Защо почти никой не купува зелен водород?

Сред малцината, които имат някакъв вид споразумение за закупуване на гориво, повечето имат неясни, необвързващи споразумения, които могат да бъдат тихо прекратени, ако потенциалните купувачи се откажат

15:21 | 31 август 2024

Автор: Дейвид Р Бейкър

Снимка: Bloomberg L.P.

Потенциалът на водорода като безвъглеродно гориво предизвиква нестихващо вълнение. От пустините на Австралия и Намибия до брулените от вятъра проливи на Патагония, компании и правителства по целия свят планират да изградят почти 1600 завода за производство на водород. Газът може да се произвежда по чист начин, като се използва електричество от вятъра или слънцето в процес, при който молекулата се разделя от водата. Има само един проблем: по-голямата част от тези проекти нямат нито един клиент, който да се съгласи да купува горивото.

Сред малцината, които имат някакъв вид споразумение за закупуване на гориво, повечето имат неясни, необвързващи споразумения, които могат да бъдат тихо прекратени, ако потенциалните купувачи се откажат. В резултат на това много от проектите, които сега се рекламират с голям ентусиазъм от страните, които се стремят да станат "Саудитска Арабия на водорода", вероятно никога няма да бъдат изградени. Само 12% от водородните инсталации, които се считат за нисковъглеродни, тъй като избягват използването на природен газ или смекчават емисиите, имат клиенти със споразумения за използване на горивото, според BloombergNEF.

"Никой разумен разработчик на проект няма да започне да произвежда водород, без да има купувач за него, и никой разумен банкер няма да отпусне заем на разработчик на проект, без да има разумна увереност, че някой ще купи водорода", казва Мартин Тенглер, анализатор от BNEF.

Лесно е да се разбере защо поддръжниците на водорода виждат такъв потенциал. Молекулата може да се окаже от съществено значение за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии в борбата срещу изменението на климата. Когато се изгаря в турбина или се подава в горивна клетка, тя генерира енергия, без да изхвърля парникови газове във въздуха. Почти цялото количество, което се използва днес, се добива от природен газ, но производството му от вода и възобновяеми енергийни източници не отделя никакви въглеродни емисии.

Много анализатори не виждат друг начин за декарбонизиране на стоманодобива, морския транспорт и други отрасли, които не могат лесно да работят с електроенергия. BNEF прогнозира, че през 2050 г. ще трябва да използваме 390 млн. тона водород годишно в световен мащаб, за да елиминираме въглеродните емисии от световната икономика, което е повече от четири пъти повече от използваното днес количество.

Но това не е проста промяна. Повечето предприятия, които биха могли да използват водород, ще се нуждаят от скъпо ново оборудване, за да го използват, а това е стъпка, която те не желаят да направят. По данни на BNEF водородът, произведен с помощта на чиста енергия, струва четири пъти повече от водорода, произведен от природен газ. Освен това е трудно да се изгради инфраструктура за доставка на водород - не само заводи за производството му, но и тръбопроводи за пренос - когато търсенето може да не се реализира в продължение на години.

Водородът е необходим за постигане на нулеви нетни емисии

"Това не е по-различно от всяко друго мащабно развитие на енергетиката. Газопроводите не са построени без клиенти", казва Лора Люс, главен изпълнителен директор на Hy Stor Energy. Нейната компания има ексклузивно писмо за намерение да доставя водород на фабрика за желязо, която шведската SSAB SA планира да построи в Мисисипи.

Държави с потенциал за генериране на изобилие от възобновяема енергия, като Чили с вятърна енергия и Австралия и Египет със слънчева енергия, обявиха големи цели за производство на горивото, често за износ. Според BNEF само в Китай са обявени повече от 360 инсталации.

Европейският съюз си е поставил за цел до 2030 г. да произведе 10 млн. метрични тона безвъглероден водород и да внесе същото количество. В САЩ президентът Джо Байдън е отделил 8 млрд. долара за създаването на "водородни центрове" - клъстери от предприятия, произвеждащи и използващи горивото.

Почти 90% от инсталациите за водород нямат купувачи с договори за използване на горивото

Анди Марш, главен изпълнителен директор на Plug Power Inc., казва, че компанията му е в процес на проектиране и разработване на европейски проекти, които заедно ще използват около 4,5 гигавата възобновяема енергия за производство на водород. "Ако половината от тях се реализират, ще бъдем щастливи", казва той. "Ако се реализира една четвърт от тях, ще бъдем щастливи." Въпреки че ЕС си е поставил амбициозни цели, Марш казва, че държавите членки все още ги включват в собствените си разпоредби, което забавя частните инвестиции.

В САЩ промишлеността и администрацията на Байдън продължават да се карат за изискванията за ползване на данъчни облекчения за водорода съгласно федералното законодателство. Междувременно проектите, предназначени за износ, се сблъскват с допълнителни пречки. За разлика от природния газ или петрола, все още не съществува глобална система за транспортиране на водород. Транспортирането на водорода изисква неговото преохлаждане, компресиране или пренасяне в друга, по-управляема форма, като например амоняк, който съчетава водород с азот.

Вернер Пониквар, главен изпълнителен директор на производителя на водородно оборудване Thyssenkrupp Nucera AG, смята, че тръбопроводите са добър вариант, но много от бъдещите износители на водород няма да могат да достигнат до потенциалните си клиенти по тръбите. "Ако трябва да се преодолее океан, това е по-трудно", казва той. Мнозина очакват тихо изключване на по-амбициозни проекти. Някои от предложените инсталации вече са отложени.

Пониквар казва, че тези, които вероятно ще успеят днес, са тези, които включват "цялата екосистема", като разполагат завод за водород в близост до източник на чиста енергия, с готов клиент наблизо. Компанията му например доставя оборудване за водороден завод в Северна Швеция, който на свой ред ще захранва завод за желязо и стомана, разработван от H2 Green Steel, която е осигурила финансиране за проекта в размер на 6,5 млрд. евро. Изобилието на водноелектрически централи в региона ще осигурява електроенергия, а Mercedes-Benz Group AG се е съгласила да купува 50 000 метрични тона стомана годишно от завода. "При "зелената" стомана има пазар, който е заинтересован да купува, и е готов да плати премия за нея", казва Пониквар.

Hy Stor пое по подобен път, разработвайки проект, който ще бъде разположен в близост до нейния клиент SSAB. Проектът на компанията в Мисисипи ще използва вятърна и геотермална енергия на място за производство на водород, който ще се съхранява в подземен солен купол. Други клиенти вече се интересуват от водорода на проекта, казва Лус. Въпреки че строителството не е започнало, тя има за цел проектът да бъде пуснат в експлоатация до 2027 г. "Ние не изградихме проект, а след това отидохме и се опитахме да продадем хората за него. Изградихме проект около клиента", казва Лус. "Винаги смятам, че проектите, съобразени с нуждите на клиентите, намират начин да бъдат изградени."