Две спешни задачи на Стармър след седмица на безредици

Нуждаем се от план за контрол на имиграцията. Ако нямаме правила, ще се сдобием с предразсъдъци

18:30 | 10 август 2024

Автор: Мартин Ивенс

Снимка: Bloomberg LP

Бързото правосъдие накара хулиганите да се замислят дали да се присъединят към тълпите, които предизвикаха хаос по британските улици миналата седмица. Денонощните съдилища и строгата полицейска охрана поне временно възпират насилието, разпалвано в социалните медии от крайно десни агитатори.

Министър-председателят Киър Стармър предупреди, че "ако провокирате насилствени безредици по нашите улици и онлайн, ще бъдете изправени пред цялата сила на закона". Както прогнозирах миналата седмица, заплахата от граждански безредици разгърна силните страни на премиера като бивш кралски прокурор. През 2011 г. Стармър призова цялата мощ на държавата, за да потуши подражателните бунтове, разпространяващи се от столицата.

И все пак Стармър не може да почива на лаврите си при такъв тревожен взрив, който разтърси страната и нейния имидж в чужбина. Той трябва да се справи с две неотложни политически предизвикателства, произтичащи от безредиците. Първо, хулиганите и расистките агитатори се възползват от истинско социално недоволство - тяхното престъпление може да бъде, както той се изразява, "чисто бандитство" и като такова непростимо. Но има и контекст и не е случайно, че бунтовете се случиха в седем от десетте най-бедни градски района в Обединеното кралство. Всяко лейбъристко правителство ще трябва да се справи с икономическия провал като своя основна мисия. И то не може да си позволи да се види, че пренебрегва това, колко лесно буйстващите са се настанили в местните общности в сърцето на лейбъристите - включително и в тези, които се хвалеха, че са си върнали от торите само преди няколко седмици.

Второ, в дясното пространство и в туитърсферата се разпространява разказът, най-шумно разпространяван от Илон Мъск в Х, но подкрепян от някои политици от Консервативната и популистката Реформаторска партия, за "двустепенния Киър", който се бори с крайната десница, но е мек към левия екстремизъм. Няма дим без пламък. В опозиция Стармър прегъна коляно пред движението "Животът на чернокожите има значение", малко след като някои от поддръжниците му нарушиха пандемичния полицейски час и нападнаха полицаи. BLM изрази истинска загриженост за расизма в полицията. Напоследък, въпреки че пропалестинските демонстрации по улиците на Лондон са предимно мирни, полицията също е обвинявана, че си затваря очите за онези, които скандират антисемитски лозунги. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, когато става дума за шествие с десетки хиляди души.

Политиката на Стармър, както и на повечето му висши колеги, е инстинктивно "меко лява" и прогресивна. В кабинета му има много повече бивши последователи на Гордън Браун, отколкото на Тони Блеър - дори неговият строг финансов министър Рейчъл Рийвс гласува за брауниста Ед Милибанд за лидер през 2010 г. вместо за брат си Дейвид, смятан за "наследник на Блеър". И все пак именно от Блеър, най-успешния лидер на лейбъристите в историята, премиерът трябва да черпи вдъхновение. В края на краищата, именно най-успешният лидер на лейбъристите дойде на власт с известното изявление, че лейбъристите трябва да бъдат "строги към престъпността и строги към причините за престъпността" - формулировка с широк национален отзвук, както тогава, така и сега. Държавата също трябва да бъде виждана като безпристрастна в прилагането на закона и реда.

Преди четири седмици Блеър написа пророческа статия за The Sunday Times, в която посъветва Стармър да възприеме по-твърд подход към закона и реда и да избягва "всякаква уязвимост" по така наречените "будни културни въпроси". Той също така предположи, че новото правителство трябва да контролира британските граници, за да отблъсне популистката заплаха от Реформаторския блок, който "ограби гласовете на торите ... но представлява предизвикателство за лейбъристите", като добави: "Нуждаем се от план за контрол на имиграцията. Ако нямаме правила, ще се сдобием с предразсъдъци." "Шофирането на задната седалка" от страна на предшественика не винаги е добре дошло, а светът на Киър е разделен по въпроса доколко да следва шаблоните от ерата на Новите лейбъристи и техния тон.

