Трябва ли Израел да започне по-мащабна война с Иран сега?

Преобладаващото мнозинство от израелците заявяват, че искат споразумение за прекратяване на огъня, за да бъдат върнати живи останалите заложници в Газа. Повечето от тях също така казват, че са недоволни от правителството и че техният министър-председател удължава войната по свои лични причини. Така че, тъй като преговорите изглежда са в застой и рискът от нова война - с „Хизбула“ в Ливан - изглежда по-близо от всякога, може да се предположи, че Бенямин Нетаняху ще има политически проблеми. Това далеч не е така.

Според проучване на израелската агенция Lazar за ежедневника Maariv този месец популярността на Нетаняху се повишава, като за първи път от началото на войната той изпреварва лидера на опозицията Бени Ганц като най-подходящия човек да ръководи Израел. А когато Израелският институт за демокрация попита дали хората искат страната им да разшири войната, за да атакува „Хизбула“ в Ливан, отговорът беше предимно положителен.

Както съм писал и преди, ако Израел открие втори фронт по свое желание, това би довело до непредсказуем конфликт, в който вероятно ще се включат Иран, САЩ и може би други страни, като никой от тях няма да спечели от това. И все пак в Израел има значителна част от мненията, които смятат, че това е точното време да се предизвика сблъсък с Иран и пръстена от негови проксита около страната. Това едва ли ще се промени, след като в неделя сутринта масираната размяна на ракетен огън с „Хизбула“ беше последвана от изявления и на двете страни, в които се посочва, че засега те не възнамеряват да продължат ескалацията.

Нетаняху си връща подкрепата за лидерската позиция

Аргументът е, че макар самата „Хамас“ да не представлява екзистенциална заплаха, по-голямата сила, с която работи в Техеран, я представлява - и никога няма да има по-подходящ момент за премахване на тази заплаха от сега.

Още по темата

Петролът поскъпва след израелските удари по Ливан

Израел е унищожил хиляди ракетни установки в Ливан

Това е така, защото „Хамас“ до голяма степен е смазана като военна сила, което премахва един от лостовете на Иран; израелските селища по северната граница с Ливан вече са евакуирани, което е изискване за всяка инвазия; американските сили вече са разположени в региона, за да помогнат за неутрализирането на евентуална реакция от страна на Иран във връзка с Газа или убийството на лидера на „Хамас“ Исмаил Хания през юли; а режимът в Техеран все още не е разработил ядрено възпиращо средство.

Помолих Ави Меламед, бивш служител на израелската служба за сигурност, за когото открих, че е надежден преводач, да ми помогне да разбера всичко това. Според него основното е, че „Израел сега се бори за съществуването си, като основната заплаха идва от иранския режим, и не съм сигурен, че хората на Запад разбират това“.

Голяма част от света може и да е съсредоточена върху екзистенциалната заплаха, пред която вече са изправени обикновените палестинци в Газа, но погледнато от позицията на Тел Авив, Иран е прекарал десетилетия в изграждането на това, което Меламед нарича „задушаваща примка около врата на Израел“, като се започне от „Хизбула“ и се стигне до Сирия, милициите в Ирак, „Хамас“ и хутите в Йемен.

Сега се опитва да добави и Йордания към цикъла - казва Меламед. А след като Иран разполага с ядрено оръжие за възпиране, неговият чадър ще позволи на прокситата на Техеран да действат срещу Израел още по-безнаказано. Ще има конфликт с Иран, казва той: „Сега или по-късно, той е неизбежен, а точно сега някои елементи ни се развиват в наша полза“. Всъщност за някои израелци самото нежелание на Иран и „Хизбула“ да започнат война сега означава, че Израел трябва да го направи, защото това означава, че другата страна явно не е готова.

Съгласен съм с голяма част от този анализ. Иран, „Хамас“, „Хизбула“ и хутите открито заявяват целта си, която е да премахнат държавата Израел. Убийствата и изнасилванията от 7 октомври дадоха представа за това какво може да означава това в бъдеще за израелците.

Но преди да заключим, че Израел иска именно това, си струва да се задълбочим малко в данните от анкетата. Това, което те показват, е една силно разделена нация, в която 20% от арабското население често отговаря много различно от либералните евреи, а либералните евреи отново мислят много различно от респондентите от религиозната и националистическата десница.

Така че, макар повечето израелци да казват, че са недоволни от правителството, за някои това ще е заради продължаването на войната от Нетаняху, а за други - заради неуспеха да я водят по-решително. По същия начин много повече десни граждани подкрепят нахлуването в Ливан, за да се справят с „Хизбула“, отколкото левите. Резултатът също показва объркана картина, защото трябва да бъде такъв: Това, което повечето израелци искат, независимо от фракцията, е да върнат останалите заложници живи и в същото време да елиминират „Хамас“. Това са несъвместими цели.

Още по темата

Иран отхвърли призивите на европейски държави за сдържаност към Израел

САЩ и Израел считат, че скорошно нападение от Иран „е все по-вероятно“

Отговорите на израелците при въпрос в каква насока да се развият атаките срещу "Хизбула"

Войната в Газа може да се реши само по два начина: или чрез посредничество и международно споразумение между израелци и палестинци, което да има за цел да отстрани „Хамас“ и да стабилизира мястото на Израел в Близкия изток с течение на времето, или чрез окончателен сблъсък между Израел, подкрепян от САЩ, от една страна, и Иран и многобройните му проксита, от друга.

Нито новият политически лидер на „Хамас“ Яхия Синвар, нито Нетаняху се интересуват от първото. Също толкова важно е, че и двамата са в позиция да размахват опашките на много по-големите си защитници. Изкушаващо е да се твърди, че желанието на Синвар да разшири войната е породено от отчаяние, докато това на Нетаняху е породено от увереността, че обединената огнева мощ на САЩ и Израел ще преобърне всичко пред себе си. Но и двете предположения ме тревожат.

Първото е обезпокоително, тъй като театрално жестокият характер на нападението, организирано от Синвар на 7 октомври, подсказва, че той от самото начало е искал да въвлече в битката „Хизбула“ и Иран. Това не е толкова отчаяние, колкото стратегия. Меламед смята, че е възможно сигналът на „Хизбула“ от неделя, че не желае по-нататъшна ескалация с Израел, да накара Синвар да загуби надежда за разширяване на войната и да приеме измененото споразумение за прекратяване на огъня, което все още се обсъжда. Надявам се да е прав. Ако ли не, струва си поне да се замислим дали би било разумно да дадем на Синвар регионалния конфликт, който иска.

Що се отнася до израелската увереност, военните средства винаги изглеждат по-решителни от техните по-меки алтернативи, макар че твърде много пъти - във Виетнам, Ливан, Афганистан (два пъти), Ирак и сега в Украйна - е доказано, че това най-често е илюзия. Израел е в незавидно положение, което твърде малко хора извън страната са склонни да признаят, но една по-голяма война е по-малко вероятно да донесе стабилността, за която страната копнее, отколкото нови източници на заплаха и несигурност.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Камала Харис: Време е да бъде подписано споразумение за примирие в Газа

Блинкен напуска Близкия Изток без да има подписано споразумение за примирие - Част 1

Блинкен: Хамас трябва да се съгласят с предложението за примирие

Израел и "Хамас" взаимно се обвиняват, че застрашават споразумението за Газа