Няма работа на света, която да е по-малко привлекателна от това да си държавен глава, принуден да решава между сключването на заложническа сделка с терористите, която рискува да насърчи повторение, или изпращането на невинни хора за убийство. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху познава тази дилема по-добре от всеки друг. За да си върне един войник през 2011 г., той размени повече от 1000 палестински затворници, включително Яхия Синвар, настоящият лидер на „Хамас“, който повече от десетилетие по-късно организира масовото вземане на заложници на 7 октомври.
Така че защо този уикенд имаше толкова много гняв срещу Нетаняху, а не съпричастност към бремето, което той носи, след като шестима заложници бяха убити от своите надзиратели в тунел в Газа? В крайна сметка „Хамас“ е злодеят в тази история; тя е едновременно похитител и палач. Въпреки това отказът на Нетаняху да се съгласи на прекратяване на огъня предизвика най-масовите улични протести по време на войната досега, както и общонационална стачка на най-големия израелски профсъюз и затваряне на молове и предприятия в знак на съпричастност.
Ако се съди по езика на протестиращите и семействата на заложниците, отговорът се крие в дълбоката липса на доверие в мотивите на министър-председателя, когато той взема тези решения за живота, смъртта, войната и мира за другите.
Изменението на подхода на Нетаняху на 180 градуса в отношенията с похитителите на заложници може да е един от източниците на това недоверие. Например при размяната на един срещу 1027 през 2011 г. той заяви, че е съгласен да освободи дори затворници от "Хамас", хвърлени в затвора за убийство на израелци, защото "държавата Израел не изоставя своите войници и граждани". Сега той казва, че Израел трябва да направи точно това, вместо да се „предаде“ на „Хамас“.
Втората причина се крие в подробностите за това какво би означавала такава капитулация. „Хамас“ е силно деградирала като бойна сила, така че никакви израелски войски няма да размахват бели знамена. Вместо това капитулацията, която Нетаняху изключва, ще бъде много специфична за преговорите за прекратяване на огъня, които забуксуваха заради късното му добавяне на искане израелските сили да запазят контрола върху т.нар. коридор „Филаделфия“.
Нетаняху твърди, че владеенето на тази тясна ивица земя по границата на Газа с Египет е от жизненоважно значение за сигурността на Израел. Въпреки това собственият му министър на отбраната Йоав Галант твърди, че това не е вярно. Коридорът дори не е споменат в първоначалното предложение на Израел за прекратяване на огъня - странен пропуск, ако той наистина е толкова важен, че да оправдае жертването на още еврейски и палестински животи.
„Фактът, че даваме приоритет на коридора „Филаделфия“ с цената на живота на заложниците, е морален позор“, заяви Галант пред израелския кабинет по сигурността, който се събра в неделя след екзекуциите, според изтекла информация за заседанието в „Таймс оф Израел“. Други високопоставени служители по сигурността също заявиха, че коридорът не е решаващ въпрос, не на последно място защото тунелите, които „Хамас“ построи под египетската граница за контрабанда на оръжие, започват и завършват извън нея. По-дълбокият източник на народното недоволство обаче е, че Нетаняху има толкова много очевидни конфликти на интереси.
Един от основните призиви на протестиращите е министър-председателят да „поеме отговорност“. Не само че Нетаняху освободи Синвар през 2011 г., но и 7 октомври се състоя по негово време. Има много хора, които ще трябва да споделят отговорността за този грандиозен провал в областта на сигурността в разследването, което със сигурност ще последва войната; но като министър-председател, който контролираше политиката на пренасочване на вниманието и ресурсите за сигурност към Западния бряг от Газа, Нетаняху ще бъде начело на списъка.
Прекратяването на войната би ускорило други изводи за министър-председателя. Крайнодесните лидери, на които той разчита за властта си, дадоха да се разбере, че ще свалят правителството в момента, в който той се съгласи на прекратяване на огъня. Те виждат в конфликта възможност, която се появява веднъж в живота, за разширяване на еврейското заселване както на Западния бряг, така и в ивицата Газа - цел, която изисква дългосрочна военна окупация на палестинските територии.
А ако правителството се разпадне, излезлият от властта Нетаняху ще бъде изправен пред текущи съдебни дела по обвинения в измама, злоупотреба с доверие и подкуп като обикновен гражданин. Престоят в затвора е реална възможност. Не е чудно, че толкова много израелци смятат, че Нетаняху се ръководи от лични, а не от национални интереси при вземането на решения, които могат да сложат край на военните действия.
Изобщо не съм сигурен, че Нетаняху споделя възгледите на своя министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир, който иска да замени палестинците в Газа с еврейски заселници и наскоро отправи подстрекателски призив за изграждане на синагога на Храмовия хълм. Това е мястото на джамията Ал-Акса, третото по святост място в исляма, от VII в. насам.
Също така никой извън най-тесния кръг на Нетаняху не може да бъде сигурен, че този вещ политически оцелял човек се ръководи от нещо друго, освен от виждането си за националния интерес. Но, както във всички подобни случаи, важното е привидното наличие на конфликт на интереси, именно защото то подкопава доверието и насърчава хората да вярват в най-лошото.
Нетаняху продължава да се радва на вътрешна подкрепа за това, че преследва унищожаването на Хамас. Но тъй като последиците за останалите заложници от продължаването на войната стават все по-ясни, тази липса на доверие в мотивите му разделя нацията. Политици от цял свят са се оттегляли от властта и при по-малки проблеми.