Разходите за храна спадат, докато фермерите помагат да убием инфлационния дракон

Добри новини от световните ферми: големите реколти от пшеница, царевица и соя означават, че цените на храните падат

07:16 | 15 август 2024

Автор: Хавиер Блас

Снимка: Bloomberg

Заглавията предполагат катастрофа за глобалното снабдяване с храна: библейски горещи вълни, наводнения, бури и горски пожари. И все пак в световните житници времето беше добро през този вегетационен период – толкова добро, че сме изправени пред свръхпредлагане на ключови селскостопански стоки и следователно много по-ниски цени, отколкото през 2022 г. и 2023 г.

Ако благоприятното време се задържи още няколко месеца, ниските цени на земеделските стоки, на които се радвахме от 2015 г. до 2020 г., са на прага на завръщане. В свят, който все още не е убеден, че инфлацията е убита, спадът в цените на храните на едро означава, че централните банкери имат едно нещо по-малко, за което да се тревожат, докато облекчават паричната политика.

Позволете ми да наблегна на „продажба на едро“ – това, което вие и аз плащаме, зависи от множество други разходи – и от това дали производителите и търговците на дребно прехвърлят спестяванията или увеличават своите маржове на печалба.

Хубавото време се простира от Средния запад на САЩ до равнините на Казахстан; от бразилската савана до австралийските пасища. Дори в моята родина Испания, която е толкова важна за производството на зехтин, сезонът на отглеждане на маслини беше подходящ.

Пазарът реагира на очакваните големи реколти. Цената на пшеницата, царевицата и соята вече падна до четиригодишно дъно, с около 50% спад от историческия връх, определен през 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Цените на ориза изостават, но тези разходи са напът да достигнат едногодишно дъно. Цените на зехтина са намалели с 25% от рекордно високото си ниво през януари и вероятно ще трябва да падат още.

Разбира се, има и изключения: цените на кафето остават небесно високи, докато разходите за какао и някои зеленчуци остават високи според историческите стандарти. В супермаркетите и ресторантите цените също са по-високи от преди, но това има много по-общо с разходите за енергия и заплатите, а не с вложената храна.

Със сигурност е горещо – твърде горещо: юли отбеляза 14-ия пореден месец с рекордно високи температури за планетата, според Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ. Но това не означава катастрофа за световните житници.

Времето не е единствената причина, поради която светът върви към по-ниски цени на храните. През последните две десетилетия се наблюдават огромни подобрения в агрономията. Семената дават много повече добив от преди, дори когато дъждът и температурите не са идеални, а напояването се разшири. Фермерите имат достъп до много по-добър хардуер: големи сеялки, мощни трактори, подобрени комбайни, по-големи съоръжения за съхранение.

В сравнение с преди десетилетие светът ще ожъне през 2024-25 г. около 10% повече пшеница, около 15% повече царевица, близо 30% повече соя и около 10% повече ориз. С изключение на царевицата, всички останали три основни хранителни стоки ще се радват на рекордно високо производство.

Малко региони показват тази комбинация от хубаво време и научни постижения по-ясно от американския Среден Запад.

В понеделник Министерството на земеделието на САЩ заяви, че очаква американските фермери да пожънат рекордни добиви за две ключови хранителни стоки: средно 183,1 бушела на акър царевица и 53,2 бушела на акър соя. Тези числа може да звучат чужди на всеки, който не е стъпвал във ферма. Скот Ъруин, ветеран селскостопански икономист в Университета на Илинойс в Шампейн, на около два часа път с кола южно от Чикаго, поставя статистиката в много графично описание на свръхрастежите: „като джунгла“.

Не е преувеличено. Преди две десетилетия земеделските производители на царевица в САЩ събираха около 150 бушела на акър; в средата на 1980-те броят е по-близо до 110 бушела. Да се жъне нещо повече от 180 бушела е удивително. Това са числата, които човек би очаквал само при поливни условия, където фермерите не разчитат на капризите на времето.

Казано по друг начин, това поколение събира около 90% повече соя от акър, отколкото неговите родители преди 50 години; и около 110% повече царевица. Цялото това подобрение се дължи на агрономията: семена, пестициди, торове и машини. Времето не е изиграло никаква роля там. Ако не друго, може би Средният запад на САЩ се възползва от по-топлите температури.

Не е изненадващо, че търговците на суровини и фермерите го определят в цените: царевицата се търгува малко под $4 за бушел, обикновено ниво, което сигнализира за добре снабден пазар. Соевите зърна са под $10 за бушел, отново ниво, което показва повече от достатъчно производство. Цените на царевицата и соята се филтрират в останалата част от икономиката чрез цените на месото, тъй като спадът в разходите за фураж обикновено увеличава предлагането на добитък и в крайна сметка на месо и птици.

Би било погрешно да се бъркат няколко месеца хубаво време с дългосрочната заплаха от изменението на климата. Но засега, благодарение на по-добрите от очакваното дъждове, температури и агрономия, светът се насочва към високи добиви на култури и по-ниски цени на реколтата. Насладете им се, докато ги има.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.