Всяка секунда светът изгаря 275 метрични тона въглища – достатъчно, за да напълни 10 големи самосвала. Това прави близо 17 000 тона на минута, или един милион тона на час. Масата става толкова голяма, че е трудно да се разбере нейната огромност, но ще опитам да я поставя в контекст: на всеки шест часа светът консумира достатъчно, за да построи копие от въглища на Хеопсовата пирамида в Гиза.
Въглищата и индустриалната революция, подхранвана от тях, създадоха света, в който живеем – и почти два века след като Джордж Стивънсън използва своята работеща с въглища парна машина „Locomotion No. 1“, за да тегли за първи път пътнически вагон по релси, най-мръсните от всички изкопаемите горива остават несъмнено централни за глобалната икономика.
Това може да звучи абсурдно; в края на краищата сме в ерата на климатичната криза. И все пак, въпреки всички слънчеви панели, всички ветрогенератори, електрически превозни средства и правителствени стимули да станем екологични, светът никога не е използвал толкова много въглища, колкото изгори тази година.
Светът ще погълне рекордните 8,74 милиарда метрични тона от няколкото разновидности на най-мръсните изкопаеми горива тази година, според доклад, публикуван в сряда от Международната агенция по енергетика. МАЕ също увеличи прогнозата си за потреблението през 2023 г. Всичко минава през комина, изгаря в електроцентрали, леярни, циментови заводи и в много краища на развиващия се свят все още за готвене и отопление на дома. Това подхранва глобалната икономика — и изменението на климата.
И необузданото потребление на въглища няма да спре скоро. При сегашните тенденции апетитът за антрацит, лигнитни въглища и всички останали видове ще бъде по-висок през 2050 г., отколкото през 2000 г. Прочетете това отново и го осмислете: откакто светът започна да се отнася сериозно към глобалното затопляне, търсенето на въглища не направи нищо друго, освен да се увеличава - със 75% от 1997 г. (Протокола от Киото) и с близо 15% от 2015 г. (Парижкото споразумение).
Новите цифри за 2023 г. и 2024 г. отговарят на модел: през последното десетилетие МАЕ предвещаваше пристигането на пиково търсене на въглища, само за да увеличава прогнозата си почти всяка година. Сега се казва, че апетитът ще спадне през 2025 г. и ще започне постепенно да намалява след това.
Може би. Но оставам скептичен относно следващите няколко години и дори предстоящото десетилетие. В най-добрия случай историята на следващите пет до 10 години е период на плато; подобният на скала спад, който някои анализатори очакват, остава фантазия.
Три причини са в основата на моя песимизъм. Първо, Индия е свидетел на бързо нарастване на потреблението на електричество, а Ню Делхи, който иска да избегне прекъсвания на електрозахранването, залага всичко на изграждането на електроцентрали, работещи с въглища, като само на думи се придържа към целите за емисии. Досега тази година потреблението на въглища в Индия е с 10% по-високо в сравнение с 2023 г.
Второ, изгарянето на въглища в Югоизточна Азия ще продължи да се увеличава, като страните не са склонни да преминат към газ, след като руската инвазия в Украйна доведе до скок в цените, тъй като Европа отговори, като заграби всеки газ, който беше наличен, за собствената си употреба. Виетнам, Филипините, Индонезия и Пакистан са сред страните, в които търсенето на въглища ще продължи да нараства; последната страна има значителни залежи от нискокачествено гориво, наречено лигнит, което потенциално може да използва, за да захрани своята програма за индустриализация. Горещите вълни, свързани с изменението на климата, и по-заможното население, ще доведат до повече климатици, което допълнително ще увеличи производството на електроенергия.
Трето, бързите резултати от преминаването от въглища към газ и въглища към възобновяеми източници в Европа и САЩ до голяма степен са изчезнали. За няколко години нарастващото азиатско потребление беше компенсирано от спадащото търсене на Запад. Сега този компенсиращ механизъм е изтекъл.
