От последното нахлуване на друга суверенна сила в Русия е изминал близо век. Това беше Хитлерова Германия през юни 1941 г. и не се разви добре за нацистите. Военният неуспех напомня на инвазията на Наполеон в началото на XIX в., който стига до Москва, но е принуден да се оттегли с катастрофални загуби.
Сега, за първи път през XXI век, нахлуваща военна сила - Украйна - владее стотици квадратни мили от руската територия, пленява руски военни пленници и налага извънредно положение и евакуация в Белгородска и Курска област.
Това е зашеметяващ обрат. Украинската армия, която в продължение на месеци изглеждаше, че е на опашката, тъй като губеше територии от далеч по-голямата руска армия, през последните няколко седмици постигна повече териториални успехи от своите противници. Какво означава това за развитието на войната? Как ще се развият събитията до края на лятото и през есента на фона на президентските избори в САЩ?
Първият и най-важен въпрос, който трябва да се разгледа, е военният. За първи път Украйна извърши това, за което повече от две години западни съвети и подкрепа бяха предназначени да ѝ помогнат: истинска настъпателна операция с комбинирано въоръжение.
Това означава да се демонстрира в бойни условия координацията на сложния балет на съвременната сухопътна война. Това включва не само придвижването на пехотата, но и съпътстващата я бронетехника (танкове и бронетранспортьори); артилерия (както мобилна, така и разположена на места с голямокалибрени оръдия); авиация (включително близка въздушна поддръжка и по-дълбоки атакуващи операции); кибернетична и информационна война; сателитно разузнаване и зараждащо се управление с изкуствен интелект; и контрол на безпилотни превозни средства, както във въздуха, така и на земята.
Използвайки панорамата от оръжейни системи, доставяни от Запада, от усъвършенствани безпилотни летателни апарати до чисто нови изтребители F-16, от основни бойни танкове до ракети с голям обсег ATACMS, украинците доказаха, че могат да надминат своите по-големи и по-малко пъргави противници. Те също така показаха, че са в състояние да осигурят логистични доставки, комуникации и медицински капацитет - нещо, което многократно е било пречка за руснаците.
Забележителна е и способността на Украйна да подготви и изпълни операцията въпреки наличието на руски сателити и разузнавателни агенти. Много по-трудно е да се постигне елементът на изненада на съвременното бойно поле под немигащото око на модерните системи за наблюдение - от безпилотни самолети до усъвършенствани кибернетични възможности. Похвала за украинските планиращи.
Всичко това се отразява добре на украинците с три важни целеви групи.
На първо място, което е жизненоважно за президента Володимир Зеленски, това е така необходимият импулс за цивилното население на Украйна. Проучванията на общественото мнение през последните месеци показаха отслабване на подкрепата за войната и нарастващо недоволство от воденето на бойните действия от страна на правителството - от повишените изисквания за призоваване до неуспехите в бойните действия в източните Донецка и Луганска област. Настъпателната операция в Русия ще повиши доверието в Украйна, където близо 25% от населението е напуснало страната или е било вътрешно разселено.
Втората ключова аудитория е в Русия. Макар че президентът Владимир Путин поддържа железен контрол над националните медии (и по този начин до голяма степен контролира съдържанието на коментарите, които получава неговият народ), това е шокиращ развой на събитията. Цялата стратегическа концепция на съветската, а след това и на руската геополитика от края на Втората световна война насам беше да се предотврати ново нахлуване в Отечеството на Русия.
Когато бях върховен главнокомандващ на Съюзното командване на НАТО, направих няколко посещения в Русия и си спомням колко обсебени бяха въоръжените им сили от регионите на "близката чужбина" около самата Русия. Това, което те считаха за буферни земи на бившите съветски републики, включително Украйна и Молдова; Централна Азия (Казахстан, Таджикистан, Кюрдистан и др.); Армения, Азербайджан и Грузия в Кавказ; и Прибалтика, бяха вече независими от Русия. Страните от Варшавския договор в Източна Европа, някога съветски сателити, се присъединиха към НАТО.
След като изгуби контрол над близката чужбина и глупаво нахлу в Украйна, сега се разиграва най-лошият кошмар на Путин. Украинците усещат последиците от нападението на Путин по много пряк начин.
Третата и в известен смисъл най-значима аудитория е останалата част от света, по-специално Западът. За политическите лидери в САЩ, Европейския съюз и в азиатските демокрации от Токио до Сеул и Канбера украинското нападение вътре в Русия потвърждава стратегията за обучение, оборудване и консултиране на украинската армия. Нахлуването също така може да накара лидерите в Пекин, Техеран и Пхенян да се запитат колко енергична трябва да бъде подкрепата им за Москва.
Военният термин за украинската операция е "салиент". На практика това е териториална издатина, която се простира в линията на противника и е обградена от няколко страни от него. Това е опасна позиция, особено срещу по-голям и много ядосан противник. Изглежда малко вероятно украинците да искат да оставят значителна бойна сила, вградена в метафоричните недра на Русия, за продължителен период от време.
Но смелата им стъпка промени възприятията за военната компетентност на Украйна. Той също така доведе до снабдяване с руски военнопленници, които биха могли да се превърнат в разменна монета за украинските войници, държани от Москва. И ако украинците успеят да задържат поне част от придобивките си до есента, това може да се окаже важна част от преговорния процес, който изглежда вероятен през следващата година.
Означава ли всичко това, че Украйна ще продължи напред, насочвайки се към Москва като злополучния бунт на Евгений Пригожин и неговата група наемници "Вагнер"? Това е малко вероятно, като се имат предвид огромните размери на Русия в сравнение с Украйна, въпреки че със сигурност има примери за по-малки нации, които побеждават много по-големи - от американските колонии, които се изправят срещу Великобритания, до Виетнам, който надви САЩ.
По-вероятно е Украйна да не се надпреварва. Вместо това в краен случай ще изгради някои отбранителни линии, за да задържи приблизително това, което вече е завладяла. Дори това ще бъде трудно срещу решителния руски военен отговор, който със сигурност ще дойде. Но картината на руски самолети, които бомбардират руски села, за да прогонят украинските войници, със сигурност е убедителна за Киев.
Войната в крайна сметка е свързана с измерване на риска и възвръщаемостта. Изпращайки 10 000 войници и поддържащи оръжия в Русия, украинците поемат голям риск. Но възвръщаемостта досега - по отношение на пленници, територия и морал - вече е значителна. Това може да е ход, който в крайна сметка е по-скоро свързан с масата за преговори, отколкото с бойното поле, и в този смисъл това е наистина умна игра.
---
Авторът, Джеймс Ставридис, е и заместник-председател по глобалните въпроси в Carlyle Group. Той е член на управителните съвети на Fortinet и Ankura Consulting Group и е съветник на Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.