Западът трябва да погледне отвъд Ердоган и да работи с Турция

За все още предимно либералния Запад Турция се превърна в онзи дълбоко дразнещ братовчед с бейзболна шапка MAGA, с който се вижда само неохотно веднъж годишно за някой празник, защото той винаги говори за жени, джендъри или злините на животоспасяващите ваксини. Останалата част от семейството вече го е изключила толкова старателно, че дори не чуват, когато той се опитва да се свърже отново.

Както при повечето семейства, обречени от обстоятелствата да бъдат част от живота на другия, това е грешка.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговото правителство постепенно намаляват напрежението със САЩ и Европа в някои области, дори когато го повишават в други, вече около две години. Тази седмица непотвърдени съобщения в турските медии сочат, че може да се появи още една маслинова клонка: предложението за уреждане на дългогодишен спор със САЩ чрез опаковане на батареята за противовъздушна отбрана С-400, закупена от Русия преди седем години, и разрешаване на американски инспектори да гарантират, че тя ще остане така.

Системата С-400 някога беше голяма новина, демонстративен жест със среден пръст, който Ердоган направи към Вашингтон малко след като оцеля след опита за преврат, за който обвини САЩ. Това беше и форма на защита в момент, когато турският лидер се чувстваше отчужден от предполагаемите си съюзници по сигурността и следователно уязвим.

Още по темата

Турският фондов пазар отчита най-голямата загуба в света за август

Турция ще сондира за петрол в Сомалия, търсейки по-голямо влияние в Африка

И така, за да се подсигури от всякакви проблеми от страна на Москва, историческия съперник на Турция за регионално господство, Ердоган се съгласи да закупи системата за противоракетна отбрана с голям обсег на Кремъл и подписа газови и енергийни сделки с Русия. Ако това означаваше да разстрои останалата част от семейството на НАТО (както президентът Владимир Путин знаеше, че ще го направи), още по-добре.

Независимостта от Запада също означаваше прекратяване на зависимостта от доминираните от САЩ световни финансови пазари, които Ердоган обичаше да описва като „лихвено лоби“. Той обвини тази предполагаема кабала от финансисти, че се опитва да осигури по-високи лихви за сметка на Турция, тъй като - в един тежък случай на идеология, пренебрегваща емпиричните доказателства - той вярваше, че по-високите лихвени проценти причиняват инфлация.

Тази политика завърши с предвидима катастрофа, тласкайки инфлацията над 70%. И така, след като си осигури преизбиране за нов петгодишен мандат миналия май, Ердоган се върна към финансовата ортодоксалност. И след като първо помогна на Путин да превъзмогне американските и европейските санкции заради Украйна, Турция също започна да се съобразява с тях (насърчена от заплахата от наказания за нейните банки).

По-рано тази година турската Baykar Technologies започна изграждането на фабрика за съвместно производство на въоръжени дронове в Украйна. През юни, за разлика от Бразилия, Индия и някои други регионални сили, търсещи по-голяма дистанция от Вашингтон, Турция подписа съвместното комюнике на мирната конференция в Женева, която Украйна организира в подкрепа на своя план от 10 точки за прекратяване на войната при благоприятни условия. А в четвъртък външният министър на Турция присъства на неофициална среща на колеги от Европейския съюз за първи път от пет години.

Путин не е доволен от нищо от това. Той изясни това, като многократно отлага очакваното посещение в Турция и като моли турските журналисти да кажат на Ердоган, че украинците използват неговите дронове, за да атакуват тръбопровод за природен газ Русия-Турция.

Но точно както необузданата инфлация принуди Ердоган да се завърне на международните финансови пазари, така и войната в Украйна послужи като напомняне, че Турция няма жизнеспособна алтернатива на сигурността на НАТО; не Русия и не Китай.

Нито пък ще може скоро да си осигури първокласен стелт изтребител, освен в рамките на проекта за съвместен щурмови изтребител F-35, от който Турция беше изхвърлена след закупуването на С-400. Решението на Гърция през юли да купи 20 от самолетите направи намирането на решение на този проблем много по-наложително.

Най-лошото от това, казва Хюсейн Багчи, специалист по Русия и основател на Ankara Global Advisory Group, не е само че батареята С-400 никога не е била пусната в експлоатация, но че Турция също не е получила технологичния трансфер, заради който беше отказала да закупи натовски еквиваленти. Сделката беше пълна загуба за Анкара, казва той, а за Русия „сладолед за 2,5 милиарда долара, който близаха на Червения площад“.

Не е ясно доколко САЩ остават заинтересовани от турската система С-400, след като през февруари се съгласиха да продадат нови F-16 и комплекти за модернизация на F-16 на стойност 23 милиарда долара в замяна на това Турция да ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО. Междувременно, въпреки че Германия по-рано тази година отмени блокирането, което бе поставила върху продажбата на изтребители Eurofighter Typhoon на Саудитска Арабия, не е ясно дали ще одобри подобна продажба на Турция.

Отношенията на Анкара със Запада се промениха за добро. Вече не може да има претенции за споделени ценности, тъй като Ердоган продължава да затваря журналисти и да кооптира номинално независими институции. В много отношения той беше MAGA преди MAGA да съществува.

Още по темата

Отношенията между Турция, Сирия и Иран трябва да светват червени лампи за Израел

Ердоган ескалира антиизраелската реторика със заплаха за намеса в Газа

Но транзакционните отношения все още се нуждаят от транзакции. Европа също трябва да преодолее продължаващото жило от словесното хвърляне на бомби от Ердоган, защото Западът се нуждае от Анкара поне толкова, колкото Турция се нуждае от европейските пазари и чадъра на сигурността на НАТО. Турция не само контролира достъпа до Черно море и има потенциала да създаде или предотврати бъдещи европейски миграционни кризи, но също така има капацитет да произвежда артилерийски снаряди, дронове и други оръжия в мащаба и на цената, от които Европа ще се нуждае.

„Ние навлизаме в нова ера“, както казва ветеранът турски външнополитически анализатор Соли Йозел. „САЩ, независимо кой ще дойде на власт след ноември, ще инвестират по-малко в Европа, така че ЕС и Турция ще трябва да работят повече заедно както по твърди, така и по меки въпроси на сигурността.“

Има неща, които всички страни могат да направят, за да подобрят отношенията. В случая с Европа това може да е облекчаване на сложните визови ограничения, които затрудняват пътуването дори за бизнесмени, посещаващи страни от ЕС по работа; Турция е член на митническия съюз на ЕС. Брюксел също така трябва да насърчава, вместо да блокира трансферите на оръжия като Eurofighter, които предполагат дългосрочни ангажименти, които биха могли да помогнат за обвързването на интересите на сигурността на Турция с тези на ЕС. Междувременно САЩ биха могли да предприемат нови действия, за да разрешат проблема със С-400.

Ердоган от своя страна трябва да намали антизападната си реторика, включително настоящите си тиради заради Израел. Но дори и да не го направи, Турция ще остане дълго след като той си отиде.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.