Джеймс Ставридис: Нетаняху беше прав за ролята на Иран в хаоса в Близкия изток

Най-голямата неизвестна е дали иранците ще ускорят стремежа си към ядрено оръжие и ракети, които да го доставят

21:00 | 26 юли 2024

Автор: Джеймс Ставридис

Снимка: Bloomberg L.P.

В сряда израелският министър-председател Бенямин Нетаняху стана единственият чуждестранен лидер, който се е обръщал към Конгреса на САЩ четири пъти - с един повече от Уинстън Чърчил. Той едва ли притежава ораторските умения на Чърчил и десетки демократи от Конгреса бойкотираха изявата му. Въпреки това той успешно използва случая, за да отправи три различни послания към три различни аудитории.

Първо, той говори на американския народ. Той ги призова да дадат на Израел народната подкрепа и средствата за борба срещу „варварството“ на „Хамас“. На второ място, той се обърна към израелския народ, настоявайки, че „Хамас“ трябва да бъде напълно унищожена - задача, която ще отнеме месеци, ако не и години.

Трето, макар и да получи много по-малко медийно внимание, той говореше на мулите в Техеран. Посланието му към тях беше остро предупреждение да спрат и да се въздържат или да се изправят пред по-мащабна война в Близкия изток.

Още по темата

Камала Харис ще е по-балансирана от Байдън и по-предсказуема от Тръмп

Саудитска Арабия e отправила „завоалирана заплаха“ към Г-7 заради руските активи

Нетаняху правилно определи Иран като „стоящ зад целия тероризъм, всички сътресения, целия хаос, всички убийства“. Той подчерта дълбоката антипатия на Техеран към САЩ и спомена неотдавнашните съобщения за предполагаем заговор за покушение срещу бившия президент Доналд Тръмп. Той призова за израелско-американска солидарност в кампанията срещу иранските проксита - не само в Газа, но и срещу хутите в Червено море и Хизбула в Ливан. Той очаква безусловна американска подкрепа, ако избухне пряк конфликт с Иран.

За американците възниква въпросът как може да изглежда една регионална война? От каква подкрепа ще се нуждае Израел, за да се сражава и да победи?

Нека започнем с дипломатическата ситуация. Авраамовите споразумения, които до голяма степен са постижение на администрацията на Тръмп, създадоха път към дипломатическото признаване на Израел от няколко арабски държави, включително Обединените арабски емирства и Бахрейн. Саудитска Арабия беше един от явните отсъстващи от този пакт. Но благодарение на американското ръководство от страна първо на администрацията на Тръмп, а след това и на Джо Байдън, саудитците и израелците бяха на ръба на отделно споразумение миналата година. Тези преговори бяха провалени от подкрепяната от Иран атака на „Хамас“ на 7 октомври.

Привличането на Саудитска Арабия към Авраамовите споразумения или постигането на споразумение за реципрочно признаване би отключило засилено икономическо, военно и дипломатическо сътрудничество за израелците. Има две задължителни предварителни условия: гаранции за сигурността на саудитците от страна на САЩ и разрешаване на войната в Газа. Въпреки хаоса в региона и двете цели са постижими, а всички преговори ще получат силна подкрепа от САЩ, независимо коя партия ще спечели Белия дом през ноември.

Още по темата

Новият президент на Иран иска да съживи ядрените преговори със САЩ

Нетаняху настоява, че унищожаването на "Хамас" не подлежи на преговори

Сделка със саудитците ще стимулира засилено дипломатическо, икономическо и военно сътрудничество между Израел и целия арабски свят. От военна гледна точка обменът на разузнавателна информация, защитата от балистични и крилати ракети, както и съвместните мисии на специалните сили и морските операции - например срещу хутите - ще се активизират и ще станат явни.

Що се отнася до икономиката, в неотдавнашно интервю за Bloomberg News Нетаняху говори за изграждането на „икономически коридор“ от Персийския залив до Европа, включващ енергийни, транспортни и комуникационни технологии.

В една война с Иран обаче най-голямата нужда на Израел ще бъде значително по-силна военна подкрепа от Вашингтон. Преди атентатите от 7 октомври САЩ редовно предоставяха над 3 млрд. долара пряка помощ за сигурност годишно. Пентагонът също така поддържа дълбоки запаси от военни резерви в Израел, които могат да бъдат използвани по време на война (част от тях отидоха за Украйна във войната ѝ с Русия). Но директният конфликт с Иран би изисквал поне удвояване на всичко това за неопределено време. САЩ ще трябва да увеличат не само доларите - повечето от които ще се върнат обратно към американските отбранителни компании - но и да засилят трансфера на технологии.

Някои от ключовите системи в помощ на израелците биха включвали самолети за презареждане с гориво на дълги разстояния; по-добри сателитни системи под пряк израелски контрол; лазерни оръжия за въздушна отбрана (следващото поколение противоракетни системи след израелската „Железен купол“); офанзивни способности за кибервойна и военни инструменти за изкуствен интелект.

Най-голямата неизвестна е дали иранците ще ускорят стремежа си към ядрено оръжие и ракети, които да го доставят. Техеран неведнъж се е кълнял, че Израел трябва да бъде „елиминиран“ и „изтрит от картата“, така че никое израелско правителство няма да се съгласи с ядрено въоръжен Иран. И администрацията на Байдън, и администрацията на Тръмп дадоха на Израел уверения, че САЩ няма да толерират такова развитие. Ако Техеран сериозно се стреми към бомба - нещо, което вероятно ще стане ясно през следващата година - ще има огромен натиск върху администрацията на САЩ, която е на власт, да предприеме военни действия.

В такава ситуация Хизбула несъмнено ще разгърне арсенала си от над 120 000 ракети срещу израелските цивилни граждани. Този сценарий беше основната причина администрацията на Байдън да изпрати два самолетоносача в региона миналата есен. Ако се стигне до война с Техеран, ще са необходими четири самолетоносача - и вероятно масирано увеличаване на военновъздушните сили на САЩ в базите в арабските държави Катар, Кувейт и дори Саудитска Арабия.

Речта на Нетаняху ми напомни за онова, което по-късно Чърчил нарече „надигаща се буря“ в Европа в края на 30-те години на ХХ век, довела до Втората световна война. Днес в Близкия изток започва да се чувстваме по същия начин.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".

Ставридис е и заместник-председател по глобалните въпроси в Carlyle Group. Той е член на управителните съвети на Fortinet и Ankura Consulting Group и е съветник на Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.