Пет големи въпроса към Федералния резерв в Джаксън Хоул

Когато председателят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл говори на годишната икономическа конференция следващата седмица в Джаксън Хоул, Уайоминг, хората ще слушат внимателно за някакви намеци за това какво ще направи централната банка с лихвените проценти на срещата си за определяне на политиката през септември.

Вероятно ще бъдат разочаровани. Въпреки това, има много важни въпроси относно бъдещето на паричната политика, на които служителите на Фед могат и трябва да обърнат внимание.

Очаквам Пауъл да подчертае напредъка, който Фед е постигнал към своите двойни цели за ценова стабилност (която определя като 2% инфлация) и максимална устойчива заетост. Той вероятно ще отбележи, че двете са в по-близък баланс, което означава, че строгата парична политика вече не е оправдана. Бих се изненадал обаче, ако той предложи някаква индикация за размера на първото намаление на лихвените проценти, което почти сигурно ще дойде през септември. Това ненужно би поставило пречка пред Федералния комитет за отворен пазар, определящ политиката, който ще има повече данни - включително друг доклад за работните места - за разглеждане между сега и тогава.

Служителите на Фед може също да размишляват върху някои големи теми от последните няколко години. Те трябва да са благодарни, например, че инфлационните очаквания на хората останаха стабилни по време на пандемията, въпреки че Фед реагира бавно на скока на действителната инфлация. Освен това те биха могли да обмислят ефекта от комуникациите на Фед върху икономиката: скоростта, с която финансовите пазари реагират на изявленията на централната банка, предполага, че забавянето на паричната политика може да е по-кратко и по-малко променливо, отколкото беше, когато нещата бяха по-малко прозрачни.

Гледайки напред, най-много ме интересува как Фед може да промени начина, по който провежда паричната политика. Ето пет въпроса, които идват на ум.

Трябва ли паричната политика да бъде по-превантивна?

Федералният резерв направи грешка по време на пандемията, като се ангажира да поддържа краткосрочните лихвени проценти близо до нула, докато икономиката не бъде оценена като пълна заетост и инфлацията се покачи над 2% и се очакваше да остане там за известно време. Това означаваше, че паричната политика остана много разхлабена, дори когато пазарът на труда бе много затегнат и цените растяха. По-добре е да започнете да премахвате паричните стимули по-рано, с цел достигане на неутрално ниво в същото време, когато икономиката достигне пълна заетост и целта на Фед за инфлация. Закъснението означава, че паричната политика трябва да стане рестриктивна, което ненужно повишава рисковете от рецесия.

Трябва ли целта за инфлация да бъде по-висока?

Някои искат да повишат целевата инфлация на Фед - да речем, до 3% от 2% - така че Фед ще има повече възможности да намали лихвените проценти, преди да достигне нулевата долна граница. Това е лоша идея. Промяната на целта би застрашила стабилността на инфлационните очаквания, които се оказаха толкова важни по време на пандемията: Ако Фед премести целите веднъж, хората може с основание да се притесняват, че ще го направи отново. Освен това Фед може да не се нуждае от повече поле за действие. Ако неутралния лихвен процент се е повишил, както обикновено се смята, това оставя повече пространство между нормалните нива и нулата.

Трябва ли Фед да промени целта за инфлация до диапазон?

Диапазон от може би 1,5% до 2,5% може да бъде добра идея. Това изрично признава, че Фед не може да контролира точно инфлацията и позволява на Фед да прави разлика между малки, маловажни отклонения и тези, които изискват отговор на паричната политика.

Как и кога Фед трябва да се ангажира с покупките на активи, известни като количествено облекчаване?

Фед няма добре дефинирана рамка за оценка на разходите и ползите от количествените облекчения. Практиката засяга печалбите на Фед и паричните преводи към Министерството на финансите, както се вижда от дупката от 188 милиарда долара (и все още нарастваща) в баланса на централната банка. Длъжностните лица трябва да обърнат повече внимание на такива разходи и да обмислят кога те могат да оправдаят прекратяването на програма за QE с намаляващи ползи.

Трябва ли Фед да спре да се насочва към лихвата на федералните фондове?

При определянето на лихвените проценти Федералният резерв отдавна се фокусира върху пазара на федерални фондове, където американските банки си дават заеми от пари една на друга. Това вече няма смисъл. Пазарът стана по-малък, все по-идиосинкратичен и Федералният резерв трябваше да измисли решения - по-специално механизма за овърнайт обратно репо - за да гарантира, че процентът на федералните фондове няма да падне под долния край на целевия диапазон. Вместо това Федералният резерв трябва просто да използва лихвения процент, който определя върху банковите резерви, като еталон за други лихвени проценти на паричния пазар.

Ако служителите на Фед не се заемат с тези въпроси публично в Джаксън Хоул, те със сигурност ще получат достатъчно внимание в кулоарите - и в прегледа на рамката на паричната политика на Фед, планиран да приключи през 2025 г.

Бил Дъдли, колумнист на Bloomberg Opinion и старши съветник на Bloomberg Economics, е старши научен сътрудник в Центъра за изследвания на икономическата политика към Принстънския университет. Той е бил президент на Фед на Ню Йорк от 2009 г. до 2018 г. и заместник-председател на Федералния комитет за отворен пазар. Преди това е бил главен икономист за САЩ в Goldman Sachs. Той е неизпълнителен директор в швейцарската банка UBS от 2019 г.

Още по темата

Устойчивата икономика попари залозите за голямо намаление на лихвите в САЩ

Рецесия vs. намаление на лихвите - кой фактор ще e по-важен за пазарите?

Пазарът може да е твърде агресивен за намаляване на лихвените проценти от Фед

Добре дошли в цикъла "Да, но..." на намаляване на лихвите