Голямото прехвърляне на богатство от изменението на климата е тук

Загубите от природни бедствия достигнаха 280 милиарда долара миналата година. Компаниите за изкопаеми горива ще спечелят, докато собствениците на жилища ще платят цената

19:02 | 14 юли 2024
Автор: Дейвид Фиклинг
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Рядко е имало по-добро време да си продавач на изкопаеми горива – нито по-лошо време да бъдеш изложен на въздействието им.

Благодарение на стабилните цени на суровия петрол и слабата инвестиционна активност, акционерите в петролни и газови компании се радват на благоденствие. От 569 милиарда долара дивиденти, изплатени от предприятия с най-малко 10 милиарда долара нетен доход през последните 12 месеца, повече от една трета - 206 милиарда долара - идват от енергия от изкопаеми горива. Почти половината от това идва само от една фирма, Saudi Arabian Oil Co. САЩ произвеждат повече петрол и повече газ от която и да е нация в историята. Индексът на енергийните компании в S&P 500 достигна рекорд през април.

Въпреки че сумите нарастват от кредитната страна на счетоводната книга на изкопаемите горива, те се покачват и от дебитната страна.

Загубите от природни бедствия достигнаха 280 милиарда долара миналата година, според презастрахователя Swiss Re, сума, която повече от компенсира изплащанията на акционерите на петролната компания. Не цялата тази сума може да бъде положена на вратата на една затопляща се планета – но дори като се отчитат само разходите, пряко свързани с изменението на климата, глобалните загуби през първите две десетилетия на този век са средно около 143 милиарда долара годишно, установи проучване от 2023 г.

Части от Тексас бяха наводнени тази седмица, а почти целия Хюстън беше без ток, след като тропическата буря "Берил" набра силата на ураган над неестествено топлите води на Мексиканския залив. В Ямайка бурята в началото на сезона остави две трети от населението без електрозахранването и почти цялата реколта от банани беше унищожена. В Сейнт Винсент и Гренадини и северните острови на Гренада повече от 90% от къщите и инфраструктурата претърпяха щети.

Това е само микрокосмос от случилото се досега тази година. През всеки от 12-те месеца до май температурите в света достигнаха най-високите си нива поне от 1850 г., като живакът се покачи над 50 градуса по Целзий в Индия. Наводненията в Бразилия убиха повече от 170 души, докато три последователни вълни от наводнения в Бангладеш засегнаха 2 милиона души. Повече от дузина загинаха в Непал, след като проливен дъжд предизвика свлачища и нови наводнения.

Всички тези събития са свързани с един огромен глобален трансфер на богатство. Щетите, причинени от климата, се плащат в стотинки от хора в богатите и бедните страни.

Собствениците на жилища, които не могат да плащат за покритието на дома си или напускат изцяло предградията си поради повишен риск от наводнение или горски пожар, поемат разходите под формата на застрахователни премии и намалени стойности на имотите. В по-малко богатите части на света разходите са още по-опустошителни, тъй като парите, които трябва да бъдат инвестирани в растеж, вместо това се изразходват за отстраняване на последиците от природни бедствия. От около 687 милиарда долара годишни щети, които според едно влиятелно проучване ще бъдат причинени през 2030 г. в света при 2,7 градуса по Целзий на затопляне, 426 милиарда долара ще бъдат понесени в развиващите се страни.

Печалбите от това разграбване обаче се натрупват в компании, независимо дали са частни или държавни.

Отчайващо е, че подобряващата се икономика на чистата енергия и нарастващото опустошение, причинено от атмосферния въглерод, не са предизвикали по-драматична промяна в политиката на този въпрос.

Вместо това през последните години се случи точно обратното. Преките субсидии, плащани от правителствата за поевтиняване на изкопаемите горива, почти се удвоиха до 1,3 трилиона долара през 2022 г. от 500 милиарда долара през 2020 г., въпреки че е вероятно да са намалели малко оттогава благодарение на по-евтините цени на петрола и газа. Комбинирайте това с тарифите, които все повече се налагат върху електрически превозни средства, батерии и слънчеви панели, и се оказва, че правителствата, разгръщат своите фискални правомощия, за да повишат цената на чистата енергия, като същевременно намаляват разходите за въглеродно замърсяване - отчайващо контрапродуктивно състояние на нещата.

Признаците за повратна точка в пристрастяването на човечеството към изкопаемите горива са навсякъде, от доказателствата, че китайските емисии достигат своя връх през тази година, до продължаващия неуспех на производството на суров петрол да се изкачи над нивата, достигнати през 2018 г.

Все пак емисиите трябва не просто да достигнат плато, но да спаднат драматично през следващото десетилетие, а след това и през десетилетието след това. В този момент политиката и печалбите затрудняват постигането на тази цел.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.