Метали по дъното на океана може да се окажат необходими за по-зеленото бъдеще

Проблемът е, че морското дъно не е една единна среда, а има свои планини и долини и уникални екосистеми, някои от които не са изследвани

19:00 | 1 август 2024

Автор: Ф.Д. Флам

Снимка: Pexels

Добивът на кобалт, никел, редкоземни елементи и други метали от дълбоките води на океаните може да ускори преминаването на света към възобновяеми енергийни източници. Тези минерали са трудни за добиване на сушата, където добивът също създава опасности за общностите и работниците, но могат да бъдат открити в изобилие непосредствено на океанското дъно.

Проблемът е, че морското дъно не е една единна среда, а има свои планини и долини и уникални екосистеми, някои от които не са изследвани. Районите с всички минерали са сред най-загадъчните. Те са богати и на странни форми на живот - скариди с размерите на омар и прозрачни риби, извънземно изглеждащи анемони и морски таралежи, които сякаш галопират по морското дъно.

Една от компаниите, които се подготвят за добив - The Metals Company, базирана в Канада - финансира изследвания за проучване на богат на минерали регион, наречен зоната Кларион-Клипертон. Това е обширно, продълговато петно от морското дъно между Мексико и Хаваите, на повече от две мили под повърхността на Тихия океан. Тези експедиции откриха не само странен живот, но и цяла странна система, в която съдържащите минерали скали, които учените наричат конкреции, може би генерират част от кислорода, който дишат животните в местообитанието.

Дълбоководният добив понякога се представя като история на алчни капиталисти срещу добри учени, но реалността рядко е толкова еднозначна. С ускоряването на глобалното затопляне ще се сблъскаме с контрамерки, които водят до други форми на увреждане на околната среда. Ще трябва да избираме между ограничаване на потреблението си и внедряване на технологии в различни нюанси на мръснозеленото.

Дълбоките морски води са толкова трудни за достигане, че учените и капиталистите често работят заедно, за да ги достигнат. Например, резултатите от неотдавнашна статия в Nature Geoscience са направени отчасти с финансиране от The Metals Company.

Водещият автор на статията, Андрю Суитман от Шотландската асоциация за морски науки, забелязва нещо странно по време на експедиция през 2013 г. за изследване на консумацията на кислород в морските дълбини.

Кислородът в океаните и атмосферата на нашата планета обикновено се получава от фотосинтезата. На две мили под повърхността на морето е твърде тъмно, за да се случи това. Разтвореният кислород може да бъде пренесен в дълбините чрез теченията, където се използва от живите същества - каза Суийтман. И все пак неговите сензори показват, че кислородът се произвежда и там, на дъното. Той калибрира отново сензорите, но те все още показват, че нивата на кислород се увеличават. Той казал на учениците си да изхвърлят сензорите в кошчето за боклук.

След това, през 2021 г., с финансиране от The Metals Company, той се опитва да измери кислорода с различен метод, включващ химическо титруване. Увеличението не изчезва. След това той и колегите му извадили проба от дълбоководни скали за различни експерименти. Те продължили да произвеждат кислород, който той нарекъл „тъмен кислород“. Той обмисля възможността тези богати на метали конкреции да действат като естествени батерии. Той се съюзил с електрохимик, който му помогнал да измери напрежението - достатъчно, за да раздели водата на водород и кислород.

Възелчетата растат с изумително бавната скорост от около няколко милиметра на милион години, така че тези подводни среди са на десетки или стотици милиони години, казва Суитман. А някои същества живеят само върху конкрециите.

Откритието може да има голямо значение за разбирането на еволюцията на живота на тази планета и на други светове с океани - включително луните на Юпитер и Сатурн, които НАСА планира да изследва.

Не всички са убедени в това. Един от изследователите, наети от The Metals Company, заяви пред New Scientist, че планира да напише опровержение, в което твърди, че вероятно става дума за грешка от замърсяване.

От своя страна Суитман не смята, че откритието му, дори да бъде повторено, е причина да се отменят всички планове за добив - само да се изчака още малко, за да се разбере дълбочинните пространства и как да се ограничи добивът, за да се запази животът там. Според него откритите минерали могат да ускорят надпреварата за отказ от изкопаемите горива, а климатичните промени се отразяват както на моретата, така и на сушата. „Всеки иска своя чисто нов мобилен телефон, чисто нов компютър и електрическа кола“, каза той. „Трябва да вземем някои трудни решения.“

Металите биха били полезни не само за батерии за електромобили, но и за системи, които съхраняват и пренасят слънчева и вятърна енергия, казва Дженифър Дън, професор по биологично и химично инженерство в Северозападния университет. Но изкуственият интелект създава и ненаситен пазар за някои от същите трудни за добиване минерали - което може да затрудни избягването на алчността.

Компромисите нямаше да са толкова остри, ако хората бяха готови да променят начина си на живот. Например, американците биха могли да инвестират в повече обществен транспорт - и да го използват. Дън си спомня подигравателната реакция на американците, когато през 1977 г. бившият президент Джими Картър предложи да намаляваме термостатите си през зимата и да носим пуловери.

Тя заяви, че подводният добив не бива да се отхвърля, тъй като последиците от нестихващото глобално затопляне са много опасни, но трябва да знаем повече за рисковете. Възможно ли е да се стигне до непредвидено бедствие, подобно на петролния разлив на платформата Deepwater Horizon? Учените ще трябва да оценят не само въздействието върху околната среда, ако всичко върви по план, но и въздействието, ако нещата се объркат.

Дълбоководните местообитания няма да се възстановят, след като бъдат нарушени, поне не скоро - така че твърде агресивният добив може да причини необратими щети, евентуално да доведе до изчезване на видове, преди човечеството дори да разбере, че съществуват. Изменението на климата, разбира се, представлява същия вид заплаха. Пред нас няма лесен избор.

Ф.Д. Флам е колумнист на Bloomberg, който се занимава с наука. Тя е водеща на подкаста „Follow the Science“.