Много малко стартъпи са набрали достатъчно пари, за да изградят и поддържат мощни генеративни модели на изкуствен интелект. Германската компания Aleph Alpha изглежда е една от тях. В края на миналата година тя се похвали с инвестиция от над 500 млн. долара от индустриалните гиганти на страната и един от най-богатите магнати, което я затвърди като най-голямата надежда на Европа в разработването на усъвършенстван ИИ, независим от Силициевата долина.
Сега тя излиза от тази надпревара.
Миналата седмица Aleph Alpha обяви нова стратегия, съсредоточена около най-новия ѝ продукт - PhariaAI, „операционна система за генеративен ИИ“. На практика това е софтуер, който помага на корпоративни и правителствени клиенти да използват чатботове и инструменти с ИИ, независимо дали основната технология е създадена от Aleph Alpha или от някой от нейните конкуренти. Стартъпът все още планира да разработва широкообхватни езикови модели или LLM - системите, които са в основата на продукти като ChatGPT - но те вече не са в центъра на търговската му стратегия. Също така не се опитва да надмине моделите на фирми като OpenAI или Meta.
Тази промяна превръща Aleph Alpha в поредния високотехнологичен стартъп за изкуствен интелект, който променя курса си в област, която все повече се контролира от няколко добре капитализирани гиганта. В САЩ няколко известни нови компании изоставиха амбициозните си планове, след като основателите им започнаха работа в Microsoft, Google и Amazon. Стартъпите, които стоят зад водещите модели на ИИ - включително OpenAI, Anthropic и френската Mistral - също са създали тесни партньорства с тези технологични гиганти, на които разчитат за парични средства и изчислителни ресурси.
„Светът се промени“, каза в интервю Йонас Андрулис, главен изпълнителен директор на Aleph Alpha. „Само европейското LLM не е достатъчно като бизнес модел. То не оправдава инвестициите.“ Като фактори за „еволюцията“ на неговата компания той посочи консолидирането на областта и скъпото състезание по изчисления, което това предизвика.
Промяната означава, че Aleph Alpha може да развива бизнеса си, без да се налага да харчи монументалните суми, необходими за поддържане на водещи модели на ИИ. И все пак влиянието на Силициевата долина може да не е единствената причина за този завой на Aleph Alpha. Други , близки до стартъпа , казват, че той е бил спъван на бързо развиващия се пазар на изкуствен интелект поради бавното вземане на решения и трудностите да се справи с уникалния натиск, свързан с това да бъде национален шампион.
„Като основател, разбира се, смятам, че трябва да се движим по-бързо“, каза Андрулис, преди да добави, че стратегията на компанията му е по-развита от тази на други конкуренти в областта на генеративния изкуствен интелект. „Никой не знае как да изгради бизнес модели, които да имат смисъл. Ние със сигурност сме една крачка напред.“
Основана през 2019 г. от ветерани от Apple Inc. и Deloitte LLP, Aleph Alpha се представя като авангарден стартъп в областта на ИИ, който се ангажира да поддържа „европейски ценности“ като прозрачност, автономност и спазване на нормативните изисквания. През април 2022 г. стартъпът пусна Luminous - модел на ИИ, предназначен да анализира и генерира изображения и текст на пет езика. След като ChatGPT стартира седем месеца по-късно - превръщайки ИИ от нишова изследователска област в основен приоритет за инвеститорите и правителствата - всички искаха да се включат, включително и Германия.
„Това внимание се нуждаеше от цел“, каза през юли Лудвиг Енсталер, партньор-основател в 468 Capital. „И Aleph Alpha беше това.“
Изведнъж Андрулис започва често да се среща с германския канцлер Олаф Шолц и да се появява при Роберт Хабек, германския министър на икономиката, за да подчертае важността на „AI made in Europe“. През ноември миналата година Хабек и Андрулис застанаха рамо до рамо, за да обявят, че последното набиране на средства от Aleph Alpha е надхвърлило 500 млн. долара, като в него са се включили германските индустриални титани SAP SE и Bosch.
Изключително голямото внимание шокира дори най-големите поддръжници на малкия стартъп. След кръга от 2023 г., когато компанията имаше около 60 служители, германският бизнес вестник Handelsblatt постави Андрулис на корицата си със заглавие: „Цяла Европа трябва да се надява, че този предприемач ще успее“. Енсталер, който е първият инвеститор на Aleph Alpha, си спомня, че е погледнал два пъти, когато го е видял. „Това шега ли е?“
Инвеститорът е бил впечатлен от напредъка на стартъпа в една трудна област, но не е имал чувството, че той е заслужил такова задъхано отразяване. Зад кулисите няколко вътрешни лица от Aleph Alpha описват периода около набирането на средства като бурен, като ръководството обсъжда пускането на чатбот, разширяването на дейността извън Германия и привличането на Intel Corp. като спонсор. В един момент инвеститорите са обмисляли идеята за намиране на нов главен изпълнителен директор, преди да се спрат на наемането на главен оперативен директор, твърдят запознати с въпроса, които са помолили да не бъдат идентифицирани, тъй като става въпрос за поверителни въпроси. (Андре Ретерат, председател на борда на стартъпа, заяви, че директорите не са обмисляли замяна на Андрулис.) По-късно в германските медии се появиха критични материали за компанията, в които се описваха неизпълнението на целите за продажби, забавянето на продуктите, оплакванията на клиентите и смяната на висшия персонал.
