Защо Китай беше основна тема в сделка между американски компании за EV и графит

Графитът, сивото нещо в моливите, обикновено не присъства в трилърите; това е запазено за уран и злато. Така че не се очаква сенатор, който говори за това на малко неясна пресконференция, да започне с репликата: „Диктаторите са на поход“.

Това беше Дан Съливан от Аляска, републиканец, който участва в комисията по въоръжените сили на Сената. Той говореше в невзрачна заседателна зала на Капитолия миналия месец при обявяването на сделката между Graphite One Inc., стартираща компания, която провежда проучване за осъществимост на голямо находище на графит в Аляска – най-голямото в Северна Америка – и Lucid Group Inc., производител на електрически превозни средства от висок клас.

Като търговско споразумение, това е решаваща стъпка за две компании с големи амбиции, но все още с много за доказване. Съливан напомняше на публиката за по-широкото значение на сделката. Точно предишната вечер и на хиляди километри в небето над Берингово море, каза той, американски и канадски изтребители са прехванали комбиниран руско-китайски патрул бомбардировач в международното въздушно пространство близо до Аляска, първият път, когато тези две страни са провели подобно съвместно учение на прага на Северна Америка в Арктика.

Графитът, ценен заради своята инертност, е в центъра на затягащото се сближаване между контрола върху критичните минерали, енергийния преход и националната сигурност.

Форма на въглерод, графитът е най-голямата съставка по тегло в EV батерия, съставляваща по-голямата част от анода (електродът, който приема и задържа литиеви йони по време на зареждане и ги освобождава, когато е необходима енергия). Има и приложения за отбрана - като например в компоненти за реактивните двигатели на самолети. Хватката на Китай върху глобалната верига за доставки на графит, както по отношение на производството, така и на рафинирането, е най-силната от всички основни критични минерали, необходими за батериите. САЩ не са добивали графит от много десетилетия. Сделката между Graphite One и Lucid бележи първия път, когато американски източник на графит ще доставя на американски производител на електрически превозни средства.

Дори докато провежда проучването за осъществимост на находището си в Аляска - с помощта на безвъзмездна помощ от Пентагона, по-специално - Graphite One също планира да разработи завод в Охайо, произвеждащ синтетичен графит (извлечен от нефтохимикали). Междувременно Lucid има за цел да пусне електрически SUV на цена под $50 000 след две години, за да увеличи производството и да спре загубите. Въпреки това, всички производители на електромобили в САЩ са изправени пред перспективата за затягане на условията за решаващи субсидии за батерии — като по този начин повишават цената им — когато текущите освобождавания за използване на материали, произхождащи от Китай, изтекат през 2027 г. Като се съгласят, условно, да поемат една пета от производството на първата фаза на завода в Охайо, Lucid помага на потенциален местен доставчик в усилията му да осигури финансиране на проекта. Акциите на Graphite One скочиха с 30% след съобщението.

Енергийният преход със сигурност беше тема на различните речи в онази заседателна зала. Но не беше доминиращата. Цялата делегация на Конгреса на Аляска беше там. Освен Съливан, сенатор Лиза Мурковски, размахваща бучка графит от Аляска на катедрата – нейна характерна черта в наши дни – и представителят Мери Пелтола, демократ, също преплитаха темите за климатичната сигурност и националната сигурност.

Като се има предвид зеещата пропаст в позициите на републиканците и демократите относно енергийния преход, би било преждевременно да се изтъква двупартийният аспект тук. Но смесването на връщането на производства, включително за чисти технологии и техните суровини, с посрещането на стратегическото предизвикателство на Китай изглежда завладява и двете страни в Конгреса. Това е нещо, което ще намерите не само в делегацията на Аляска, но и в зелената стратегия на Белия дом и усилията на републиканския сенатор Бил Касиди от Луизиана да овладее Китай и да увеличи износа на САЩ чрез въглеродни - извинете, "замърсяващи" - тарифи.

Както обаче показват текущите освобождавания от изискванията за местно съдържание на графит, освобождаването на веригите за доставки от Китай, като същевременно се стимулира навлизането на чисти технологии, представлява огромна дилема. Погледнато просто през призмата на разходите, конкуренцията с китайските производители, радващи се на преднина от две десетилетия, и индустриалната политика на Пекин е почти невъзможно да се оправдае, особено за търговски настроените банкери. И все пак стратегическото предизвикателство, представено от Китай, особено в тандем с откровено враждебна Русия, не може да бъде пренебрегнато.

Следователно, изграждането на веригата за доставка на критични минерали и чисти технологии в САЩ задължително включва смесица от стратегическа държавна подкрепа и частно финансиране, за да се тръгне от нулата. Колкото и различни да изглеждат, има пряка и все по-дебела връзка между това противопоставяне в небето близо до Аляска и сделката на Graphite One с Lucid, и не само поради необичайния момент. Преходът на нашата глобална енергийна система и преходът към нова ера на геополитическо състезание са все по-неразделни.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.

Още по темата

Новият президент в САЩ трябва да реши за нова ядрена надпревара с Москва и Пекин

Предложената от Китай система за цифрови документи за самоличност поражда опасения за още цензура

Застоят в Китай смазва печалбите на световните производители на автомобили

Мелони изтъква Китай като „ключов играч“ за постигане на мир в Украйна

В една търговска война не може да има победители. Въпросът е колко са губещите