През последните години напредъкът в защитата на хуманното отношение към животните е предимно в застой. Процентът на вегетарианците или веганите в САЩ е стабилен от десетилетия. В същото време, когато хората стават по-богати, те обикновено ядат повече месо, а държавите са склонни да преминават към фабрични методи на отглеждане с развитието на икономиките си. От гледна точка на много защитници на животните това води до увеличаване на неприемливото отношение към селскостопанските животни, които са едновременно интелигентни и могат да страдат, като пилета и прасета.
Все пак има и по-добри новини в областта на хуманното отношение към животните. Каузата е на прага на някои големи победи - и те са спечелени чрез технологии, а не чрез реторика.
Първото голямо постижение е Ozempic и другите лекарства за отслабване от категорията GLP-1. Според една от оценките 25 000 американци започват да приемат тези лекарства за отслабване всяка седмица, а 93 милиона американци може би отговарят на критериите за използването им. Разпространението на тези лекарства в много други страни е вероятно, особено след като изглежда, че те водят до ползи за здравето, надхвърлящи загубата на тегло.
Логиката е проста: Хората отслабват с тези медикаменти, защото ядат по-малко, а по-малко храна обикновено означава по-малко месо. А по-малката консумация на месо води до по-малко фабрично отглеждане.
Това трябва да се счита за голяма победа за защитниците на животните, въпреки че не е резултат от техните усилия. Не се е налагало никой да бъде обръщан към вегетарианството, а тъй като тези лекарства предлагат и други ползи, тази промяна в равновесието е самоподдържаща се и вероятно ще нарасне значително. Да, това е само частична победа, но пълната победа така или иначе беше малко вероятна.
Второто важно развитие за подобряване на хуманното отношение към животните е продължаващото намаляване на човешката раждаемост. Понастоящем общият коефициент на плодовитост в САЩ е около 1,62, а в много латиноамерикански страни той също е доста под 2,0. Това означава, че населението на много страни ще се свива с течение на времето. В голяма част от Източна Азия коефициентът на плодовитост е близо до или под 1,0. Дори в Индия коефициентът се доближава до нивото на заместване на населението и вероятно ще падне под него. След няколко години, извън Субсахарска Африка, общото човешко население ще бъде на траектория на свиване (поради увеличената продължителност на живота то няма да започне да намалява веднага).
Това означава по-малка тежест върху животните в повечето части на света, макар и не в Африка. Ще има по-малък натиск върху местообитанията на животните и по-малко хора, които да ядат месо и да поддържат фабрични ферми. Като цяло ще има по-малък потенциал за сблъсъци между интересите на хората и животните.
За да бъда ясен, и аз смятам, че тези намаляващи нива на раждаемост са лоши за хората и света. Но тези, които приоритизират каузите на хуманното отношение към животните, имат основание да се радват, не на последно място защото тази тенденция вероятно ще продължи. Ако не друго, спадът може да се ускори с по-големия достъп до надежден контрол на раждаемостта и образованието и овластяването на жените, включително в Африка.
Защитниците на хуманното отношение към животните имат и трета причина за оптимизъм. Тя е по-спекулативна, но вече не изглежда толкова налудничава, колкото преди: Свръхмощният изкуствен интелект би могъл да ни помогне да наблюдаваме и научим езиците на животните, като по този начин даде възможност на хората да разговарят с поне някои от по-умните (или поне по-ясно изразяващи се?) животни.
В Калифорнийския университет в Бъркли вече има проект за разговор с кашалоти чрез декодиране на езика им и превеждането му на английски език, като се използват техники, извлечени от големи езикови модели.
Ако можехме да разговаряме с животните - и да чуваме техните оплаквания и описания на собствените им страдания - щеше ли да е по-малко вероятно да ги ядем и да се отнасяме зле с тях? Как бихме отговорили на молбите на делфините да спрем да използваме мрежите си за улов на риба тон - процес, при който загиват много делфини?
Има вероятност тази стратегия да се обърне срещу нас; делфините, например, може да не са толкова очарователни, колкото хората си мислят. Независимо от това, има поне някакъв шанс за революция в начина, по който ние, хората, мислим за отношенията си с останалата част от животинското царство.
Съществуват и други технологични възможности, които могат да помогнат (или не) на каузата за хуманно отношение към животните. Ще се окаже ли достатъчно вкусно и рентабилно месото, отгледано в лаборатория, което не изисква отглеждане на животни в плен? Могат ли селскостопанските животни да бъдат генетично модифицирани, така че да изпитват по-малко болка и ужас при затварянето и клането им? Това отново са хипотези - за разлика от ползите от лекарствата за отслабване и намаляването на раждаемостта, които са реални.
Накратко, съществуват сериозни социални и технологични тенденции на страната на (нечовешките) животни. Перспективите за подобряване на хуманното отношение към животните са много по-добри, отколкото изглежда на пръв поглед. Но проповядването на каузата - чиито цели споделям - не се оказва най-ефективната стратегия.