Има нещо, граничещо с лудост, в дълбокия и оправдан песимизъм, който обгръща преговорите за прекратяване на огъня в Газа, започнали в четвъртък, защото всяка държава, която е дори косвено замесена, може повече да спечели, отколкото да загуби от сделката.
Това винаги е важало за посредниците. За САЩ има само отрицателни страни на конфликта, който рискува да ги въвлече в много по-разрушителна регионална война; той вече ерозира международния имидж и влияние на Америка и се превърна в източник на разделение у дома. Египет се нуждае от нормализиране на трафика и приходите през Суецкия канал, както и от стабилност на границата на Газа със собствения си нестабилен регион Синай. Катар трябва да демонстрира стойността на дългогодишната си политика на приемане на "Хамас" - терористична организация, способна да извърши зверствата от 7 октомври.
Другите регионални сили също се нуждаят от споразумение. Всички държави от Персийския залив са напрегнати от напрежението между възмущението на населението им от тежкото положение на палестинците и собствените им стратегически планове за изграждане на икономическо споразумение и споразумение за сигурност със САЩ и Израел, което да изолира основния им проблем: Иран. Междувременно Ливан рискува да бъде превърнат в пустош, ако не бъде намерено решение в Газа, защото "Хизбула" заяви, че няма да спре да нанася удари по Израел, докато това не се случи, а Израел заяви, че ще ескалира, ако това не стане.
Самият Иран в този момент би имал полза от прекратяване на огъня, което би му позволило да претендира за победа и за морално предимство, докато се бори с дилемата как да отвърне на Израел за (очевидното) убийство на лидера на "Хамас" Исмаил Хания, докато той беше на гости в Техеран. Не е лесно да се калибрира този отговор, така че да се възстанови възпиращата сила, без да се предизвика пълномащабна война с Израел и САЩ - потенциален екзистенциален риск не само за "Хизбула", главната ценност на Иран в областта на сигурността, но и за самия ислямски режим. Едно прекратяване на огъня в Газа би могло да създаде пространство за намаляване, забавяне или вероятно дори отказ от отмъщение.
Най-важното е, че Израел има интерес от сделка - дори такава, която идва с горчивия вкус да остави "Хамас" жив, за да излезе от тунелите си и да обяви победа.
На първо място, едно споразумение би измъкнало останалите израелски заложници живи в момент, в който те изглеждат все по-застрашени с всеки изминал ден. Разбира се, винаги е било ясно, че спасяването на заложниците ще изисква преговори; идеята, че продължаването на войната е най-добрият начин да бъдат изведени, никога не е имала смисъл. Това, което се е променило, е балансът на израелските интереси в Газа.
Във военно отношение Израелските сили за отбрана засега са постигнали всичко, на което могат разумно да се надяват. На САЩ им трябваше десетилетие, за да заловят Осама бин Ладен след атаките на "Ал Кайда" срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.; на Израел може да се наложи да изчака и с залавянето на Яхя Синвар от "Хамас". Неговата организация е силно отслабена като въоръжена заплаха, а войските ѝ, арсеналите ѝ от ракети и военната ѝ инфраструктура от тунели и пускови установки са разградени или унищожени. Засега "Хамас" не е в състояние да извърши нова атака като тази от 7 октомври, дори и в трудно представимия случай, че израелските сили за сигурност отново бъдат хванати да дремят. Междувременно като политическо движение е по-вероятно групировката да укрепне, отколкото да бъде унищожена от продължаването на войната.
САЩ смятат, че това е вярно, както и израелската служба за сигурност, ако се вярва на изтичането на информация от срещата между Нетаняху и неговите висши ръководители по сигурността. Според репортаж, излъчен от израелската телевизия Канал 12 на 2 август, ръководителите на ЦАХАЛ, Шин Бет и Мосад, както и армейският отговорник за преговорите със заложници, са се изказали в полза на сделката. Твърди се, че министър-председателят, чийто офис оспорва части от доклада, ги е нарекъл "слабаци" в отговор.
Ако това е така, тогава министърът на отбраната Йоав Галант, който искаше да атакува "Хизбула" в Ливан в самото начало на войната, също е слабак. Съобщава се, че той е заявил на закрито заседание на Комисията по външни работи и отбрана на Кнесета, че разговорите за пълна победа - което означава пълно елиминиране на "Хамас", съчетано с освобождаване на заложници - са "глупости".
Отдавна е ясно, че основните пречки пред мира в Газа и деескалацията в Близкия изток са Синвар, командирът на Хамас, който вероятно все още се намира някъде в тунелната мрежа на Газа, както и Нетаняху и ултрадесните министри от кабинета, на които той разчита, за да остане на власт. Синвар, който замени Хания като политически ръководител на "Хамас", ясно изрази позицията си, като отказа да изпрати делегация в Доха, докато Нетаняху не се откаже от допълнителните си искания.
Това условие е неискрено, тъй като "Хамас" също поиска промени, за да саботира преговорите. И все пак предполагаемата реплика на Нетаняху към ръководителите на службите за сигурност - че те трябва да оказват натиск върху Синвар, а не върху собствения си министър-председател - е също толкова куха. Синвар оглавява организация, която на 7 октомври потвърди валидността на обявяването си за терористична. Той е агент на хаоса, подобно на хутите в Йемен и иранските пълномощници в Ирак и Сирия. Нетаняху е избраният ръководител на демократична държава, който е длъжен да действа в интерес на нацията си.
Правилните решения все пак могат да бъдат взети в Доха, столицата на Катар, където са се събрали преговарящите. Но ако Нетаняху продължава да стои на пътя на прекратяването на огъня, администрацията на Байдън трябва да промени подхода си и публично да го посочи като основна пречка, заедно с неговия министър на финансите Безалел Смотрич и министъра на сигурността Итамар Бен Гвир. Задкулисното убеждаване се е провалило.
Не е сега моментът да се заплашва военната подкрепа на Израел, тъй като САЩ се опитват да възпрат Иран и "Хизбула" от ескалираща атака. Но е минало време да се изтъкне, че Нетаняху и неговите екстремистки членове на коалицията действат срещу интересите на собствената си страна, заложниците и тези на най-важния съюзник на Израел - САЩ. Много израелци биха се съгласили с това.