В един понеделник следобед в средата на август работниците в завода за електромобили на Volkswagen AG в Цвикау се движат с каменно лице между рамите и платформите на автомобилите. Заводът премахваше нощните смени, след като освободи стотици временни работници.
Във въздуха вече се усещаше тревога.
„Настроението е напрегнато, трябва да бъда честен“, спомня си Рони Зее, мениджър по сглобяването в един от най-новите и ефективни заводи на VW.
Три седмици по-късно бъдещето на тези мъже и жени е изложено на риск, след като производителят, създал емблематичния Beetle, издаде предупреждение, че ще трябва да затвори заводи за първи път в 87-годишната си история. Точно преди корпоративната бомба дойде и политически сигнал за събуждане, тъй като крайната десница отбеляза големи победи в два избора в бившата източна провинция, като се класира на второ място в Саксония - където се намира Цвикау.
Германия е изправена пред най-символичния момент в историята на индустриалния си упадък, тъй като най-големият ѝ производител е на път да премине Рубикона на закриването на заводи. Съобщението на VW е нещо повече от закъсняло признаване на търговската реалност. То е удар по имиджа на страната като автомобилна сила и икономика, която в началото на века беше най-големият износител в света.
Отзвукът е и културен и икономически в една страна, която беше набързо сглобена след падането на Берлинската стена, но се сблъсква с реалността, че проектът за обединение е свързан с големи разходи. Антиимигрантската партия „Алтернатива за Германия“, известна като AfD, и левите популисти процъфтяват, като се възползват от разделението между Изтока и Запада, а основната политическа сила е безсилна да ги спре.
В краткосрочен план техните изборни успехи са поредният удар по изпитващата затруднения коалиция на канцлера Олаф Шолц. В дългосрочен план, с предстоящите федерални избори през 2025 г., въпросът е как да се справим с основната причина за недоволството на избирателите. А това до голяма степен зависи от това дали Германия ще успее да направи още едно своеобразно икономическо чудо: бърз преход от експортен производител на автомобили към сила за чиста енергия, която е в авангарда на чиповете и батериите.
Хрониката на упадъка на VW - поучителна корпоративна приказка за изоставането от времето - отразява недостатъците на това, което представляваше германският модел за успех, и поставя под въпрос способността на европейския икономически двигател да продължи да е водещ на континента.
„Проблемите на Volkswagen са отчасти самопричинени поради лоши бизнес решения, но VW е и добър пример за огромните трудности, пред които е изправена Германия като място за бизнес“, заяви Карстен Бржески, ръководител на макроотдела в ING. „Германия губи конкурентоспособност от години и това вече засяга и бившите перли в короната на германската икономика.“
В Цвикау, среден по големина град в източната част на страната, където миналата година VW произведе 247 000 напълно електрически автомобила, както и 12 000 каросерии за модели на Lamborghini и Bentley, мерките за намаляване на разходите вече бяха в ход, преди да се появи перспективата за затваряне на заводи в страната.
Заводът е изключително уязвим от много по-бавното навлизане на електромобилите в региона, тъй като моделите остават твърде скъпи, а стимулите намаляват. VW, въпреки че все още е много печеливш, преживя труден преход, като първо се вкопчи в дизеловите двигатели, а след това предприе нова мощна офанзива.
Компанията със седалище във Волфсбург в западната провинция Долна Саксония беше една от стотиците фирми, които се възползваха от възможността да поемат източните заводи след обединението, включително и завода в Цвикау. „Всяко второ семейство е свързано по някакъв начин с този завод на Фолксваген, дори и да е месарницата“, казва Томас Кнабел, местен представител на профсъюза IG Metall, който представлява работниците в предприятието.
Затварянето на отделни заводи е опустошително за такива общности - и носи политическа цена за Шолц. По данни на Bloomberg Economics автомобилостроенето създава около 4 % от общата добавена стойност в германската икономика, а още 4 % - когато се вземат предвид свързаните с него области като производството на метали или каучук.
Мартин Адемер, икономист в BE, казва: „Значението на автомобилната индустрия за германската икономика е намаляло през последните години, но тя все още остава много важен сектор.“
Автомобилите са неразделна част от съвременната идентичност на Германия, крайъгълен камък в попкултурата и политическо светило: Независимо дали става дума за Хърби, Любопитния бръмбар във филмите на Уолт Дисни, или за Джанис Джоплин в нейното психеделично Порше от 60-те години на миналия век, или за Доналд Тръмп, който се оплаква от броя на автомобилите Mercedes-Benz и BMW, движещи се по Пето авеню в Ню Йорк.
Всъщност историята на VW е историята на следвоенна Германия - възход срещу трудностите, свързан със следвоенното чудо, което превърна една разрушена земя в най-голямата индустриална сила в региона.
С началото на 21-ви век способността на VW да използва търсенето от страна на нарастващата китайска средна класа му помогна да се противопостави на съдбата на конкурентите си от Детройт. Но след това зависимостта му от азиатските потребители се превърна в проблем.
Под наблюдението на последователните управляващи коалиции в Берлин върховата точка на индустриалното му производство през 2017 г. беше подкопана от възхода на напредналото китайско производство и от последователните кризи - от пандемията до спирането на вноса на евтин руски газ след нахлуването в Украйна.
Освен това съществува и по-широкият въпрос за страната като място за бизнес. При положение че инфраструктурата скърца от десетилетията на недостатъчни инвестиции в името на почти балансирани бюджети, а бюрокрацията е често срещано оплакване от страна на бизнеса, проучване на мюнхенския институт Ifo, проведено сред 180 икономисти, заключи през май, че Германия не е привлекателна като място за предприемачество.
Отговорът на правителството на Шолц, което бърза да успокои избирателите в неспокойния изток, до голяма степен е да отпуска щедри субсидии на компаниите, които откриват заводи там.
Този подход сам по себе си няма да поправи отслабващата конкурентоспособност на страната в дългосрочен план, казва Йенс Шпан, депутат от опозиционния ХДС, който е член на икономическата комисия в парламента. Тази седмица той предупреди, че „VW е само върхът на големия айсберг“.
Моника Шнитер, икономист, който съветва правителството, предупреждава, че е твърде рано да се отписва статутът на страната като водещ индустриален играч.
„Германските компании могат да продължат да успяват, ако се отличават с най-новите технологии и висококачествени продукти, като същевременно контролират разходите“, казва тя. „Германия все още има много лидери на световния пазар, особено сред т.нар. скрити шампиони, които доминират в пазарни ниши.“
Обратно в Цвикау, в регион, който вече е обхванат от политически вълнения, съобщението на VW поне внесе известна яснота, макар че работниците се затрудняват да видят какво точно се случва. Заводът изцяло е преработил списъците на всеки един екип, което е било стресова точка за работниците със семейства, задължения за полагане на грижи и здравословни проблеми.
„Работихме усилено, за да постигнем много добър стандарт на живот тук“, заяви кметът на Цвикау Констанс Арндт. „Виждам повече светлина, отколкото сянка, но хората вече осъзнават, че това може бързо да приключи“.