Представете си, ако Франция, или Тайван, или Обединените арабски емирства елиминират своите емисии на въглероден диоксид за няколко години - и никой не забележи. Нещо подобно се случва със строителния сектор в Китай.
Производството на цимент се срива, откакто се спука балонът на недвижимите имоти през 2021 г. Въпреки признаците, че пазарът на жилища най-накрая може да се стабилизира, спадът се ускори тази година: производството за първото полугодие спадна с 10,8% спрямо година по-рано. Това предполага, че общата сума за цялата година ще бъде в района на 1,85 милиарда метрични тона - приблизително 20% под средните 2,34 милиарда тона през десетилетието до 2021 г. и най-ниското ниво от 2009 г. насам.
По отношение на климата това е изключително значителен спад. Бетонът е един от най-замърсяващите материали. За всеки 100 тона портландски цимент около 57 тона въглероден диоксид се отделят в атмосферата, а секторът в световен мащаб представлява около 8% от емисиите. Китай консумира половината от общото количество, така че 20% спад в местното производство на цимент се превръща в спад на глобалното въглеродно замърсяване с близо 1%.
Има малко признаци на стимул, достатъчен да предизвика скок през втората половина. Акциите на големите производители на цимент паднаха след затварянето на Третия пленум на Комунистическата партия миналата седмица, което показва, че инвеститорите не виждат голяма причина да очакват подкрепа от правителството. Освен това използването на строителни материали толкова много надминава това, което виждаме във всяка друга голяма икономика, че е трудно да се види някога да възвърне нивата, наблюдавани в миналото.
Тези 1,85 милиарда тона вероятно производство за тази година, например, се превръщат в около 1,32 тона на човек - между три и пет пъти повече, отколкото в други индустриализирани нации. Циментовите запаси в Китай в употреба – мярка за всички материали в сгради, пътища и конструкции – бяха почти същите през 2013 г. като приблизително 15 тона на човек в САЩ. Оттогава се е удвоил приблизително. Дори ако производството се забави драстично оттук нататък, Китай ще остане с много повече бетон, както в абсолютно изражение, така и на глава от населението, отколкото всяка голяма нация, която светът някога е виждал.
Строителният бум в страната продължава толкова дълго, че сме склонни да го възприемаме като непроменен природен факт. Това кара анализаторите да подценяват степента, до която неговото преминаване променя света също толкова драматично, колкото и започването му.
Ако се чудите, например, защо пазарът продължава да надценява търсенето на петрол в Китай, струва си да разгледате траекторията на два продукта, рафинирани от суров петрол: асфалт и реактивно гориво. В продължение на много години Китай консумира толкова много от първото (използвано от строителите за настилка на пътища и покривни материали), колкото и второто (използвано при летене на самолети). Докато горивото за реактивни самолети се възстанови, тъй като хората започнаха да пътуват отново след Covid, асфалтът за строителството, изглежда се е върнал на трайно по-ниско ниво. Това е, което бихте очаквали след една уникална в историята оргия на жилищно строителство. Ако очаквате, че всеки икономически индикатор ще се върне към линиите на тенденцията от 2010 г., ще бъдете разочаровани.
Всички пътища към нетната нула минават през Китай. С около една трета от въглеродното замърсяване в света и повече от половината от годишните инсталации за възобновяема енергия, това е както най-големият принос за затоплящата се планета, така и мястото, където е най-вероятно да обърнем посоката на векове на емисии. Където води циментовият сектор, останалата индустрия ще го следва. Това ще доведе до по-балансирана китайска икономика, както и до по-здрава планета. Спадът на цимента е един спукан балон, който трябва да приветстваме.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.