Нивото на инфлация в САЩ, което беше скочило до над 9% преди две години, сега е около 3%. Въз основа на текущите тенденции, то трябва да се установи на 2,5%-3%, диапазон, който повечето икономисти биха сметнали за съвместим с финансовата стабилност, включително твърдо фиксиране на инфлационните очаквания.
Тази добра новина обикновено би отворила прозореца за централната банка да намали лихвените проценти, когато Федералният комитет за отворения пазар (FOMC), нейният висш политически орган, се срещне следващата седмица, предвид индикации, че икономиката на САЩ се забавя по-бързо, отколкото мнозина очакваха. Настоящият начин на мислене на Федералния резерв обаче означава, че е по-вероятно да се ограничи до сигнализиране за намерението си да намали лихвите, когато FOMC се срещне на 17-18 септември. Неуспехът да смекчи политиката нито през юли, нито през септември – резултат, който за съжаление не може да бъде изключен – би представлявал още една политическа грешка за Фед, който се стреми да възстанови доверието в себе си, след като се провали в първоначалния отговор на нарастващия ценови натиск през 2021 г.
Част от колебанието на Фед да намали лихвите е липсата му на увереност, че инфлацията ще продължи да намалява до целта от 2%, а не просто да се установи на стабилните 2,5%-3%. Поддържането на парична политика на рестриктивно ниво би увеличило вероятността за достигане на това ниво, но със значителен риск от причиняване на неоправдани щети на заетостта и икономиката.
Всъщност далеч не е ясно дали 2% са правилната цел. Това, което се смяташе за подходящо за вчерашния свят на недостатъчно съвкупно търсене и поредица от полезни развития от страна на предлагането, е по-малко подходящо за свят на глобална фрагментация, където веригите за доставки се пренастройват и където виждаме постоянни джобове на по-малко гъвкаво вътрешно предлагане.
Въпреки това е много малко вероятно политиците да преразгледат числената цел за инфлация след толкова продължителен период на грешки в прогнозите и резултати, доста над целта им. По-вероятният подход би бил Фед да се стреми към много постепенен път към понижаване на инфлацията оттук нататък, като изясни, че неговите политики сега са силно чувствителни към развитието на пазара на труда.
Рискът от причиняване на неоправдани щети на икономиката се увеличава от стреса и напрежението, които вече изпитват домакинствата с по-ниски доходи и малките предприятия. И двете групи видяха как техните парични резерви от епохата на пандемията се изчерпват, когато стана много по-скъпо да се обслужват по-големи дългови натоварвания. Те не могат да си позволят ефектите от прекалено рестриктивната политика на Фед - особено когато изостаналото въздействие на по-високите лихви все още не е напълно поето от икономиката и финансовата система като цяло.
В неотдавнашен коментар Фед най-накрая реши да постави по-голям акцент върху рисковете за пазара на труда в това, което сега смята за по-балансирана обща оценка. Само въпрос на време е политиците да се задействат още повече, за да отразят по-голямата загриженост относно неоправданото отслабване на заетостта и икономическата активност. Причината това да не се случва по-бързо – подобно на колебанието да се намалят лихвите следващата седмица – е, че разработването на политики е станало прекалено зависимо от данни след голямата грешка от 2021 г. да бързаме да отхвърлим нарастващата инфлация като просто „преходна“.
Въпреки че изчакването до септември за намаляване на лихвите не е основен проблем в голямата схема на нещата, по-нататъшно забавяне би било по-голямо безпокойство. И подобно забавяне може лесно да се случи за институция, на която липсва както увереност, така и достатъчна стратегическа основа. Всъщност, всичко, което би било необходимо, е изненада с отрицателни данни в това, което неизбежно са шумни високочестотни числа.
Вероятността за меко кацане на икономиката и запазване на изключителността на икономиката на САЩ би била значително по-висока, ако Фед не беше обременен от остаряла цел за инфлация, неподходяща рамка на паричната политика и мислене, твърде зависимо от данни. Вместо това, според моята оценка, вероятността е само в диапазона от 50%. И това не е достатъчно утешително ниво, особено предвид високия дълг, влошаващото се неравенство и набора от неикономически несигурности, пред които са изправени САЩ и глобалните икономики.
Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.