нахлуване в един регион, но ако Украйна иска, може да го направи отново в друга част“, казва Дейли. „Те принуждават Русия да преразгледа начина, по който защитава цялата си граница с Украйна.“
Публично западните представители не съобщават нищо за операцията, тъй като не искат да изглежда, че насърчават ход, който може да ускори руската ескалация.
„Агресивната армия на Кремъл сега е в отбранителна позиция на собствената си територия“, заяви в петък министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заедно със Зеленски.
Но има малко признаци, че съюзниците са готови да удовлетворят призивите на Зеленски за използване на оръжия с по-дълъг обсег срещу цели в Русия. „Не вярвам, че една способност ще бъде решаваща, и поддържам този коментар“, заяви Остин след срещата, като отбеляза, че Украйна разполага с „доста значителен собствен потенциал“ за удари с голям обсег.
Все пак нахлуването показа на съюзниците, че украинските сили могат да извършват координирани офанзиви, използвайки редица оръжия, предоставени от Запада, които американските и европейските представители отдавна насърчават.
„Курск е чудесен пример за новаторския подход на Украйна към военните операции“, заяви Кшищоф Нолберт, старши аташе по отбраната на Полша във Вашингтон. „След първоначалния объркан отговор Русия вероятно ще отвърне на удара, въпросът е колко време ще й отнеме това.“ Той отбеляза, че поддържането на линиите за доставки ще бъде по-трудно за Украйна след настъпването на зимата.
Според високопоставен европейски служител за Зеленски, който е изправен пред нарастваща умора у дома, тъй като войната продължава вече трета година, и пред нарастващи опасения, че подкрепата на съюзниците също може да отслабне, операцията в Курск е била рискован ход за получаване на влияние в преговорите.
Зеленски заяви миналия месец, че се надява скоро да представи нов мирен план на президента на САЩ Джо Байдън. Западни дипломати твърдят, че Кремъл вероятно изчаква резултата от изборите в САЩ през ноември, преди да предприеме някакви сериозни дипломатически ходове, надявайки се, че администрацията на Доналд Тръмп може да бъде по-малко благосклонна към Киев.
Според Сет Г. Джоунс, директор на Програмата за международна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, засега има малко доказателства, че украинските сили изграждат дълбоки укрепления за защита на завзетите земи, например чрез изграждане на окопи или поставяне на мини и „драконови зъби“.
„Те всъщност не се подготвят за широкомащабна, дългосрочна отбрана“, казва той, като добавя, че това може да е част от изчисленията на Киев да може да се оттегли бързо, но и да остави отворена възможността да продължи да напредва и да завземе още територии.
Рискованият залог на Киев идва в момент, в който той се оплаква от забавяне на обещаните доставки на оръжие от съюзниците и се увеличават съмненията относно перспективите за пакет от помощи в размер на 50 млрд. долара. Русия е съсредоточила най-боеспособните си сили в офанзива около Покровск, ключов логистичен център в източната част на Украйна, и напредва стабилно.
В цяла Украйна месеците на руски въздушни удари по електроцентрали и друга енергийна инфраструктура предизвикаха широко разпространени прекъсвания на електрозахранването и подхраниха опасенията за по-широка криза тази зима.