Президентът Си Дзинпин представи мащабни планове за укрепване на финансите на задлъжнелите местни власти в Китай, докато управляващата комунистическа партия обявяваше дългосрочен план за втората по големина икономика в света, който не предлагаше големи изненади.
В резолюция от близо 22 200 знака за важна среща, публикувана от официалната информационна агенция Синхуа в неделя, китайският висш ръководител набеляза мерки за преодоляване на дълговата криза, пред която са изправени регионалните власти. Тези планове - за които вече бяха намекнали държавните медии - се съсредоточават върху прехвърлянето на повече приходи от централната към местната хазна, например като се позволи на регионалните власти да получават по-голям дял от данъка върху потреблението.
Предложенията на Си отбелязват „третата голяма данъчна и фискална реформа“ в най-новата история, каза Дин Шуан, главен икономист за Голям Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc. Като други големи промени той посочи стъпката от 1994 г. за увеличаване на дела на приходите на централните правителства спрямо регионалните власти и поредицата от решения, започнали през 2013 г., които позволиха на местните власти да емитират самостоятелно облигации.
„Приходите на централното правителство бяха определени като твърде високи и сега се коригират“, каза Динг за рамката, установена при тогавашния президент Дзян Дзъмин. Промените „ще намалят дисбаланса между отговорностите за разходите и приходите на централното и местното правителство“, добави той.
В началото на търговията в понеделник курсът на юана беше слабо променен, тъй като инвеститорите възприеха изявлението на пленума и изненадващото намаляване на краткосрочните лихвени проценти. По-късно този месец на заседание на Политбюро от 24 души, което се фокусира върху икономическите политики за годината, през юли може да бъдат представени по-конкретни политики.
Четиридневният Трети пленум в Пекин беше първото фокусирано върху реформите заседание на Централния комитет, което Си председателстваше, откакто си осигури третия безпрецедентен мандат на власт. Около 400 високопоставени служители подкрепиха визията му за модерно производство, което да стимулира китайската икономика на стойност 17 трилиона долара, като не предложиха съществени промени в общите му планове.
За пореден път Си използва тази среща, за да изтъкне икономическите реформи през 2013 г., когато лидерите обещаха „решаваща роля“ на пазарите, давайки надежди за по-либерални политики в бъдеще. Оттогава насам висшият ръководител добре е разписал визията си за по-голям държавен контрол върху икономиката и решимостта си да откъсне страната от циклите на бум и спад на дълга. Резолюцията отразява това и служи като потвърждение на неговата дългосрочна визия.
„Това, което изглежда ясно, е, че ръководството на Китай е доста доволно от своя модел на растеж, ориентиран към предлагането, независимо от оплакванията на останалия свят“, каза Алисия Гарсия Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis. "Причината вероятно се крие в неотложността, с която Си Дзинпин иска Китай да намали технологичната си зависимост от САЩ и да стане самостоятелен.
Вместо това Си изглежда, че прецизира политиките, за да се справи с рисковете. Длъжностните лица са подложени на натиск да разрешат кризата със скрития дълг на местните власти в размер на 66 трлн. юана (9,1 трлн. долара) и да ребалансират икономиката, тъй като лидерите в САЩ и Европа обвиняват Пекин, че използва износа, за да компенсира слабото вътрешно търсене. Предоставянето на по-голяма част от данъка върху потреблението на регионите би могло да реши и двата проблема, като стимулира чиновниците да повишат потребителските разходи и им предложи нов финансов поток.
Акценти в резолюцията: Имоти: Създаване на жилищна система, която насърчава наемането и закупуването; Ще предостави пълна автономия на всеки град при регулирането на недвижимите имоти Пазари: Обещава да позволи на пазарите да играят „решаваща роля в разпределението на ресурсите“. Възраст за пенсиониране: Обещание за постепенно повишаване по „доброволен и гъвкав начин“ Общ просперитет: Регулиране на заплатите на ръководителите в държавните фирми, както и на механизмите за контрол върху натрупването на богатство Частен сектор: Премахване на бариерите за навлизане на пазара чрез по-нататъшно отваряне на инфраструктурния сектор и разрешаване на фирмите да участват в повече големи национални строителни и технологични проекти. Подобряване на достъпа на частните фирми до финансиране.
Макар че подробностите за начина, по който ще се провежда тази политика, не бяха включени в общата резолюция, налагането на допълнителни данъци върху стоките би рискувало допълнително да задуши потребителските настроения, тъй като спадът на пазара на недвижими имоти удря основното богатство на гражданите. Продажбите на дребно нараснаха през миналия месец с най-бавния темп от декември 2022 г. насам, тъй като данните за растежа на Китай през второто тримесечие не оправдаха очакванията.
Длъжностните лица също така обещаха да дадат на градските управи по-голяма автономия при регулирането на местните пазари на имоти в съответствие с политиките през последните две години, които позволиха на населените места да спрат по-добре спада на жилищния пазар. Те също така обещаха да построят повече субсидирани жилища, както и да реформират модела на предварителна продажба, който доведе до невъзможност на строителните предприемачи да доставят милиони жилища, за които жителите вече са платили.
Най-могъщият китайски лидер след Мао Дзедун заяви в отделно обяснение, че националната сигурност е била поставена на „по-важна“ позиция от четиридневния конгрес, което предполага нейното превъзходство над икономиката. В официалната резолюция обаче се посочва, че Пекин ще се стреми да „постигне положително взаимодействие“ между развитието и сигурността.
Официалните лица също така сигнализираха за потенциално разширяване на архитектурата за наблюдение на Пекин, като обещаха да „проучат и създадат национален единен механизъм за управление на населението“. Това бе първата употреба на тази фраза от висши ръководители.
„Акцентът на Си върху сигурността показва, че развитието в крайна сметка е насочено към защита на националната сигурност“, каза Алфред Ву, доцент в Училището за публични политики „Ли Куан Ю“ към Националния университет на Сингапур.
Както се очакваше, в доклада на преден план беше поставен напредъкът в областта на „висококачественото развитие“ - неясен лозунг, който обикновено се тълкува като подчертаване на качеството на икономическия растеж, а не на абсолютния му темп. Той се фокусира върху амбициите на Си да задвижи китайската икономика чрез придвижване нагоре по веригата на стойността чрез технологични иновации, като например електрически автомобили и слънчеви панели.
Пленумът призова частните предприятия да увеличат участието си в големи национални технологични проекти и обеща да „отвори основните национални инфраструктури за научни изследвания за частни предприятия“. Според Bloomberg Economics тази изрична покана за участие на частния сектор е нова стъпка и повишава ролята на частните фирми.
Китай също така обеща подобрения в политиката за развитие на сектори, включително изкуствен интелект, нови материали и квантови технологии. Страната обеща да разработи по-контролируеми вериги за доставки в области като интегралните схеми и съвременните материали.
Разработването на чипове и изкуствен интелект е от основно значение за по-широката визия на Пекин за заместване на технологиите от САЩ, които все повече се опитват да ограждат Китай. Икономистите посочват технологичната независимост като един от трите най-важни икономически проблема, с които китайските лидери трябва да се справят в средносрочен и дългосрочен план.
„Смятам, че третият пленум не промени политическите цели на правителството“, каза Живей Джан, президент и главен икономист в Pinpoint Asset Management, „но въведе нови мерки за постигането на тези цели“.