Винарските региони на Европа ще са следващите жертви на по-горещия климат

Коя е първата индустрия, която става жертва на изменението на климата? Има доста силен аргумент, че това вече се е случило - преди повече от 600 години.

Когато Норманското завоевание през 1066 г. установява френска феодална аристокрация на Британските острови, нашествениците донасят със себе си любовта към винопроизводството. Тези умения процъфтяват в условията на средновековния топъл период, период с необичайно високи температури от около 950 до 1250, които позволяват на лозята да се разпространят в добре дренираните варовикови почви на Южна Англия. Меките условия обаче отстъпват място на студен период, известен като Малката ледникова епоха, който продължава до 19 век. Със застудяването на климата английското лозарство се срива.

Това трябва да е тревожен пример, ако сте винопроизводител. Лозята са известни като чувствителни към най-малките промени в ландшафта и климата. Предполага се, че онези с опитно небце могат да усетят най-фините ефекти върху околната среда в бутилка вино – дали зимата, предшестваща реколтата, е била топла или студена, реколтата мокра или суха, гроздето, отгледано на склон, обърнат на север или юг.

Не е нужно много въображение, за да видите как един затоплящ се климат може да промени това. Ако имате фабрика за полупроводници, излагането ви на промяната на климата ще се случи в макро мащаб. Дали по-големи дъждовни бури ще наводнят обекта и по-горещите лета ще увеличат сметката за охлаждане? Лозарят, от друга страна, трябва да мисли за микро проблеми. Дали няколко допълнителни топли нощи или горещи дни през вегетационния сезон ще нарушат деликатния баланс на образуването на захар и вода в развиващите се гроздове? И това ще направи ли получените бутилки по-малко ароматни или сложни, отколкото биха били иначе?

За винопроизводителите в Европа се задава ново климатично главоболие в географските означения, които са използвали, за да защитят своето изкуство. През по-голямата част от последните сто години европейските земеделски производители са изградили сложна система от интелектуална собственост около идеята, че определени видове храни и напитки са регионално отличителни и имат имена, които трябва да бъдат защитени от закона за авторското право. Има дори ред за географските означения във Версайския договор, документът, който официално сложи край на Първата световна война.

Признаването на географските означения е основна пречка за всяка нация, която иска да сключи търговска сделка с Европейския съюз и да получи достъп до втория по големина пазар в света. Ето защо производителите на пенливо вино в по-голямата част от света не могат да нарекат продукта си шампанско и защо австралийските и канадските производители на подсилено бяло вино в наши дни етикетират бутилките си като „Apera“, защото само тези от района на Херес в Испания могат да бъдат наричани "шери". Цели 1646 от 1658 географски означения за вино, включени в регистъра на eAmbrosia на Европейския съюз, са за страни от ЕС. От останалите пет са в Обединеното кралство, четири в Китай, два са в САЩ (долината Напа и долината Уиламет) и един в Бразилия.

Добавянето на такива географски граници може да изглежда като добра идея по време на стабилния климат на 20-ти век, но в по-неподредената ера, в която сега се движим, това е риск. Много географски означения определят определен сорт грозде за определен регион. Бароло, може би най-почитаният винен стил в Италия, трябва да се отглежда само с грозде Nebbiolo в шепа общности сред мъгливите планини на Пиемонт. Тъй като затоплящата се планета прави климата на Северна Италия по-скоро като региони по-на юг, където Nebbiolo не може да процъфтява, твърдостта на географското указание на Бароло рискува да го доведе до изчезване.

Изследователи в Европа наскоро анализираха 1085 географски означения на вино в целия континент, за да определят кои са най-застрашени от затоплящия се климат. Това, което откриха, трябва да разтревожи лозарите: огромната част от лозята е силно уязвима към ефектите от изменението на климата и има малък естествен капацитет за адаптиране.

„Силни намаления на добива бяха предвидени за Северна Италия, Централна Испания, Гърция и България“, пишат те, „и намалена пригодност за Испания, части от Франция, Централна и Северна Италия и големи части от Източна Европа.“ В Бургундия регионите, известни с гроздето Pinot Noir, може да не могат да отглеждат сорта. Системата за географско означение трябва да бъде преосмислена, за да позволи на лозарите да сменят практиките си със затоплянето на климата, твърдят учените.

Това не би трябвало да е невъзможно. Шампанското, отглеждано на северната граница на отглеждане на вино и традиционно разглеждано като продукт на трудна среда, обикновено се прави само от три сорта грозде: Pinot Noir, Chardonnay, и Meunier. Но има четири други по-малко известни сорта, които могат да бъдат добавени към сместа и могат да осигурят начин за запазване на характеристиките на виното, дори когато климатът на Шампан започва да прилича повече на този на Южна Франция. Допълнителен сорт, известен като Voltis, е селективно отгледан като част от умишлени усилия да се подготви за ефектите от по-топлия климат.

За много винарски региони това ще бъде мъчителна промяна. Това, което прави европейското вино уникално, е съчетаването на конкретно грозде и лозарска практика с почвата, климата и нематериалните активи на даден регион. Този вид мислене ще трябва да се промени със затоплянето на планетата. Ако европейските винопроизводители не искат да преживеят съдбата на средновековните английски лозя, те ще трябва да се адаптират, преди да бъдат унищожени.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

"Зелените" разходи имат нов съюзник: републиканците

Климатичните и енеригйните политики могат да запазят хората в градовете

Изпепеляващите горещи дни в Европа могат да се проточат до есента

Бомба за 1 трилион долара тиктака на пазара на жилища в САЩ