В центъра на вниманието беше и нетрадиционното финансиране на стартъпа, което компанията потвърди чак след това. По-голямата част от средствата, 300 млн. евро, са предоставени като 10-годишна субсидия за научни изследвания от фондация „Дитер Шварц“ - институция, създадена от германския милиардер, който стои зад конгломерата за търговия на дребно Schwarz Group. Само 110 млн. евро от инвестицията са получени под формата на собствен капитал, а останалата част е от гаранции за приходите от инвеститорите на стартъпа. Дружеството никога не е оповестявало оценката си.
Обикновено оценките служат като показатели за потенциалния капитал на инвеститорите и този пропуск накара някои външни лица да се запитат дали Aleph Alpha не раздува размера си с привлекателна инвестиционна сума. Ретерат отбеляза, че необичайната структура на сделката затруднява изчисляването на оценката, но я определи като „най-привлекателната“, която е виждал в сектора на генеративния изкуствен интелект.
Споразумението, което обвързваше изследователските усилия на компанията с Schwarz Group, отговаряше на негласната стратегия на Андрулис за приоритизиране на вътрешния растеж над всичко останало. Според запознати с плановете, които не могат да коментират публично обсъждането на финансирането, компанията се е отказала от предложението за финансиране от Intel Corp. и вместо това се е фокусирала предимно върху местни инвеститори . Други двама души, работили в компанията, които не пожелаха да бъдат назовани, за да говорят за вътрешните стратегии , също казаха, че Андрулис е концентрирал усилията си за продажби върху германските предприятия и правителствени агенции въпреки вътрешния натиск за разширяване на международната дейност.
Пазарът на технологии в Германия е сравнително малък. IDC, фирма за пазарни проучвания, изчислява, че разходите за компютри и софтуер в немскоговорящите страни ще достигнат 330 млрд. долара до 2026 г., което представлява по-малко от една трета от общите прогнозни разходи в Европа.
Андрулис отказа да коментира офертата на Intel, но заяви, че предпочита сделка без изисквания за закупуване на изчислителни ресурси от инвеститорите. Той определи кръга на финансиране като презаписан и заяви , че Aleph Alpha е избрала спонсори, които не налагат „стратегически ограничения“ на стартъпа. (Говорител на Intel също отказа да коментира.)
Андрулис също така заяви, че макар „пътната карта“ на компанията да включва евентуално разширяване извън родната ѝ страна, „не можем да разочароваме нашите германски партньори“.
Докато Aleph Alpha се удвояваше в Германия, друг национален съперник се издигаше. Месец след голямото изявление на Aleph Alpha базираната в Париж компания Mistral запечата кръг от 385 млн. евро, за да изгради свои собствени модели на големи езици. През следващите месеци Mistral привлече още пари - през юни достигна оценка от 6 млрд. долара - и пусна множество нови версии и модели. Междувременно моделът на Aleph Alpha остана без забележими актуализации.
Десет месеца след разгара на медийното внимание Aleph Alpha вече има около 200 служители и реализира годишни постоянни приходи от около 20 млн. евро, според двама души, запознати с финансите, които са помолили да не бъдат назовавани, тъй като става въпрос за поверителна информация. Според документи, прегледани от Bloomberg News, компанията е казала на инвеститорите, че през 2024 г. ще реализира общи приходи от 20 млн. евро и ще достигне 70 млн. евро през следващата година. През 2023 г. тя е прогнозирала продажби за 5,9 млн. евро, но не е постигнала 1 млн. евро.
Андрулис не пожела да коментира данните за продажбите, освен че заяви, че стартъпът е на път да надмине целите си за тази година. Говорител на Aleph Alpha заяви, че тя ще достигне „ солидна двуцифрена стойност в милиони“ в приходите си през тази година. Андрулис отбеляза, че Aleph Alpha в момента има „30-40“ клиенти, като 90-95 % от бизнеса ѝ е в Германия. Съвместното предприятие на стартъпа с германското подразделение на PricewaterhouseCoopers LLP, създадено това лято, ще обяви няколко значими сделки по-късно тази есен, каза Андрулис.
Томас Оденвалд, германски ръководител, който прекара четири месеца като вицепрезидент на Aleph Alpha, преди да напусне през април, заяви, че много от предприятията в страната не са склонни да поемат рискове и да вземат бързи решения. „Тази концепция за бърз провал - трябва да я усвоите като стартъп“, каза Оденвалд, който живее в Калифорния. „Това е в разрез с традиционния немски начин на мислене.“
Все пак ранният инвеститор Енсталер отбеляза, че фирмите, които искат да използват изкуствен интелект в Германия, трябва да се съобразят с конкретни изисквания за поверителност на данните и регулаторни изисквания. Според него Aleph Alpha е „най-добре позиционирана, за да отговори на тези нужди“. Други наблюдатели също предполагат, че европейските стартъпи в областта на изкуствения интелект са по-подходящи да се конкурират извън скъпоструващата надпревара за LLM. Адриан Лохер, генерален партньор в Merantix, фирма за рисков капитал в Берлин, заяви, че предлагането на „тясно специализирани“ приложения на ИИ за определени индустрии може да бъде модел, който ще процъфтява в Европа. „Това не означава непременно, че Aleph Alpha трябва да бъде „OpenAI на Европа“, за да има успех“, каза той.
Засега Aleph Alpha се установява в новата си стратегия. През юли тя обяви, че държавните служители в родната ѝ провинция Баден-Вюртемберг скоро ще започнат да използват системата, която сега се нарича PhariaAI. По време на интервюто Андрулис я показа накратко - интерфейс, който позволява на държавните служители да използват инструменти на изкуствения интелект, за да изпълняват задачи като управление на файлове, преглеждане на документи или писане на имейли.
Правителството използва модела на Aleph Alpha, за да управлява част от тази система. За друга част то използва LLM, създаден от Mistral.