Със смъртта на политическия лидер на "Хамас" Исмаил Хания в Техеран, Израел изглежда е елиминирал висши служители в две организации, ангажирани с унищожаването му в рамките на един ден. Във вторник, в нещо, което изглежда е било удар с дрон, Израел каза, че е убил заместник-военния командир на "Хизбула", Фуад Шукр.
В известен смисъл това не е нищо ново. Израел е убил десетки служители и бойци на "Хамас" и "Хизбула" през годините. Екзекуциите, неизменно извършвани в името на възпирането, промениха малко, дори ако демонстрираха брутално впечатляващите израелски възможности.
Атаките дойдоха в отговор на смъртта — приписвана от Израел на ракетите на "Хизбула" — на 12 арабски тийнейджъри от религиозната секта на друзите в окупираните Голански възвишения. Така че във време, когато невинни цивилни биват убивани ежедневно – с хиляди, когато става дума за палестинци в Газа – също е неискрено да се преструваме, че сме морално възмутени от загубата на двама мъже, чиито ръце са били потопени в кръв от десетилетия.
Въпреки това има причини да се страхуваме, че тези две убийства скоро може да запали фитила на потенциално катастрофална регионална война, която няма да бъде в интерес нито на Израел, Ливан, нито на Иран.
Първото от тях са местата на ударите в Бейрут и Техеран, решение, което неизбежно се възприема и в двете столици като сериозна израелска ескалация. "Хизбула" и Иран обещаха ответни действия.
Втората причина да се страхуваме от по-широка война е изборът на Хания като цел. Това отново не беше изненада; Израел вече беше убил голяма част от семейството му. Но Хания беше политическото лице на "Хамас", живееше в изгнание в Катар и човекът, отговорен за воденето на преговорите за прекратяване на огъня в Газа. Въпреки че "Хамас" е непрозрачна организация, той беше широко смятан за по-прагматичния от нейните лидери, особено в сравнение с фанатичния командир на групировката в Газа Яхя Синвар.
Трудно е да се види как убийството на Хания може да улесни тези преговори или да се надцени колко критичен ще бъде техният резултат за бъдещето на региона. "Хизбула" отдавна даде ясно да се разбере, че ще спре да стреля по Северен Израел само след като бъде постигнато прекратяване на огъня в Газа. Това има значение, тъй като израелските официални лица също толкова ясно дадоха да се разбере, че ако стрелбата не приключи навреме, за да върнат евакуираните и да отворят училищата на 1 септември, те ще направят каквото е необходимо – включително наземна инвазия в Южен Ливан – за изграждане на буферна зона, за да бъдат защитени.
В същото време примирието в Газа е предпоставка за потенциално широкообхватното мирно споразумение, предвидено от Вашингтон, което ще включва пакт за сигурност със Саудитска Арабия. Това споразумение ще включва политическа резолюция за Газа, ще стабилизира позицията на Израел в региона и ще изолира Иран. С други думи, залогът едва ли може да бъде по-висок.
Преговарящите смятаха, че са близо, но споразумението остава непостижимо. Всяка страна правдоподобно обвини другата в добавяне на нови искания за провал на преговорите.
Още от жестоката атака, предприета от "Хамас" срещу Израел на 7 октомври, Синвар не крие, че целта му е да разшири конфликта, преди всичко чрез привличане на "Хизбула". Като възпрепятства мира в Газа, той прави това по-вероятно и забавя личното разплащане, с което може да се сблъска от обикновените палестинци в Газа, когато стрелбата спре. Неговите решения им донесоха опустошение, каквото беше и намерението му.
В рамките на Израел екстремният и, честно казано, необуздан характер на коалиционното правителство на премиера Бенямин Нетаняху никога не е бил по-ясен. През последните дни крайнодесни израелци - включително поне един депутат от Кнесета - щурмуваха военен затворнически център, за да протестират срещу ареста на армейски резервисти, за които вътрешно разследване установи, че са измъчвали и изнасилвали палестински задържани. Тези също са фанатици. Някои казаха открито, че не трябва да има ограничения за малтретирането на палестински затворници или за еврейското анексиране и заселване на окупирани палестински територии. Те също така са категорични, че не трябва да има прекратяване на огъня в Газа.
Тук има симетрия, която никакви призиви към специалния статут на Израел като цивилизована демокрация във война с „варварството“ – като това, което Нетаняху направи в реч на 24 юли пред съвместна сесия на Конгреса на САЩ – не могат да скрият. Защото само чрез умилостивяване на екстремистите в своя кабинет Нетаняху може да остане на власт. И само докато е на поста, той може да отложи разплащането, пред което ще се изправи и той, когато войната свърши, под формата на криминални обвинения в корупция и разследване на провалите, които позволиха атаката на "Хамас" от 7 октомври да успее.
Това е трагедия. Дълбоките недостатъци на отделните хора заплашват да превърнат една възможност, без значение колко сложна и крехка е, в истинска катастрофа както за палестинците, така и за израелците.
Израел трябва да знае, след оцеляването на "Хамас" през почти 10-месечна тотална война в Газа и множество безплодни минали опити за унищожаване на "Хизбула" в Ливан, че не може да постигне сигурност само със сила. И все пак, като повдигна нови искания за прекратяване на огъня в Газа (като запазване на контрола върху т.нар. Филаделфийски коридор по границата с Египет) и убивайки лидера на "Хамас", който наблюдаваше преговорите за прекратяване на огъня, Нетаняху изглежда решен да отреже всички други пътища.
Както Боаз Ганор, експерт по борбата с тероризма и президент на израелския университет "Райхман", каза наскоро, "Хамас" е тактическа заплаха, "Хизбула" е стратегическа заплаха, а Иран е екзистенциална заплаха." Третирайки "Хамас" - относително слаба и географски изолирана сила - като нещо повече, отколкото е, предупреди той, страната играе право в ръцете на враговете си. Той е прав.
Ако сега Нетаняху отвори втори фронт срещу "Хизбула" в Ливан, тогава независимо от провокацията той ще бъде отговорен не само за провалите от 7 октомври, но и за превръщането на управляема тактическа заплаха в такава, която рискува бъдещето на процъфтяващата икономика на Израел, нейната демокрация и потенциално самата държава.
Нищо чудно, че 64% от израелците казаха в скорошна анкета за израелския Канал 12 от изследователската фирма Midgam, че подкрепят прекратяване на огъня в Газа. Нищо чудно, че 72% са казали, че техният премиер трябва да подаде оставка.
Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.