Островните държави, разпръснати из Тихия океан, са в центъра на засилващата се конкуренция между Китай и САЩ за морски маршрути, дълбоководни пристанища и други стратегически активи в това, което Институтът Lowy нарича нова „Голяма игра“.
Близостта на страните до ключови морски пътища и комуникационни кабели, които са пресичат дъното на Тихия океан, заедно с риболова и полезните изкопаеми на морското дъно, също насърчават съперничеството, се казва в доклад на институцията от сряда. Но именно разположението на региона между Азия, Северна Америка и Австралия ще го задържи на преден план в отбранителните стратегии на големите сили.
Южни води | Тихоокеански островни държави близо до или под екватора
„Геополитическият пейзаж на Тихия океан е все по-пренаселен, като множество сили се борят за влияние“, казват авторите на доклада Михай Сора, Джесика Колинс и Мег Кийн. „Китай разширява обхвата си чрез дипломатически отношения, инфраструктурни проекти и финансиране на развитието, докато традиционни партньори като Австралия и САЩ се стремят да запазят влиянието си.“
Това е значителна промяна за лидерите на островните дуржави, които преди се оплакваха, че западните страни не обръщат достатъчно внимание на региона. От Lowy предупреждават, че новият стратегически фокус е напът да постави под въпрос доброто управление и прозрачността, тъй като дава възможност на местните политически актьори да прокарват тесни интереси вместо това, което най-добре служи на хората в Тихия океан.
Тихоокеанският регион се бори и с повишаването на морското равнище вследствие на изменението на климата, както и с изгубеното десетилетие на развитие след Covid.
Понастоящем Китай е значителен играч в Тихоокеанския регион чрез осигуреното финансиране за развитие, дипломатически контакти и инфраструктура като пристанища, летища и телекомуникации. Той също така настоява да играе по-голяма роля в ключови сектори като военния, полицейския, цифровата свързаност и медиите, се посочва в доклада на базирания в Сидни институт.
САЩ и техните съюзници също наваксват изоставането си. От 2017 г. насам в Тихия океан са открити 18 нови посолства, включително американски аванпостове във Вануату и Соломоновите острови, а четири са закрити. Австралия, която е открила шест нови тихоокеански поста от 2017 г. насам, е единствената държава с постоянно дипломатическо присъствие във всяка суверенна тихоокеанска държава.
„Трескавото темпо на глобалната дипломатическа дейност в Тихия океан подчертава интензивността на конкуренцията“, заявиха от Lowy. „Но тази продължителна ангажираност може бързо да претовари местните системи“ и може да не донесе „осезаеми ползи“.
През 2022 г. Китай подписа пакт за сигурност със Соломоновите острови, което предизвика загриженост сред западните държави. Това накара САЩ и Австралия да подсилят споразуменията за сигурност и други споразумения с държави, включително Папуа Нова Гвинея. Канбера също така подписа споразумение с Тувалу, което позволява на населението ѝ да се премести в Австралия при влошаване на изменението на климата.
Бързото нарастване на населението и урбанизацията натоварват услугите в тихоокеанските страни, а младите хора често имат лоши перспективи за заетост и образование, според Lowy.
Населението на Папуа-Нова Гвинея се очаква да достигне 22 млн. души до 2050 г., като в момента то е около 10 млн. души, се казва в доклада. Пристанища и инфраструктура
Препратката към „Голямата игра“ е свързана със съревнованието за влияние в Централна Азия през XIX в. между Британската империя и царските управници на Русия.
Един от проблемите на вниманието на великите сили в Тихия океан е, че местните нужди като намаляване на бедността, образование, здравеопазване и други ключови области се пренебрегват в полза на стратегически проекти като дълбоководни пристанища и комуникационна инфраструктура. Или пък на местно ниво политиците използват средствата за развитие, за да строят стадиони и други престижни проекти за сметка на по-неотложни нужди.
Броят на индивидуалните донори за Тихоокеанския регион се е увеличил от 31 през 2008 г. на 82 през 2021 г. и някои жители на тихоокеанските острови са загрижени за капацитета на регионалната архитектура и националните системи да управляват и координират тази дейност, каза Lowy. „Степента на корупция в Тихия океан, включително „завладяването“ на държавата от елити и частни интереси, не е отбелязала съществени подобрения през годините“, показва докладът на Lowy.