Уорън Бъфет продава много акции и това разкритие кара многобройните му почитатели да го последват. Базираният в Омаха, Небраска, конгломерат Berkshire Hathaway Inc. съобщи в събота, че е свил няколко позиции и е намалил дела си в Apple Inc. (компанията, която държи най-голям дял в портфейла на Бъфет), което за някои на пазарите е знак, че "Оракулът от Омаха" се готви за значителни спадове на фондовия пазар. Предназначеното послание всъщност не беше толкова ясно, колкото се вижда на пръв поглед, но този нюанс може и да няма значение, като се има предвид скоростта на раздвижване на настроенията на пазарите.
По време на писането на статията индексът S&P 500 се беше понижил с около 3%. Нямам представа каква част от този спад се дължи на Бъфет, но спокойно може да се каже, че неудачно подбрания от него момент да оповести сделките беше част от нагласите.
Като дял от общите активи паричните средства и еквивалентите на Berkshire, възлизащи на рекордните 276,9 млрд. долара, вече официално са се върнали към върховите си стойности от средата на миналия век, преди финансовата криза, когато разполагащият с кешови средства Бъфет се прочу с това, че е придобил емблематични компании на изгодни цени. В абсолютна стойност паричните средства на Бъфет достигат рекордни стойности от няколко тримесечия насам, но досега ги подминавах, защото нивата на кешовите наличности не бяха толкова високи спрямо други показатели за размера на фирмата. Това извинение вече не е валидно.
Новината за Berkshire идва в момент на особена уязвимост на пазарите и икономиката. Заедно с излишните спестявания и ниската безработица високите цени на активите, поддържани отчасти от високите оценки на големите американски компании, бяха един от трите стълба на потреблението в САЩ през последните години. От известно време излишните спестявания намаляват, но до миналата седмица личното богатство и пазарът на труда сякаш се държаха добре. Сега изведнъж историята на потреблението се оказва нестабилна. Два дни след като Федералният резерв пропусна възможността да намали лихвените проценти, докладът на Бюрото за трудова статистика в петък показа, че нивото на безработица се е повишило до почти тригодишен връх, което постави началото на разпродажбите, за чието продължаване помогна Бъфет.
Дори ако приемем, че тенденциите в богатството имат пропорционално малък ефект върху потреблението, увеличението на портфейлите от акции и на жилищния капитал е толкова необичайно - досега - че трябва да има някакво въздействие. От края на 2019 г. до началото на 2024 г. нетната стойност на имуществото на домакинствата е нараснала с около 41,5 трилиона долара. Резкият обрат в цените на акциите идва и в момент, когато жилищният пазар изглеждаше затруднен, а излишните спестявания, останали от пандемията, пресъхват.
Но какво всъщност си е мислел Бъфет?
Първо, Бъфет вече ни каза да очакваме някои продажби на акции, поне отчасти по данъчни причини. На годишната среща на Berkshire Hathaway през май той сподели съвсем разбираемото си безпокойство, че зеещият федерален бюджетен дефицит може да доведе до по-високи данъци върху капиталовите печалби. "Нямам нищо против, при сегашните условия, да изградя кешова позиция", каза тогава Бъфет. "Когато гледам алтернативата на това, което е на разположение на капиталовите пазари, и гледам състава на това, което се случва в света, ние я намираме за доста привлекателна." При всички средносрочни перспективи на акциите, продажбата на Apple сякаш затвърди мнението, че акциите в областта на технологиите и комуникациите са станали твърде надценени. Berkshire също така намали дела си в Bank of America Corp., очевидно предпочитайки държавни ценни книжа с доходност над 5%.
Второ, Бъфет винаги се е възмущавал от схващането, че може по някакъв начин да предсказва бъдещето или да определя времето на пазарите. Той се е прочул като дългосрочен инвеститор, който намира добри компании на разумни цени и ги задържа в продължение на години или десетилетия. Ако действията му по време на финансовата криза се считат за определяне на пазарния момент, струва си да се признае, че те не са били толкова точни, колкото предполага легендата.
Berkshire драматично увеличи паричните си средства в периода 2002-2005 г. и след това ги поддържаше на рекордни нива до края на 2007 г. Сега си спомняме колко умни изглеждаха Бъфет и неговият късен съмишленик Чарли Мънгър по време на кризата, когато използваха свободните си парични средства за инвестиции в Goldman Sachs Group Inc., General Electric Co. и Dow Chemical Co. Но често забравяме колко упорити изглеждаха те преди срива: От края на 2002 г. до средата на 2007 г. Berkshire значително изоставаше от индекса S&P 500. Погледнато в ретроспекция, това може би е било разумен компромис между риска и възвръщаемостта, но историята показва, че икономиката не се стопява веднага само защото Бъфет е преминал към пари в брой.
И накрая, Бъфет все още притежава много акции и по-специално около 84 млрд. долара в Apple. Откакто Бъфет разкри за първи път позицията си през 2016 г., акциите на Apple се възвръщат с около 30% годишно. В една интерпретация това всъщност е знак за увереност, когато виждаш, че една инвестиция се е повишила с толкова много и сваляш от масата само около половината от чиповете си.
Като цяло, обикновено бих бил предпазлив да тълкувам твърде много в новините на Бъфет сами по себе си, както и смятах, че раздухването на последните данни за работните места беше малко пресилено. Докладът на Института за управление на доставките, публикуван малко след началото на търговията, показа, че неговият индекс остава на територията на експанзията - лъч надежда, който доведе до вътрешнодневна отсрочка от пазарната паника. Може би още няколко подобни новини - включително някои благоприятни данни за първоначалните молби за помощи при безработица - все още могат да спрат вълната. Но засега продължавам да се притеснявам, че сме в разгара на водовъртеж от негативни вибрации, който трудно може да бъде спрян. Намаляването на стойността на активите може само да направи нестабилния пазар на труда още по-нестабилен и в резултат на това потреблението може да се окаже затруднено. Това може и да не е бил очакваният от оракула резултат, но ролята му в него е невъзможно да бъде пренебрегната.
Джонатан Левин е колумнист, който се занимава с пазарите и икономиката на САЩ. Преди това е работил като журналист в Bloomberg в САЩ, Бразилия и Мексико. Притежава чартърната програма CFA.