Следващият черен лебед на пазара е изменението на климата

Ако не успеем да направим повече, за да забавим затоплянето на планетата, причинено от емисиите на парникови газове, това ще изтрие 40% от глобалните оценки на акциите

08:13 | 25 юли 2024
Обновен: 08:26 | 25 юли 2024

Автор: Марк Гонглоф

Снимка: Bloomberg

Борбата с изменението на климата е трудна отчасти защото хората са странни. Трудно е да ги накараш да се грижат за собственото си бъдещо благополучие, много по-малко за това на цели бъдещи поколения. Хората пръскат спестяванията си за глупости и пропускат редовния преглед при лекаря. Мислите ли, че ги е грижа за въображаемите им правнуци?

Но хората се интересуват от цените на акциите. Цели медийни империи и доходоносни кариери са изградени от разговори за цените на акциите. За разлика от неясните подробности от живота на неродените потомци, цените на акциите са конкретни. Някои вървят нагоре, други надолу. Просто.

Така че може би това ще привлече известно внимание: изменението на климата ще бъде наистина, наистина лошо за цените на акциите.

Ако не успеем да направим повече, за да забавим затоплянето на планетата, причинено от емисиите на парникови газове, това ще намали с 40% глобалните оценки на акциите, изчислява ново проучване на EDHEC-Risk Climate Impact Institute. Отчитайки „повратните точки“, ускоряващи изменението на климата, като измирането на тропическите гори на Амазонка или голямото оригване на газ от топящата се вечна замръзналост, пазарните загуби нарастват до 50%. От друга страна, ако светът се стегне и ограничи затоплянето до 2 градуса по Целзий над средните прединдустриални стойности, тогава ударът върху цените на акциите ще бъде само 5% до 10%.

Ключово нещо, което трябва да се отбележи тук, е, че това няма да са еднократни загуби, предупреди водещият автор Рикардо Ребонато, професор по финанси в EDHEC Business School в Лондон и бивш изпълнителен директор на Pimco, в уебинар. Няма да има връщане към средната стойност. По-вероятно е дълго пътуване през пустинята като изгубените десетилетия на Япония.

„След Covid имахме огромна загуба на БВП, но след това отскок. А това изглежда като насрещен вятър, постоянен насрещен вятър, без отскок“, каза Ребонато. „Това може да е изгубеното поколение заради климата във възвръщаемостта на капитала.“

Документът на EDHEC прогнозира много по-големи загуби на фондовия пазар, отколкото правят повечето други проучвания, отбеляза Ребонато. Това отчасти се дължи на факта, че тези други проучвания се фокусираха върху разходите за преход на глобалната икономика към възобновяема енергия, а не върху много по-големия хаос, който изменението на климата ще нанесе на растежа.

Проучването на Ребонато, което взема под внимание както прехода, така и щетите, е по-съвместимо с неотдавнашния документ на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ, който оценява 12% удар върху глобалния БВП за всеки 1C затопляне. А Потсдамският институт за изследване на въздействието върху климата наскоро предупреди, че спадът от 19% в глобалните доходи до 2050 г. вече е заложен, дори ако намалим емисиите агресивно от днес. Тяхното изследване оценява 38 трилиона долара загуби всяка година в резултат на хаотичен климат.

Много изследователи пренебрегват климатичните щети заради теорията, че тъй като е далеч в бъдещето, пазарът ще ги намали значително. Но проучването на EDHEC убедително твърди, че инвеститорите ще ценят парите все повече и повече с отслабването на икономиката.

Така че в първите дни на изменението на климата, когато икономическият растеж все още е относително силен, инвеститорите няма да се интересуват толкова от бъдещи загуби. Все пак сме богати! Да си купим яхта! Но тъй като затоплянето продължава и загубите нарастват, тези загуби ще станат много по-болезнени. Отстъпките постепенно ще останат в миналото, като ледниците и снега.

И подобно на предметите в огледалото ви за обратно виждане, щетите от изменението на климата вече са по-близо, отколкото изглежда. Метеорологичните бедствия са стрували на световната икономика 1,5 трилиона долара през 2010 г., според Световната метеорологична организация, почти десетократно повече от 1970 г. след коригиране на инфлацията. Презастрахователят Swiss Re предположи, че застрахователните загуби от природни катастрофи ще се удвоят през следващото десетилетие.

Но такива числа драстично подценяват потенциалните ефекти от изменението на климата върху икономическия растеж. Както отбелязва Ребонато, екстремните горещини, покачването на морското равнище и други дълготрайни въздействия на глобалното затопляне ще нанесат много повече щети на човешкото здраве и продуктивност, отколкото отделни бедствия като урагани или горски пожари.

„Може би се фокусираме твърде много върху катастрофални събития, отколкото върху хронични щети“, каза Ребонато. „Има хроничен аспект по отношение на загубата на производителност, загубата на ефективност, който е по-малко видим и по-коварен и ще създаде непрекъснато съпротивление.“

Оттук и Изгубеното поколение.

Проучването на EDHEC е още едно напомняне, че прогнозната цена от 215 трилиона долара (и растяща) за избягване на най-лошото глобално отопление в крайна сметка ще избледнее в сравнение с цената на това да не се притеснявате. И колкото и големи и неясни да изглеждат тези оценки, Ребонато ги смята за консервативни. От една страна, неговият модел предполага, че глобалните централни банки винаги ще намаляват лихвените проценти, когато икономическият растеж е лош. Както всички знаем, ниските лихвени проценти карат акциите да поскъпват. Но пандемиите, сушите и други глобални смущения също повишават инфлацията и публичния дълг. Това ограничава доколко централните банки могат да бъдат благоприятни за пазара.

Друга ключова констатация от проучването на EDHEC е, че тези оценки на щетите все още въобще не са ценообразувани от пазрите. Много анализатори са търсили премия за климатичен риск през годините и са открили само следи. До известна степен това има смисъл: можем само да гадаем за щетите на този етап. И може би пазарите оптимистично приемат, че ще избегнем най-лошото. Но ние също бихме могли да бъдем като онези хора, които не успяват да спестят за пенсиониране, вървящи насън към ден, когато неспособността ни да си представим бъдещето ни оставя без бъдеще.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.