Инфлационната стратегия на ЕЦБ е под риск заради проблема с производителността

Ключов елемент от аргументацията на Европейската централна банка за връщане на инфлацията към 2% се сблъсква с нарастващ скептицизъм - което може да отслаби надеждите за трайно намаляване на лихвените проценти.

За да може ръстът на потребителските цени да се оттегли до целта на ЕЦБ, както се предвижда в края на следващата година, повишаването на производителността трябва да бъде придружено от умерено увеличение на заплатите на работниците и маржовете на печалба на компаниите.

По-продуктивната работна сила би намалила разходите за единица продукция, оказвайки натиск за понижаване на инфлацията, а и отдавна се търси начин да се помогне на еврозоната да се измъкне от стагнацията. Това обаче се оказа трудно постижимо, а сътресенията - от Covid до руската война в Украйна - заплашват да оставят трайни белези върху икономиката на 20-те държави.

Ако не се стигне до адекватно подобрение, прогнозите, залегнали в основата на политическата позиция на ЕЦБ, може да се окажат застрашени. Понастоящем анализаторите смятат, че длъжностните лица ще възобновят намаляването на лихвените проценти през есента, след като при срещата си през тази седмица задържат натиска.

Според Пол Холингсуърт, икономист в BNP Paribas в Лондон, който вижда, че ръстът на заплатите като цяло съответства на очакванията на ЕЦБ, а маржовете на печалбата се свиват, фокусът "все повече е върху производителността".

"ЕЦБ разчита в голяма степен на повишаване на производителността, за да облекчи част от натиска върху разходите за труд на единица продукция", каза той. "Ако това не се случи - ако не става въпрос само за цикличен спад в производителността, а за нещо, което е малко по-структурно - това би имало важни последици и за инфлацията."

Някои анализатори твърдят, че мнението на ЕЦБ, че производителността ще нарасне с около 1% през 2025 г. и 2026 г. - по-бързо от средните 0,6% през двете десетилетия преди пандемията - е твърде розово, дори и след низходящата ревизия на последната прогноза.

През миналата година показателят се понижи с около 1%, а през първото тримесечие - с 0,6%. Популярното обяснение е, че недостигът на работна ръка е накарал много фирми да запазят работниците си въпреки бавния икономически растеж.

"Прогнозите на служителите за 2025 г. и 2026 г. все още изглеждат твърде силни и ние все още очакваме по-малък дезинфлационен натиск от растежа на производителността, отколкото ЕЦБ", каза Соерен Раде, икономист в Point72. "Все още има аргументи да не се очаква дълбок цикъл на съкращения".

Следващото определяне на лихвените проценти от официалните лица ще се състои в четвъртък, като икономистите единодушно прогнозират задържане на 3,75% след първоначалното намаление през юни. Следващото заседание през септември се разглежда от пазарите като по-вероятен момент за ново понижение, тъй като ще са налице нови икономически прогнози.

"Неотдавнашните увеличения на компенсацията на наето лице, официалните времеви редове на ЕЦБ за договорените заплати и инфлацията в сектора на услугите накараха Управителния съвет да не желае да намали отново без повече данни, потвърждаващи, че натискът върху разходите намалява. Това би трябвало да го накара да запази лихвените проценти стабилни през юли, но забавянето на темповете би трябвало да помогне за отключването на нова стъпка през септември," коментира Дейвид Пауъл, старши икономист за еврозоната, Bloomberg Economics.

Политиците разбират рисковете, според отчета за заседанието от миналия месец. "Необходими са допълнителни доказателства както за степента, в която печалбите на единица продукция ще абсорбират инфлационния натиск от по-високите заплати, така и за това дали растежът на производителността ще се възстанови според очакванията", се казва в него.

В най-новите прогнози на ЕЦБ се признава степента на несигурност, като се изчислява въздействието както на по-оптимистични, така и на песимистични резултати за производителността.

Посочени са и опасности като забавяне на ползите от цифровите технологии или по-негативно от допусканото в момента въздействие на зелените политики, както и възможността за задържане на ефектите от "миналото ниско търсене", които намаляват необходимостта от повишаване на производствения капацитет.

Не всички са притеснени. За икономиста от Bank of America Евелин Херман базовата линия на ЕЦБ е надеждна.

"Със сигурност може да има и структурни фактори за ниската производителност, но в момента я разглеждаме предимно като циклично явление", каза тя. "Очакванията на ЕЦБ за развитието на производителността не са непременно нереалистични и съответстват на наблюдаваното в миналото."

И няма гаранция, че другите фактори, които официалните лица следят, ще се държат според очакванията. В началото на годината заплатите продължиха да нарастват с повишено темпо, тъй като работниците се стремят да компенсират инфлационния шок. Макар че надеждата е маржовете на печалбата на фирмите да абсорбират тези разходи, както през първото тримесечие, средата все пак може да се промени още веднъж.

"Ако икономическата активност се засили, ценовата мощ на компаниите вероятно отново ще се увеличи", каза Марко Вагнер, икономист в Commerzbank. Това "предполага по-силен ефект на ценовата движеща сила на печалбите през следващите години".

Но макар че всяка промяна във взаимодействието между заплатите, печалбите и производителността рискува да провали перспективите, в момента изглежда, че под най-голямо внимание е поставена производителността. В доклад от тази седмица Deutsche Bank заяви, че е по-малко уверена в този аспект, отколкото в отстъплението на другите два елемента.

"Това, което ме притеснява, е вероятността да сме имали някои важни структурни промени, които моделите трудно улавят, и че инфлацията може да е структурно по-висока, отколкото си мислим", каза Марко Вали, икономист в UniCredit в Милано. "Ако сбъркаме някоя от тези структурни промени, това би се отразило на производителността, заплатите и печалбите - може би на всички едновременно."

Още по темата

Как САЩ засенчиха Европа по производителност? Масови съкращения

Великобритания имаше проблем с производителността, а торите само влошиха нещата

Намаляването на работната ръка ускори процеса на роботизация