Израел отново е на стратегически кръстопът. Страната беше жестоко нападната миналия октомври от непримирима терористична група. Военният ѝ отговор, макар и с ужасна цена за цивилните в Газа, беше подходящ за заплахата за съществуването ѝ. Израел смята, че е много близо до успеха в унищожаването на Хамас като надеждна бойна организация, вероятно в рамките на няколко месеца.
Въпросът за израелците е какво следва. Каква трябва да бъде военната и дипломатическата стратегия за следващата година? А за следващите пет години?
Познавам добре Израел, тъй като пътувах там за първи път през 1980 г. като млад офицер на американския самолетоносач "Форестал". По време на четирите ми години като военен командир на НАТО и на Европейското командване на САЩ, една от най-награждаващите ми задачи беше надзора на военните отношения между САЩ и Израел. Преди десетилетие пътувах до Израел, за да надзиравам широк спектър от военни учения, планови сесии и реални операции в турбулентния Левант.
Въз основа на тези преживявания, няколко неща ми изпъкват, когато мисля за израелците. Първо е тяхната упорита устойчивост, непрекъснато изострена от хилядолетия на антисемитизъм и екзистенциални заплахи; израелците не се предават. От друга страна, те са крайно прагматични, готови да признаят, че постигането на перфектен резултат не винаги е възможно и трябва да са готови да използват своите умения за преговори, когато е необходимо. И трето, те спорят помежду си много.
Последната тенденция прави трудно формулирането на дългосрочни стратегии — особено когато изборите могат да се провеждат почти ежегодно, както между 2019 и 2022 г. Но дори с техните раздорни политики, израелците трябва да мислят широко за това как да продължат напред, докато са постоянно на ръба на регионална война. Тези решения са за израелците, разбира се, не за американците. Понякога обаче стратегически поглед отвън може да бъде полезен за тези, които са въвлечени в ежедневните бойни действия и са фокусирани върху тактически и оперативни предизвикателства.
Има два основни елемента на ефективна дългосрочна стратегия за израелците: единият е дипломатически, а другият военен.
Най-добрият стратегически ход е в дипломатическата сфера: задълбочаване на съюза на Израел с арабския свят. „Авраамовите споразумения“, започнати от администрацията на президента Доналд Тръмп и подобрени от екипа на президента Джо Байдън, са основата, а не таванът на израелско-арабската съгласуваност. Тези споразумения донесоха на Израел признание от четири страни, включително Обединените арабски емирства, но не и от най-важната арабска държава: Саудитска Арабия.
Точно преди ужасните атаки от 7 октомври изглеждаше, че очертанията на стратегическа сделка между САЩ, Израел и саудитците се формират. Инвазията на Хамас, макар и дълго планирана, без съмнение беше насочена към осуетяване на тези преговори. Всяка такава сделка би видяла как саудитците повече или по-малко се присъединяват към „Авраамовите споразумения“, признават Израел и влизат в здраво сътрудничество в областта на отбраната. Тя също така би осигурила формални гаранции за сигурността от страна на САЩ както за кралството, така и за Израел, и би включвала подобряване на ядрената енергия за саудитците.
Причината, поради която това трябва да бъде основният елемент в дългосрочната израелска стратегия, е, че то консолидира съпротивата срещу Иран. Техеран е прекарал две десетилетия в изграждането на смъртоносен масив от повече от дузина прокси организации, фокусирани върху елиминирането на Израел: Хамас, Хизбула и хутите в частност.
Чрез използване на напрежението между арабските държави и Иран, Израел може да изгради много по-добра бариера срещу иранската агресивност. Той би се възползвал от отличен споделен разузнавателен капацитет, защита срещу ракети и ранно предупреждение, както и сътрудничество в специалните сили. Някои от тези неща се случват неформално и тихо от години, но преместването им на открито има смисъл както за Израел, така и за САЩ.
Вторият ключов елемент е военен — и той не е, както някои твърдят, атака срещу Хизбула в Ливан.
Ако Израел успешно обезоръжи Хамас на юг, ще има сериозно изкушение да се насочи към Хизбула на север. Но това би било голяма стратегическа грешка. Пълномащабна атака срещу Хизбула от израелските отбранителни сили почти със сигурност би въвлякла Иран открито в конфликта, включително с повече балистични ракети и дронове като тези, успешно отблъснати от Израел, САЩ и други съюзници през април. Би било много трудно за Вашингтон да остане извън такъв открит конфликт. Можем да очакваме съпътстващи атаки от САЩ срещу енергийната инфраструктура на Иран, офшорни разузнавателни платформи и военноморски сили. Комбинирани израелско-американски удари срещу ирански ядрени съоръжения също ще бъдат разглеждани.
Този конфликт няма да бъде само лош за Близкия изток, но вероятно ще разклати световната икономика, тъй като доставките на петрол и газ ще бъдат незабавно и дълбоко нарушени. Иранците вероятно ще блокират Ормузкия пролив, световния кран за петрол. Хутите ще удвоят атаките си от страната на Червено море на Саудитска Арабия и евентуално ще се насочат към петролните и газовите съоръжения както в кралството, така и в ОАЕ. Иранските прокси групи в Ирак ще извършват атаки срещу израелски и американски цели.
И така, какво трябва да направят израелците вместо това? Хибридна война. Това би включвало продължаваща кампания от въздушни удари, насочени към лидерите на Хизбула; операции на специални сили за деактивиране на офанзивните способности на Хизбула; кибератаки срещу финансовите и логистичните вериги на терористичната група; прекъсване на маршрутите за доставки по суша и море между Иран и Ливан; и информационна война, насочена към разделяне на Хизбула и постоянно нестабилното правителство на Ливан.
Подобен подход е необходим и спрямо хутите. Това би било тясно координирано със САЩ и съюзниците от НАТО, които са разгневени от масовото ограничаване на морските маршрути през Суецкия канал и Червено море.
Има среден път между връщането към статуквото преди 7 октомври и пълномащабна регионална война. Първият основен компонент е дипломацията и включва подобряване на Авраамовите споразумения до „Авраамов съюз“ — създаване на стратегически триъгълник между САЩ, Израел и арабския свят. Вторият е военна кампания с хибридни техники срещу иранските проксита, която не води до действителна война. Техеран няма да хареса това, но е малко вероятно да започне пълномащабен регионален конфликт в името на хутите и Хизбула.
Стратегическите решения, които Израел ще вземе през следващите няколко месеца, ще бъдат от решаващо значение за дългосрочните му перспективи — и за избягването на война в целия Близък изток с глобални последици.
Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".