Зарядните станции за електромобили почти никога не работят толкова бързо, колкото е обещано

На обществените станции в САЩ, които обещават скорости на зареждане от 100 кВт или повече, средната предоставена мощност е била само 52 кВт през 2022 г.

17:00 | 8 септември 2024

Автор: Кайл Сток

Снимка: Bloomberg.com

За шофьорите на електромобили, които преминават през щата Уайоминг, магазинът за хранителни стоки Smith's в Рок Спрингс е като оазис. Намира се точно до I-80, има Petco на отсрещната страна на улицата и разполага с шест зарядни точки, обещаващи скорост на зареждане от 350 киловата. При тази скорост, Tesla Model 3 би могла да се зареди от празен до пълен акумулатор за времето, необходимо за посещение на тоалетната и вземане на Snickers.

Но когато се приближих до станцията миналия месец с Rivian R1S, натоварен с едно куче и две деца, тези 350 кВт се оказаха като мираж. SUV на Rivian може да се зарежда при максимум 220 кВт, а зарядното устройство намали скоростта до 50 кВт. С едно спиране нашето внимателно планирано седемчасово пътуване се удължи с още два часа.

Това не е проблем, който се случва само в Уайоминг или с Rivian. На обществените станции в САЩ, които обещават скорости на зареждане от 100 кВт или повече, средната предоставена мощност е била само 52 кВт през 2022 г., според Stable Auto, компания, която помага на мрежите да решат къде да изградят нова инфраструктура. Тази разлика — отразяваща предимно капризите на батерийната технология — оставя много шофьори в САЩ да се чудят кога, защо и с колко се намалява скоростта на зареждане.

„Реалността е, че в момента нямаме истинска инфраструктура за бързо зареждане“, казва Дейвид Слуцки, председател и основател на Fermata Energy, стартъп, който разработва системи за зареждане на автомобили в мрежата. „Почти всички зарядни устройства намаляват скоростта доста бързо.“

Има много добри причини, поради които дори най-добрите публични зарядни станции рядко работят на максимален капацитет. Химичната магия на батериите е по-сложна от наливането на гориво в резервоар, а вътрешни и външни фактори влияят на скоростта на зареждане.

На първо място, самият електромобил може да зарежда с електрони само до определена скорост. От 55 електрически модела, които сега са налични в САЩ, половината зареждат над 200 кВт, а само пет могат да зареждат при 350 кВт. Тези скорости се влошават допълнително при много горещо или много студено време. Екстремните температури могат да повредят литиево-йонната батерия, така че производителите програмират автомобилите да забавят зареждането при определени температури.

Освен това, зареждането на електромобил забавя скоростта си, когато батерията наближи пълния заряд, за да не се прегрее. (Смартфоните и лаптопите правят същото.) Спецификите на този заряден цикъл са уникални за всеки автомобил, но марките рядко споделят тези подробности, дори с хората, които купуват техните продукти. Tesla например има относително стръмен заряден цикъл, което означава, че „бързата“ част на зареждането не трае дълго.

Накрая, самите зарядни мрежи ограничават електронния поток. В горещ ден местната мрежа може да бъде претоварена от климатични инсталации, или зарядните кабели може да са на ръба на прегряване. Много станции разпределят мощността между автомобилите, позволявайки им да инсталират повече зарядни точки със същото количество електричество. С други думи, зарядно с 200 кВт става зарядно със 100 кВт, когато някой използва втори кабел.

„Съществува сложна връзка между автомобила и зарядното устройство, така че определено има разлика в образованието“, казва Сара Рафаелсон, изпълнителен директор на EVgo.

Тази разлика може да навреди на приемането на електромобили в САЩ, където скоростта на зареждане се е превърнала в маркетингов показател. Автомобилните производители обичат да изтъкват колко бързо техните автомобили могат да се заредят от 10% или 20% до 80%, докато публичните зарядни станции често показват максималната скорост на зареждане — а не средната или очакваната — точно на машините.

Потребителите са по-малко доволни. Едно изследване на 103 000 зарядни сесии на Tesla установява, че средната скорост на зареждане е 90 кВт — по-малко от половината от максималната, според Recurrent Auto. В скорошно проучване на JD Power собствениците на електромобили оценяват скоростите на публичните зарядни почти на дъното на 10 категории.

Ръководителите на зарядните станции признават, че могат да направят повече, за да информират потребителите, особено тези, които са нови в използването на електрически автомобили. „Това все още е предизвикателство“, казва Ламбин. „Но има технически аспект в това, който очевидно привлича хората. Те стават много, много развълнувани, когато видят, че постигат максималната си скорост на зареждане.“

Сложността на зареждането означава, че разликата в скоростите никога няма да се затвори напълно, но би трябвало да се стесни в близко бъдеще. Мрежите за зареждане изграждат по-бързи и по-големи станции в САЩ, което ще намали необходимостта от разреждане на мощността между различни кабели. От края на 2022 г. всяка станция, изградена от Electrify America, е способна на 350 кВт, а няколко от техните обекти вече разполагат с 20 зарядни места.

Автомобилните производители също са осъзнали, че максималната скорост на зареждане е решаващ фактор за купувачите, и вече повишават тази характеристика в бъдещите модели. „Технологията ще навакса и това ще съвпадне с напредъка на потребителите в усвояването на новите умения“, казва Ламбин.

Но засега най-добрият начин да се справим с непредвидимостта е да се подготвим за нея – понякога дори усърдно. Преди Джейкъб Еспиноза да тръгне на пътешествие от дома си в Ню Мексико, той минава през триетапен контролен списък: въвежда крайната си дестинация в приложение за планиране на маршрути; проверява приложенията на мрежите за зареждане; и преглежда Plugshare, платформа за отзиви за зарядни станции, генерирани от потребители.

„Когато направиш тези три неща, наистина не е толкова трудно да правиш дълги пътувания с електромобил“, казва Еспиноза, който документира своите пътешествия с батерия на YouTube.

В Рок Спрингс аз плащах цената за това, че бях пропуснал стъпките две и три на Еспиноза. След около 15 минути зареждане при 50 кВт, решихме да се предадем и потеглихме на още 100 мили на север към Пайндейл, Уайоминг, където две зарядни станции стояха неизползвани на прашно място зад Stockman’s Saloon and Steakhouse. Фестивалът „Frontier Days“ беше в града, така че се разходихме, за да видим фолклорен концерт.

С максимална скорост на зареждане от 120 кВт, зарядното в Пайндейл би трябвало да е много по-бавно от нашата станция от 350 кВт в Рок Спрингс. Но ни оставаха само 90 мили до крайната ни дестинация и зареждането беше приключило за няколко минути. Frontier Days, наистина.