През по-голямата част от годината много парижани планираха Олимпийските игри - не за да ги посетят, а за да избягат от тях. Страхът от град, пълен с туристи и лишен от основни стоки, е съчетан с алчността и перспективата да се плащат луди суми на същите тези туристи за настаняване в AirBnB. Прекомерният туризъм, високите цени и суровите полицейски мерки със сигурност ще превърнат Париж в ад.
За щастие на тези от нас, които все още са тук, нищо не се е получило според очакванията, по-скоро като комикса за дървениците, който се разпространяваше мълниеносно из интернет, но нямаше почти никаква връзка с действителността.
Париж рядко е изглеждал по-малко адски: Загражденията за сигурност, блокиращи Сена, до голяма степен са демонтирани, дъждът е спрял, а парижките забележителности изглеждат невероятно - от състезанията по фехтовка в Гран Пале до финала на триатлона на Моста Александър III. По улиците се разхождат приятелски настроени полицаи от различни държави, навсякъде има усмихнати доброволци, а в метрото има много свободно място. Множество златни медали разпръскват радост в страна на песимисти.
Това не е само силата на спорта или ползите от добрата организация. Въпреки очакванията за 15 млн. допълнителни посетители на Олимпийските игри, комбинацията от бягащи парижани, колебаещи се туристи и драматични непредвидени събития като саботаж на инфраструктурата изглежда са направили един от най-гъсто населените градове в света по-малко претъпкан и по-живописен.
Според фирмата за данни Coyote трафикът на превозни средства е намалял с 22% за една седмица, а средната скорост по периферния околовръстен път е нараснала с 31%.
Това не е средностатистическият летен отдих, нито пък градска пустош от мащаба на Covid-19. Географията на Игрите отклонява туристите от традиционните търговски улици, което може да е разочароващо за най-известните места, но е добре за по-малко посещаваните квартали, които са домакини на събития в името на градското обновяване.
Това е грубо връщане към реалността за всички спекулантите. Според данни на AirDNA, цитирани от вестник Le Parisien, от 87 000 възможности за настаняване в региона на Париж за Олимпийските игри само една от 10 ще бъде резервирана по време на цялото събитие. Алчността е фактор: Струва си да се припомни, че по-рано тази година някои висококачествени жилища с площ от 100 кв. м бяха пуснати на пазара за около 20 000 евро до 30 000 евро на седмица. Хотелите също намалиха цените наполовина на пиковите си стойности, след като в очакване на събитието бяха повишили цените с около 300%. Някои тенденции, като дефлацията или умората от туризма, са твърде силни дори за най-голямото шоу на Земята.
И за заклетите песимисти, това далеч не е провалът с главно „П“. Ентусиазмът може да се чуе по време на самите събития или да се види на новите забележителности като сребърния балон, който държи олимпийския огън в градините Тюйлери. Дори прословутата вече церемония по откриването изглежда е спечелила французите, въпреки че в интернет се появиха много случаи на скърцане със зъби - според една анкета около 85% от хората са я оценили като "успешна". Очевидно е, че вкусовете са субективни, особено когато става дума за голи гръко-римски богове.
Но Париж има дълго минало, когато става дума за оплаквания: Айфеловата кула, построена за изложението през 1889 г., също предизвиква голямо възмущение сред великите и добрите, които я смятат за "трън в очите". Дали днес някой би казал това?
Скептиците ще кажат, че нито едно от тези добри настроения не си заслужава разходите или въглеродното въздействие на провеждането на Игрите. Може би е така, особено що се отнася до скъпото почистване на Сена. Но Париж със сигурност заслужава похвала за това, че използва вече съществуващи или временни конструкции за 95% от олимпийските си обекти и използва компании като LVMH на Бернар Арно за 96% от бюджета.
Доброто настроение (и данъчните постъпления) може да помогне и на икономиката: Bloomberg Economics смята, че френският икономически растеж ще се ускори през третото тримесечие.
Като се имат предвид политическите битки, които очакват Еманюел Макрон и французите, след като спортистите се приберат у дома, а парижани се завърнат, без да има правителство след последните избори, адът според мен не са Олимпийските игри - това са други хора.