Кое е най-голямото събитие на Олимпийските игри?
Има сериозни основания да се смята, че това не е бягането, плуването или гимнастиката, а празникът на националността. Церемонията по откриването на Игрите в Пекин през 2008 г. беше най-гледаното събитие в историята на телевизията. Само в САЩ десетки милиони хора редовно се включват в програмата на първата вечер. Тазгодишната церемония по откриването, излъчвана от Париж, родния град на основателя на съвременните игри Пиер дьо Кубертен, не е изключение.
Тези паради са изключително забавни за гледане. Идеалът, който ги подхранва, а именно, че Игрите принадлежат на един град, в който спортистите от цял свят се отправят на обиколка, обаче изглежда все по-износен. Тъй като световният демографски и икономически център на тежестта се премества към развиващите се страни, които до средата на следващото десетилетие ще изпитват задушаващи летни горещини, той може да стане несъстоятелен.
Това е причина Международният олимпийски комитет да последва примера на други ръководни органи, като тези за футбол, тенис и крикет, и да се откаже от идеята, че едно основно спортно събитие трябва да се провежда предимно в един град.
Още от самото начало домакинството на Олимпийските игри се третира като ритуал за градовете, които обявяват появата си на световната сцена. Първите състезания се превръщат в съпътстващи събития на Световното изложение в Париж през 1900 г. и Световното изложение в Сейнт Луис през 1904 г. Игрите в Токио през 1964 г., Сеул през 1988 г. и Пекин през 2008 г. предвещават възход за страните домакини.
Наследството обаче може да бъде и в друга посока: Мексико сити 1968 г., Монреал 1976 г. и Рио де Жанейро 2016 г. оставиха след себе си затънали в дългове общини и неспокойни нации. Има голяма вероятност да станем свидетели на още такива случаи, след като се изиграе сегашният кръг от официални домакини - Лос Анджелис през 2028 г., Бризбейн през 2032 г.
Световният икономически център на тежестта бързо се насочва на изток и на юг. Това означава, че броят на зрителите и приходите, които поддържат финансовите разходи за Олимпийските и Параолимпийските игри, се преместват от богатите страни с умерен климат, които обикновено са домакини на събитието, към все по-тропични места и места със средни доходи.
Много от азиатските градове, които се смятат за силни кандидати за 2036 г. - Ахмедабад в Индия, Доха в Катар и строящата се нова столи ца на Индонезия Нусантара - се намират в региони с високи летни температури, които могат да бъдат опасни за живота на спортистите. Предвкусвахме какво може да означава това след 2021 г. в Токио, където двама тенисисти трябваше да се откажат по средата на мача заради топлинно изтощение, а близо 1 % от атлетите страдаха от заболявания, свързани с жегата.
МОК е изправен пред невъзможен избор. Той е обещал да направи бъдещите игри по-устойчиви от екологична и финансова гледна точка, като промени предназначението на съществуващите спортни обекти, дори на мебелите в селото на спортистите, и използва творческо счетоводство, за да внуши, че въглеродният отпечатък е драстично намален. В същото време високото ниво на емисии е доста високо, когато летят около 30 000 спортисти и официални лица (да не говорим за лодки и 255 коня) в един град.
По-добрата идея е да се последва и разшири примерът на управляващия орган на футбола ФИФА, който проведе съвместно Световно първенство по футбол Япония-Южна Корея през 2002 г. и планира събитие в САЩ, Канада и Мексико през 2026 г. и Испания-Португалия-Мароко през 2030 г.
Ако искате да разширите обхвата на Олимпийските игри в развиващите се страни, без да ги обременявате със скъпоструващи конни центрове, езера за гребане и яхтени пристанища - лукс за малцинствените спортове дори в богатите страни - тогава позволете на тези събития да живеят постоянно в предимно европейските страни, които вече разполагат със съоръженията. Така градовете домакини ще могат да се използват предимно за основните спортни събития, от които хората се интересуват най-много.
Париж вече прави няколко крачки в тази посока със състезанието по сърф, което се провежда на 16 000 км в Таити, макар че би било по-добре събитието и неговата свръхотдалеченост да отпаднат напълно.
Със затоплянето на климата събитията за издръжливост, като маратон, спортно ходене и колоездене на шосе, при които топлинният удар е най-големият риск за участниците, може да се наложи да се провеждат там, където е най-целесъобразно.
Още по-добре е да се намали драстично броят на атлетите. По-малко от една трета от състезателите са в дисциплини, за които повечето хора се сещат, когато мислят за Летните игри: лека атлетика, плуване и гимнастика. Приблизително същият брой се занимава със спортове с топка. Футболът, гребането, хокеят на трева, хандбалът, джудото, стрелбата, баскетболът и ветроходството ще изпратят в Париж повече спортисти, отколкото е общият брой на състезаващите се гимнастици.
Много от тези спортове отдавна не са подходящи за Олимпийските игри. Какво да кажем за футболното състезание, в което САЩ побеждават Аржентина, а много от най-известните играчи в света отсъстват? Какъв е смисълът от състезание по тенис, в което Новак Джокович и Роджър Федерер никога не са печелили най-престижния медал?
Ако бъдещите събития ограничат броя на спортистите до 5000 души (около половината от сегашния брой), спортистите ще могат да продължат да се състезават на различните световни първенства и малцина зрители ще забележат това - но разходите, както за климата, така и за бюджетите на градовете, ще бъдат драстично намалени. Единственият начин Олимпийските игри да станат по-устойчиви е да се разпределят и да станат по-малки.