Африка върви към повторение на Великата война

Дрънкането на оръжия и въоръжените сблъсъци между Конго, Руанда, Уганда и други може да доведат до повторение на най-смъртоносния конфликт в света след Втората световна война

12:02 | 4 август 2024

Автор: Джъстис Малала

Снимка: Bloomberg

Световните лидери се борят да предотвратят пълномащабна война между Израел и "Хизбула". Но има и друга война, в мащаб, може би невъобразим за мнозина, която те също трябва да побързат да предотвратят.

Това е повторение, подобно на Израел-"Хизбула" през 2006 г., на война, която бушува между Демократична република Конго (ДРК), Руанда и Уганда между август 1998 г. и юли 2003 г. До края ѝ девет африкански държави и 20 бунтовнически групи бяха замесени. Най-малко 5,4 милиона души са загинали поради битки, болести и недохранване. Седем милиона бяха разселени. Световната война в Африка - или Великата война в Африка, както стана известна - беше най-смъртоносният конфликт в света след Втората световна война.

Днес конфликтът между конгоанските и руандийските лидери се изостри опасно, мирните инициативи се сринаха, надпреварата във въоръжаването е в ход и смъртоносните сблъсъци между двете страни и милициите, свързани с тях, са чести. Всички предупредителни лампи за повторение на войната от 1998-2003 г. мигат.

Напрежението тлее от години, с чести съобщения за сериозни трансгранични сблъсъци в източните провинции на ДРК. Говоренето за война и насилието се засилиха в навечерието на изборите в ДРК през декември 2023 г. и се засилиха през последните седем месеца. Седмици преди гласуването президентът на ДРК Феликс Чисекеди каза, че президентът на Руанда Пол Кагаме се държи като Хитлер и има амбиции да разшири Руанда в източната част на ДРК. „Обещавам, че ще свърши като Хитлер“, предупреди той. Руанда каза, че думите на Чисекеди са „силна и ясна заплаха“.

На 9 юли експертен доклад на ООН потвърди широко разпространените обвинения, че Уганда и Руанда подкрепят мощната бунтовническа група M23 в източната част на ДРК. Докладът предупреждава, че кризата „носи риск от предизвикване на по-широк регионален конфликт“. Говорителят на правителството на Руанда Йоланде Маколо отговори, че Чисекеди е „постоянно заплашвал да обяви война на Руанда“ и че нейната страна „ще продължи да се защитава“.

Причините за битките са десетилетни и сложни, но в момента се свеждат до опитите на различни играчи да доминират в богатите минерални ресурси на ДРК. След геноцида в Руанда през 1994 г., при който един милион членове на етническата група тутси бяха убити от предимно етнически групи хуту, милициите, замесени в убийствата, избягаха в източната част на ДРК. Армията на Руанда ги преследва с аргумента, че трябва да арестува извършителите на геноцида и да унищожи техните мрежи. Това се случи отново през 1998 г., предизвиквайки голямата война и пораждайки мрежа от интереси, включващи съседни нации и въоръжени милиции, наемници, минни компании, местни и регионални политици, Китай, САЩ и други глобални сили, търсещи опора в региона. Големи части от ДРК оттогава са „окупирани“ от безмилостни въоръжени групировки, които печелят от незаконния добив.

ДРК произвежда почти 70% от световния кобалт, докато регионът на Големите езера е богат на калай, тантал, волфрам, литий и злато - всички те са ключови компоненти на батериите за електрически превозни средства, мобилните телефони, хладилниците, бижутата, частите на самолетите, автомобили и други стоки. Към 2020 г. китайски фирми са притежавали или са имали дялове в 15 от 19-те мини за производство на кобалт в ДРК. Между 2022 г. и 2050 г. търсенето на никел ще се удвои, на кобалт ще се утрои, а на литий ще се увеличи десетократно, според Международната агенция по енергетика.

Подновено избухване на насилие потенциално ще засегне или ще привлече други държави. Освен ДРК, Руанда, Уганда и Бурунди, в региона вече има множество въоръжени групи. Мироопазващата мисия на ООН от 11 000 души (която носи френското съкращение MONUSCO) трябваше да напусне страната до края на годината, но беше помолена от конгоанското правителство да остане за неопределено време. Южна Африка, Малави и Танзания вече имат войски в ДРК като част от мироопазващата мисия на Южноафриканската общност за развитие, разположена там през декември 2023 г. Съседите на ДРК Ангола, Република Конго, Танзания, Кения и Замбия могат да бъдат въвлечени в боевете. Регионални сили на Източноафриканската общност напуснаха ДРК през декември 2023 г. и може да бъдат привлечени отново в конфликта.

Това не е всичко. Глобалният център за отговорност за защита казва, че има най-малко 120 въоръжени милиции, действащи в региона, докато наемни групи като руската група "Вагнер" са наети от различни играчи. Притеснителното е, че ДРК се запасява с оръжие. Военните разходи на страната са имали най-голямото увеличение в света през 2023 г., според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Разходите за бронирани превозни средства, дронове и друго военно оборудване се удвоиха за една година до 794 милиона долара.

Конфликтът от 1998-2003 г. приключи, защото силни континентални лидери се намесиха чрез диалог. През 2000 г. африканските лидери приеха Декларацията от Ломе, която изрично забрани превратите, като по този начин даде на Африканския съюз правомощието да се противопостави на воюващите страни.

Настоящият политически климат, наречен „епидемия“ от преврати от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, затруднява намесата. Липсва и континентално лидерство от типа на началото на 2000-те години. На последното си заседание на 12 юли Африканският съюз - неговият авторитет вече е подкопан от наперените лидери на преврити в Мали, Нигер, Буркина Фасо и други, които отстъпват от демокрацията - дори не успя да постави кризата в Големите езера в дневния си ред.

Опитите за сключване на ново мирно споразумение се провалиха. На 27 юли президентът на ДРК Чисекеди каза на среща в Париж: „Има два процеса. Съществуваше Процесът от Найроби, управляван от Ухуру Кениата, който, за съжаление, впоследствие беше управляван от новия президент Уилям Руто. Справи се много зле. Процесът е почти замрял.”

Втората инициатива, Процесът от Луанда, ръководен от анголския президент Жоао Лоуренсо, постигна малък напредък след катастрофална среща през февруари.

Сега какво? По искане на САЩ воюващите страни спазват хуманитарно примирие от близо месец, но сблъсъците продължават. Това примирие трябва да бъде използвано от международните лидери - американският държавен секретар Антъни Блинкен възхитително беше силно ангажиран с президента на Ангола Лоуренсо - за да насърчат Чисекеди от ДРК и Кагаме от Руанда да намалят реториката и да седнат на масата. Китай, който продава оръжие и на двете страни тази година и е доминиращият външноикономически играч в минния сектор на ДРК, трябва да направи същото. Швейцария и Обединените арабски емирства (и двете имат минни интереси в ДРК) също трябва да действат. От решаващо значение е регионалните лидери като Ангола, Южна Африка, Нигерия и Кения да поемат лидерска роля заедно с президента на Ангола, за да предотвратят влошаване и да отстояват интересите на Африка.

Тъй като 7,2 милиона души в региона вече са разселени (700 000 от тях само през първите три месеца на 2024 г.) от войната, по-нататъшна ескалация би означавала катастрофа за континента.

Джъстис Малала е политически коментатор и бивш редактор на This Day в Южна Африка. Той е автор на The Plot to Save South Africa: The Week Mandela Averted Civil War and Forged a New Nation.