В момент, когато светът е потънал в объркване за това колко полезен е бумът на изкуствения интелект, странен принос даде бившият министър-председател на Великобритания Тони Блеър. Дни след като ръководената някога от него Лейбъристка партия се върна на власт, неговият Институт за глобални промени "Тони Блеър" беше домакин на конференция за бъдещето на Великобритания, посветена на ИИ, на която той призова новото правителство на Киър Стармър да приеме изкуствения интелект като "най-голямата технологична революция след индустриалната революция". Но погледнете внимателно: Баналностите на Блеър звучат като консултантски изказвания, а твърденията му, че 40% от работата в публичния сектор на Обединеното кралство може да се извършва от ИИ, идват от съмнителен източник: ChatGPT.
По същество Блеър се е впуснал с пълна сила в поддържане на шумотевицата за технология, която представлява предизвикателство за бизнеса по отношение на полезността, разходите и дезинформацията. Това е безполезно в момент, когато технологичните фирми отчаяно се нуждаят от по-добро управление на очакванията за ИИ. Също така това е лоша услуга за британския публичен сектор. Защо, например, един университетски възпитаник ще иска да стане администратор в Националната здравна служба (NHS), ако бившият министър-председател току-що е заявил, че 40 % от задачите ѝ могат да бъдат автоматизирани?
Прогнозите на Блеър трябва да бъдат приемани със съответната доза съмнение. Да, системите за машинно обучение биха могли да помогнат за оптимизиране на държавните системи, но за да се постигне това, ще са необходими много години - първоначално може би около десетилетие - особено след като Великобритания има една от най-дългогодишните държавни служби в света.
Цифрата от 40 %, която Блеър изтъква в интервюта, също е много подозрителна. Тя идва от изследователски документ на неговия институт, в който са разгледани 20 000 задачи от базата данни за професиите, известна като O*NET. Това е американска база данни с американски професии, а съпоставянето им с една толкова уникална организация като британската Национална здравна служба (NHS), която има сложна структура от тръстове и административни нива, е непосилно.
Но след това изследователите правят нещо умопомрачително. Те питат ChatGPT кои от работните места в тази база данни биха могли да бъдат изпълнени с помощта на изкуствен интелект, тъй като запитването до човешки експерти би било "непосилно" за изследването. Според внимателен анализ на методологията на ChatGPT, направен от екипа по наука за данните на Bloomberg Opinion, огромната част от оценките в статията са извършени от ChatGPT. Изследователите, например, искат от инструмента за изкуствен интелект да категоризира задачите, да реши кой тип инструмент би могъл да изпълнява всяка от тях и да оцени спестеното време от автоматизирането им. Данните за работните места в проучването използват неясни описания, които биха затруднили дори човешките експерти да преценят, а възможността за грешки в заключението е голяма, тъй като ChatGPT трябва да предприеме няколко стъпки, за да направи своите оценки. Като цяло драматичната цифра от 40 %, която Блеър изтъква, изглежда ненадеждна.
В същия документ се препоръчва на британското правителство да инвестира в технологии за изкуствен интелект и да "модернизира системите си за данни", без да се посочват доставчици. Но трябва да се запитаме дали Блеър на неофициална среща със Стармър - за когото се съобщава, че се е обръщал към предшественика си за съвет - би предложил услугите на софтуерния гигант Oracle Corp.
Според Times Oracle е станала доставчик на ИТ услуги за Великобритания още по времето, когато Блеър е бил на власт (от 1997 до 2007 г.), и все още има договори с британската здравна служба. Лидерът на лейбъристите се сближава с милиардера и основател на Oracle Лари Елисън, който оттогава е основен дарител на института на Блеър, като досега е обещал 375 милиона долара под формата на дарения, пише The Times. Говорител на Института "Тони Блеър" заяви: "Г-н Блеър не препоръчва Oracle на правителството на Обединеното кралство и моля, не внушавайте това."
Говорителят не отговори директно на въпроса дали фондацията на Елисън е най-големият дарител на института. "Дарението на фондация "Лари Елисън" не е единственото голямо дарение, което има TBI", каза той. "Нямаме какво повече да добавим."
Като човек, преживял вълнението от годините на Блеър, е странно да го видя отново да украсява телевизионните екрани, дори ако публичните му изяви имат смисъл. Стармър успешно възстанови и преквалифицира лейбъристите в ефективна алтернатива на консерваторите, по същия начин, по който Блеър го направи през 1997 г. Но Блеър продължи да се изявява като глобален държавник, който може да съперничи на Хенри Кисинджър, например като съветник на африкански правителства, наемайки бившия министър-председател на Финландия.
Тъй като Стармър несъмнено търси умни начини да даде тласък на боледуващата система на здравеопазването в Обединеното кралство, обещанията на Блеър за автоматизация може и да подействат за осъществяване на програмата му, но моментът е необмислен. Скептицизмът на пазара нараства, тъй като ИИ все още не е демонстрирал широко своя потенциал. Генеративният ИИ е обещаващ, но технологични компании като OpenAI Inc., Google и Microsoft Corp. се простреляха в крака, като го рекламираха като готов за предприятията, универсален магически куршум, а изкривеното и погрешно проучване на Блеър за ИИ само подсилва този мираж.
Казано е, че когато договорите на технологичните фирми с предприятията престанат да съществуват, следващото най-добро място, където могат да отидат, е публичният сектор. Би било жалко, ако новото британско правителство попадне под чара на Блеър и ИИ без надлежна проверка. Стармър превърна прозрачността в централна част от мандата си, така че всички стъпки за възприемане на насоките на Блеър по отношение на ИИ трябва да бъдат придружени от много подробности, както и от търпение и сдържаност. Обещанията за трансформация са лесни за изричане, но много по-трудни за прилагане на практика.