Но това е полезен период за изучаване от страна на Стармерите: Поредица от вътрешни министри на Блеър бяха принудени да се справят с проблема с ислямския тероризъм след 11 септември. В центровете на британските градове бяха извършени бомбени атентати, които заплашваха да подкопаят сплотеността на общността. Стратегията на Новите лейбъристи беше да предпазят етническите малцинства от расизъм, като същевременно успокоят бялото мнозинство, че държавата ще издирва враговете на Обединеното кралство. Правителството на Блеър превърна и борбата с противообществените прояви в ключова част от вътрешната си програма, макар и с променлив успех.

Алтернативата за справяне с тези опасения е изборна катастрофа. Гордън Браун, наследникът на Блеър, беше умел машинен политик с мощен интелект, но нямаше ухо за народните опасения и беше обречен на парламентарните избори през 2010 г., когато случайно беше записан да казва, че избирателка на лейбъристите, която цял живот е гласувала за тях, е "фанатична жена", когато повдигнала въпроса за имиграцията на прага. След това правителствата на торите също загубиха авторитет, когато дадоха екстравагантни обещания за ограничаване на имиграцията, които не можаха да изпълнят. Както каза вчера бившият министър от кабинета на торите Грант Шапс, Риши Сунак не трябваше да дава ключово обещание "да спре малките лодки" с мигранти, които нелегално пристигат през Ламанша от Франция - неизпълнено обещание, което се върна да го преследва чак до изборите.

Избирателите не искат невъзможното, те просто трябва да знаят, че правителството е "поело обратно контрола" - лозунгът, който донесе Brexit. Въпросът не е в абсолютните числа - избирателите разбират, че недостигът на квалифицирана работна ръка трябва да бъде запълнен с чуждестранна работна ръка - а в налагането на "справедлива" система. След Brexit торите също така обещаха да "изравнят" депресираните постиндустриални градове на Великобритания, където жизненият стандарт изостава значително от този в проспериращия английски юг. Стармър също има план за действие.

Може би той ще бъде щастлив генерал: Промените в имиграционната система, направени от последното правителство на торите, ще доведат до намаляване на броя на законните мигранти през тази година. Това, както и по-розовите икономически перспективи, му дават възможност да работи по собствените си планове за гранична сигурност.

Една от фигурите на Блеър в сърцето на двора на премиера е в идеалното положение да свърже конците. Морган Максуини, ръководител на политическата стратегия на Стармър, се е занимавал с политика, като се е борил с фашистката Британска национална партия в бедния си квартал в Източен Лондон - Баркинг и Дагенъм. Подобно на бедните райони, в които избухнаха бунтовете тази седмица, районът е бил евтино сметище за търсещи убежище. Броят на имигрантите беше голям и имаше конкуренция за социални жилища. Максуел се фокусира върху престъпността и патриотизма на работническата класа, за да заличи Националната народна партия на парламентарните избори през 2010 г.

Работейки за Стармър като директор на кампаниите до изборите, Максуини си постави за цел да убеди избирателите, че лейбъристите са изоставили крайнолявата политика на предишния си лидер Джереми Корбин - "Променете лейбъристите, променете Великобритания" беше неговата формула за изборна победа. Максуини прояви същата безпощадност към левите кандидати и дисидентите в партийната машина, каквато прояви и към БНП.

Дългосрочната игра за лейбъристите е да подобрят икономическия растеж. В краткосрочен план правителството ще бъде нащрек за нови изблици на безредици. Но в средносрочен план Стармър и Максуини се нуждаят от език на увереност - не за белите бандити-нативисти, които внесоха хаос по нашите улици, а за по-многобройната група спазващи закона, но възмутени избиратели, които смятат, че традиционните политически партии пренебрегват техните опасения.