Скоро и други може да повторят експеримента с шестдневната работна седмица

Това не е някаква спешна мярка, сравнима с мрачните дни на кризата в еврозоната, когато идеята за шестдневна работна седмица беше издигната като част от преговорите за спасяване

20:30 | 30 август 2024

Автор: Лионел Лоран

Снимка: Bloomberg L.P.

Всеки, който това лято е видял как изгорели от слънцето германски туристи тормозят гръцки работници за плажна кърпа, знае колко погрешни могат да бъдат икономическите клишета. Гърците, представяни като „мързеливи“ по време на кризата на еврото, всъщност работят повече часове от всички останали в Европа, а предполагаемите работохолици германци работят най-малко. Да пиеш вино в Санторини или да се излежаваш във вила е начин на живот, който не е толкова достъпен за истинските гърци.

Сега разликата става още по-голяма с новия закон, който позволява на някои гръцки фирми да прилагат шестдневна работна седмица - за първи път в Европа и в разрез с тенденцията да се експериментира с по-кратки работни седмици, за да се привлекат таланти. Въпреки че технически това е изключителна мярка за някои производствени фирми, работещи 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, а не всеобщ ход, тя може да доведе до разрушаване на по-големи клишета относно способността на Европа да поддържа спокойния си начин на живот.

Средната продължителност на работната седмица из Европа

Ако Гърция се движи на една посока, докато другите се движат на друга, това не се дължи на продуктивните ефекти от свръхработата. Ако работя шест дни, а не пет, вероятно в крайна сметка ще произвеждам повече, тъй като работя повече часове, но на база на всеки час може да се окаже, че съм по-малко продуктивен, ако настъпи умора. Едно проучване на работници в кол-центрове в периода 2008-2010 г. установи, че увеличаването на работното време с 1% води до увеличаване на производителността с 0,9% по отношение на броя на отговорите на повикванията. Наричането на този закон „приятелски настроен към работниците“, дори ако идеята е да се гарантира по-добро заплащане на извънредния труд, звучи малко неубедително.

Това също така не е някаква спешна мярка, сравнима с мрачните дни на кризата в еврозоната, когато идеята за шестдневна работна седмица беше издигната като част от преговорите за спасяване. Днес икономиката на Гърция е една от най-бързо растящите в Европа, възвърна си инвестиционния рейтинг и намали съотношението на дълга към БВП до най-ниското си ниво от повече от десетилетие (макар че 160% спрямо БВП то все още е почти два пъти по-високо от средното за Европа). Възстановяването не беше безболезнено: Реалните заплати намаляха от 2015 г. насам, а по-големите маржове на печалба на предприятията възмутиха обикновените гърци. Но днес Франция е тази, на която се понижават кредитните рейтинги, а Германия се бори с рецесията и имиджа на „болния човек“.

Още по темата

Все повече американци очакват да останат без работа в близките четири месеца

Липсата на кадри кара работодателите да намалят критериите си

Всъщност целта на този закон е да се справи с недостига на работна ръка, след като в периода 2010-2022 г. Гърция напуснаха над 1 милион души в трудоспособна възраст. Това се дължи отчасти на свързаното с кризата на еврото изтичане на мозъци, но също така и на тиктакащата „бомба със закъснител“ на демографския срив, тъй като средната продължителност на живота се увеличава, а раждаемостта намалява. Лесните отговори са малко: Трудно е да се автоматизира държава, която се занимава с туризъм и планира строителни проекти (включително най-големия интелигентен град в Европа), а имиграционната политика, която Гърция сама определя като „твърда, но справедлива“, все още не е осигурила необходимите работници. Ето защо, както пише икономистът Пинелопи Голдбърг, икономиката на най-големия курорт в Европа се е обърнала към „последна инстанция“: Повече часове от съществуващите работници.

Именно тук гръцкият експеримент придобива значение за Европа и трябва да бъде наблюдаван отблизо. Европа се е превърнала в синоним на това, че печалбите от десетилетията на технологично усъвършенстване и повишаване на жизнения стандарт се използват за повече свободно време. Но континентът също така се бори с недостига на работна ръка, демографския спад и стабилния ръст на производителността в сравнение с подобренията на производителността в САЩ с над 1% в периода 2007-2019 г. Изпробването на четиридневна работна седмица е добре, но само по себе си то няма да промени тревожните дългосрочни тенденции. Броят на хората на възраст между 20 и 64 години в Европейския съюз спрямо броя на хората над 65-годишна възраст спадна до 2,7 миналата година от 3,8 през 2003 г.; до 2100 г. той може да достигне 1,5.

За да се избегне удължаването на работното време, ще трябва да се натиснат лостовете - по отношение на имиграцията, автоматизацията и участието. Франция се опитва да повиши равнището на участие, като накара повече хора, които иначе биха се пенсионирали, да работят; Италия подписва споразумения за повече работна ръка от мигранти; увеличаването на финансирането на детските градини и началните училища в Германия може да помогне на повече жени да се върнат на работа, както писа моят колега Крис Брайънт. Всички страни гледат към Олимп на изкуствения интелект и се надяват автоматизацията да доведе до бум на производителността.

Оптимистичното мнение е, че това ще бъде достатъчно. Изследване, чийто съавтор е Жилбер Кет от NEOMA Business School, показва, че ако бъдещото нарастване на производителността съответства на това, наблюдавано в САЩ от 1900 до 1975 г., работното време може да бъде средно около 25 часа седмично до края на този век. Това няма да е далеч от прогнозата на Джон Мейнард Кейнс за 15-часова работна седмица до 2030 г. и ще направи разговорите за шестдневна работна седмица в крайна сметка да изглеждат като отклонение.

Но светът не е идеален. Борбата с изменението на климата - както се вижда от разразилите се това лято горски пожари - застаряващото население и държавният дълг ще отнемат част от постигнатото увеличение на производителността. Необходимостта да се харчат повече средства за отбрана вече принуди Дания да отмени един официален празник. Винаги съществува и рискът много от обещанията на изкуствения интелект просто да не бъдат изпълнени. В книгата на Чарлз Гудхарт и Манож Прадан „Големият демографски обрат“ се предупреждава, че нуждата от персонал само за грижи за възрастните хора може да компенсира постиженията на автоматизацията, като САЩ може да се сблъскат с недостиг на 120 000 лекари до 2032 г.

Ако Европа не успее да намери начин да ремонтира икономиката си, наподобяваща музей, гръцкият експеримент с по-дълго работно време може да се окаже визия за бъдещето за всички нас - включително и за германците.

Лионел Лоран е коментатор на Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.