Вгледайте се в мислите на мексикански политик и ви гарантирам, че това, което ще видите, няма да ви хареса: Инфлацията надхвърля 5,5%, имате най-големия фискален дефицит от 80-те години на миналия век и вътрешното потребление отслабва, тъй като активността в САЩ - най-големия търговски партньор на страната - се забавя. Да не говорим за двуцифрените лихвени проценти.
Някои частни анализатори ви казват, че според тях растежът на икономиката през тази и следващата година ще бъде едва 1%. А първата избрана жена президент на Мексико поема поста на 1 октомври при големи очаквания и с цел да поправи историческите несправедливости в страната ( разбирай: повече разходи!).
Много компетентният екип в Министерството на финансите на Мексико несъмнено има много идеи за намаляване на разхищенията, подобряване на управлението на дълга, привличане на нови инвестиции и насърчаване на формалността, като същевременно се намали укриването на данъци. Всичко това е спешно и необходимо. Но ако погледнем по-далеч от непосредствената перспектива, може би най-същественото решение, което мексиканското правителство може да вземе, е да насърчи политики, които да гарантират, че повече жени ще получат качествена и високоплатена работа.
Премахването на изключително високите бариери пред работничките, които търсят достъп до пазара на труда - особено в официалния сегмент - е не само морално задължение: Това е също така задължително условие, ако втората по големина икономика в Латинска Америка иска да ускори темпа си на растеж, който през последните две десетилетия е средно около 1,6 % годишно. Когато Клаудия Шейнбаум започне да управлява, нейният ангажимент да издигне ролята на жените в обществото трябва да се превърне в по-добри и по-справедливи работни места, защото само това ще направи Мексико по-динамично и справедливо.
Разликата между участието на мъжете и жените в работната сила в Мексико през миналата година е повече от 30 процентни пункта (77,4% срещу 46,8%), което е едно от най-големите различия в Латинска Америка и Карибския басейн и със седем процентни пункта повече от средното за региона. Това на практика са пари, които Мексико пропуска да използва, като не предоставя на жените добри условия за достъп до платения пазар на труда или за задържането им, след като започнат да създават семейство.
Това подхранва и много други икономически проблеми, от недостиг на работна ръка в определени отрасли до дори инфлационен натиск, в момент, когато раждаемостта се срива. Според доклад на Световната банка, цитиран от Министерството на финансите, ако Мексико успее да преодолее напълно разликата между половете (т.е. ако равнището на участие на жените се изравни с това на мъжете), брутният вътрешен продукт на глава от населението в страната ще бъде с 22% по-висок. Огромна разлика!
Слабото участие на жените в работната сила в Мексико е неразривно свързано с изключително непропорционалното бреме, което жените все още носят, когато се грижат за семействата и децата си - в допълнение към други постоянни неравенства. По данни на Световната банка мексиканските жени прекарват 2,5 пъти повече време в неплатена домакинска работа и грижи, отколкото мъжете.
Страната не разполага с подходяща национална система за грижи и майките са принудени да излязат от пазара на труда, за да се съсредоточат върху децата си или възрастните хора, казва Фернанда Гарсия, изследовател в базирания в Мексико сити мозъчен тръст IMCO. Частните компании, въпреки обещанията си, нямат солидни политики, които да благоприятстват включването и гъвкавите графици.
Проблемът не е нов или уникален за Мексико; Индия е друга голяма развиваща се икономика, която изпитва сериозни проблеми в резултат на неравенството между половете в работната сила. Всъщност през последните години в Мексико се наблюдава относително подобрение на равнището на участие (ръст от около четири процентни пункта от 43% през 2010 г.), но увеличението продължава да е твърде умерено, за да промени общата картина.
Страната все още изостава значително в сравнение с най-големите икономики в Латинска Америка. Ако Мексико имаше същия процент на участие като Перу, повече от 10 милиона допълнителни жени щяха да бъдат част от платената работна сила, което щеше да повиши личните доходи, жизнения стандарт и така необходимите фискални ресурси.
"С тези темпове постигането на равенство между половете изглежда нещо много дългосрочно", каза ми Гарсия. "Трябва да инвестираме в политиките за равенство между половете, за да ускорим този процес."
Възможностите за политики за справяне с този недостиг са многобройни. Международният валутен фонд, който отдавна настоява Мексико да засили участието на жените в работната сила, препоръчва всичко - от подобряване на родителския отпуск и повече инвестиции в майчиното здравеопазване и грижите за децата до осигуряване на еднакви заплати за сходни работни места и ограничаване на неплатените семейни грижи.
И ако трябва да бъдем справедливи, има и напредък - особено по отношение на равнопоставеността в политическото представителство - въпреки че президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор противоречиво закри програма, която подкрепяше детските градини.
Проблемът е, че при положение, че повече от половината заета работна сила остава в неформалния сектор (това са около 32 милиона души), публичните политики и законовото прилагане имат само ограничено въздействие. И това не е само работа на властите; частният сектор има ключова роля в подкрепа на икономическото овластяване на жените - например чрез насърчаване на жените на висши и управленски длъжности - области, в които Мексико също изостава значително.
В същото време стремежът за връщане към работа след пандемията наказва жените, като намалява гъвкавостта на работата, принуждава ги да се насочат към неформалните пазари и да станат предприемачи. Според проучване на Междуамериканската банка за развитие, изготвено въз основа на данни на ООН, жените продължават да бъдат слабо представени в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, където те съставляват едва 30% от завършващите в сравнение с 60% от всички завършващи университети. Това засилва различията в труда и заплащането.
Но преди всичко не бива да забравяме, че тези груби статистически данни и съвкупната макроикономика дестилират милиони лични истории за прекъснати кариери и разбити мечти. Да помогнем на жените да реализират професионалните си стремежи означава да поправим и тези несправедливости.
В речите си по време на кампанията Шейнбаум многократно заяви, че нейното идване на власт представлява придвижването на всяка мексиканска жена. Големи думи. Сега тя трябва да ги превърне в конкретен ръст на заетостта за жените, вместо да ги остави да се придържат към поредната празна политическа символика.