Спирането на X и прогонването на Мъск няма да помогне на демокрацията в Бразилия

Погледнато реално, решението да се отстрани Х от обществения живот на Бразилия е все едно да се затвори устата на всички с тиксо от страх, че група бунтовници може да каже нещо заплашително

19:30 | 4 септември 2024

Автор: Хуан Пабло Спинето

Снимка: Bloomberg L.P.

X окончателно спря да работи в Бразилия, която се присъедини към Китай, Русия и Северна Корея в позорния клуб на страните, в които е забранен достъпът до социални мрежи.

Крайната мярка, разпоредена от съдията на Върховния съд Александре де Мораес миналата седмица - и единодушно ратифицирана от състав на висшата съдебна инстанция в понеделник - идва след отказа на компанията да посочи законен представител в страната, както изисква законодателството, и прекратяването на дейността няколко дни по-рано. Но в по-широк план, то е резултат от месеци на нарастващо напрежение между високопоставеното правосъдие и непостоянния собственик на X - Илон Мъск.

Съдия де Мораес ръководи атаката на съда срещу речта на омразата и дезинформацията, принуждавайки X и други компании за социални медии да блокират бразилски потребители, включително политици и други влиятелни личности, които според съдиите представляват опасност за демокрацията. Отказът на Мъск да се съобрази с последните съдебни искания доведе до закриването на X.

За съжаление, тази непропорционална санкция е вредна за всички: тя не предотвратява разпространението на реч на омразата, което теоретично е целта на съдията, тъй като X е само една от многото платформи, работещи в най-голямата икономика в Латинска Америка; тя ощетява компанията на един от основните ѝ пазари с над 20 милиона потребители. И което е по-основателно, отнемайки инструмент, който бразилците използват, за да се информират и изразяват свободно, тя наказва безгрешните потребители, които не са част от това правно затруднение. След месец ще се проведат ключови общински избори и X няма да играе обичайната си роля на средство за комуникация и политически съобщения - още една причина да разглеждаме това спиране като загуба за бразилската демокрация.

Още по темата

Сблъсъкът между Мъск и Бразилия за X вече заплашва и Starlink

X на Мъск бе забранена в Бразилия след обвинения за дезинформация

Освен това, поставяйки Бразилия в една и съща кошница с авторитарни правителства, които жестоко наказват всяка проява на несъгласие, решението накърни репутацията на страната. Онези, които твърдят, че Върховният съд на Бразилия злоупотребява с правомощията си и се намесва неправомерно в политиката, намериха нови убедителни доказателства в това решение. Заплахата на съдия де Мораес да наложи ежедневна глоба от 50 000 реала (около 9 000 долара) на всеки, който има достъп до X през криптиращи системи, като в същото време преследва Starlink - компанията за сателитен интернет на Мъск - прилича повече на лична вендета, отколкото на съгласувана голяма стратегия срещу вредната дезинформация. Резултатът е намаляване на доверието в мощната съдебна бюрокрация на Бразилия - нещо, което би трябвало да тревожи нейните висши съдии.

Това е само един от многото скорошни случаи, в които бразилският върховен съд е превишил правомощията си. Засилващата се поляризация на страната, кулминирала в нападението над столицата в началото на миналата година, доведе до това, че съдиите натрупваха все повече власт с всяко свое действие. От една страна, те защитаваха конституцията и политическата система от дестабилизация и евентуално въстание; от друга, те предизвикаха и противоречия, включително разнищването на разследването за корупция Lava Jato и многократното цензуриране на политически гласове.

Погледнато в тази светлина, решението да се отстрани Х от обществения живот на Бразилия е все едно да се затвори устата на всички с тиксо от страх, че група бунтовници може да каже нещо заплашително. Това е прекомерно и неприемливо в една объркана, но жизнена демокрация.

Със сигурност дебатът за това как да се прецени правото на свобода на изразяване спрямо опасностите и вредите от речта на омразата остава сложен. В цял свят правителствата и компаниите се опитват да калибрират политиките и реакциите си и да постигнат общо разбиране за правата и отговорностите. Само през последните няколко дни станахме свидетели на това как Франция арестува и обвини Павел Дуров, основател на Telegram, а главният изпълнителен директор на Meta Platforms Inc Марк Зукърбърг изрази съжаление за решението на компанията да цензурира съдържанието за Covid-19 под натиска на правителството на САЩ.

Докъде може да стигне свободата на словото, преди да се превърне в индивидуална или институционална заплаха? Отговорът не е еднозначен и не във всяка страна има такава защита на свободата на словото, каквато има в САЩ (а дори и тя изглежда все по-оспорвана); регулирането на съдържанието в социалните медии изисква задълбочена дискусия и сътрудничество между политици, експерти и технологични оператори. Светът трябва да следи внимателно как Бразилия се справя с тази ситуация, за да разбере как да реши или да усложни още повече една от най-сложните политически загадки на съвременното управление.

Още по темата

X на Мъск вече мирише на Синдрома на неуспешната социална мрежа

X на Мъск заведе дело срещу рекламодатели, обвинявайки ги в заговор за бойкот

За съжаление Мъск изглежда се интересува повече от това да използва Бразилия като опора в кръстоносния си поход за свобода на изразяване (като същевременно отказва да следва местното законодателство, което надлежно приема в други по-малко демократични страни). Но както моят колега Ейдриън Уолдридж наскоро заяви, абсолютисткото възприемане на свободата на словото от страна на Мъск е дълбоко погрешно: Като дава равнопоставеност на непроверени слухове или дори патентовани лъжи редом с уважавани източници на новини, и всичко това в името на свободата на словото, Х вреди на потребителите и на демокрацията в по-широк план.

Решението на Мъск да изрази подкрепа за десните позиции на групи, близки до бившия президент Жаир Болсонаро, е негово право. Но грубото му преувеличение и политическа активност, включително наричането на де Мораес „тираничен диктатор“ или „псевдосъдия“ и приравняването на Бразилия с диктатура, извеждат нещата на друго ниво.

Подобен език съживява по-крайните възгледи и вдъхновява и окуражава онези, които агитират за смяна на режима. Той също така е неуважителен и циничен. Ще изчакам, докато Мъск каже нещо подобно за съдия от Върховния съд или за китайските си партньори, преди да се доверя на искреността на намеренията му. След толкова месеци на полемика, човек би си помислил, че Мъск може поне да изпише правилно фамилията на съдията (тя е Мо-ра-ес, а не Мореаес).

Въпреки това остава фактът, че Върховният съд на Бразилия е трябвало да се досети и да не си вкарва автогол. Принуждаването на бразилците да търсят алтернативни платформи за обсъждане на идеи, сякаш живеят в модерна версия на Радио „Свободна Европа“, е погрешно. Повтарянето на посланието на Николас Мадуро, който наскоро оправда закриването на X във Венецуела, защото „подбужда към омраза“, не е мястото, където Бразилия трябва да бъде. От своя страна Мъск трябва поне да спази закона и да назначи законен представител на X в Бразилия.

Това може да е достатъчно, за да може съдия де Мораес да слезе на земята. Защото при сегашното положение всеки ден, в който Х остава затворен в Бразилия, е още един удар срещу неговия авторитет, съдебната система на страната като цяло и демокрацията, на която всички бразилци сега се радват.

Хуан Пабло Спинето е колумнист на Bloomberg, който се занимава с бизнес, икономически въпроси и политика в Латинска Америка. Преди това е бил управляващ редактор на Bloomberg News за икономиката и правителството в региона.