По ирония на съдбата въглищата сега получават тласък от самия енергиен преход. Тъй като светът се стреми да електрифицира всичко – например пускането на повече електрически превозни средства по пътищата – търсенето на електроенергия се покачва рязко. Възобновяемите източници отговарят на по-голямата част от това увеличение, но въглищата все още са необходими най-вече защото са надеждни: не разчитат на метеорологичните условия като водноелектрическата енергия, вятъра и слънчевата енергия. Има алтернативи за осигуряване на базов поток от енергия, но те обикновено също не се харесват на зелените активисти: газови електроцентрали и ядрени реактори.
Производството на необходимото за преминаването към зелени енергийни източници също повишава търсенето на изкопаеми горива. В Китай масовото производство на слънчеви фотоволтаични панели, електрически превозни средства и батерии е една от основните причини, поради които потреблението на електроенергия нараства. В Индонезия производството на никел, ключово за батериите за електрически автомобили, консумира огромни количества нискокачествени въглища. Тихомълком, търсенето на въглища там се е удвоило през последните пет години.
Често ме питат дали светът печели битката за енергийния преход. Докато потреблението на въглища продължава да нараства, светът не извършва „енергиен преход“, а „добавяне на енергия“, при което възобновяемите източници на енергия допълват изкопаемите горива.
Въпреки огромното си значение за глобалната икономика и изменението на климата, въглищата не са толкова важни в дискусията, колкото би трябвало да бъдат. На енергийни конференции малцина дори го споменават; понякога чувам повече дискусии за забрана на пластмасови сламки, отколкото за въглища. Напредъкът в намаляването на търсенето е силно преувеличен. На срещата на върха за климата COP26 в Глазгоу през 2021 г. политиците обявиха, че „изпращат въглищата в историята“. Пълни глупости. Това небрежно говорене е грубо погрешно характеризиране на тенденциите. Говоренето за въображаем напредък в намаляването на търсенето на въглища не подобрява енергийния преход; това го прави много по-труден.
В западния свят въглищата са остаряла мисъл, отминала стока. Повечето европейци и американци на възраст 65 и по-млади никога не са имали пряк контакт с въглища. Никога не са го използвали за отопление или готвене у дома. Аз съм един от тези щастливи невежи. Попитайте обаче по-старото поколение и те си спомнят въглищата; баща ми, на 73 години, си спомня как ги е носил като дете от местния склад до дома на баба ми и дядо ми в Северна Испания.
Вярно е, че въглищата остават важни за производството на електроенергия дори в богатите нации - в САЩ те все още представляват 16% от производството на електроенергия миналата година, повече от слънчевата и вятърната енергия взети заедно - но в тази си роля суровината е до голяма степен скрита от всекидневния поглед. И това оформя нашите възприятия.
За да видите реалността, погледнете към Азия, където все още въглищата са цар. В Китай, Индия и много други регионални електроцентрали въглищата продължават да присъстват в ежедневието на мнозина, както и там, където електроцентралите, захранвани с въглища, са основният източник на електроенергия. Миналата година Азия представляваше 82% от световното използване на въглища; само Китай е консумирал 56%, според базирания в Обединеното кралство Енергиен институт.
Въпреки такава огромна употреба, Китай е за много зелени активисти образец на иновациите в зелената енергия. Нацията е тази, която произвежда и инсталира повече вятърни мелници и слънчеви панели; също така е лидер в електрическите превозни средства, както в производството, така и в приемането. Но китайският бизнес със зелена енергия е изграден върху въглища; и Пекин е доста щастлив да продължи да разчита на горивото. Удивително е, че мнозина в зеленото лоби пренебрегват, минимизират и извиняват китайското поведение. За жалост.
Време е светът да обърне повече внимание на устойчивостта на въглищата. В противен случай енергийният преход е обречен на провал.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.