Само, ако можеше да се предположи, че категоричната победа на Лейбъристката партия на изборите в Обединеното кралство бележи драматична промяна в перспективите на страната.
Министър-председателят Киър Стармър и неговият екип обещаха компетентен, прагматичен центризъм - постижение само по себе си, като се има предвид позицията на партията преди Стармър да поеме управлението. И каквото и да се случи, напускащият консервативен цирк няма да ни липсва. Темата на кампанията на лейбъристите беше подходящо кратка: "Промяна". (С други думи, "Всичко друго, но не и това".) За съжаление постигането на правилната промяна ще бъде изключително трудно.
Стармър и неговият канцлер на хазната Рейчъл Рийвс са изправени пред две огромни препятствия. Едното е тежкото фискално състояние на Обединеното кралство. Другото е централната роля на възстановяването на икономическите отношения с Европейския съюз. Новото правителство разбира и двата проблема и голяма част от казаното от Стармър и Рийвс по тях е разумно. Но осъществими решения не се виждат.
Благодарение на пандемията и постоянно лошото фискално управление на торите Обединеното кралство се намира в ситуация на исторически високи данъци, сериозно недофинансирани обществени услуги и опасно нарастващ публичен дълг.
Няма безболезнено лечение. Фискалният контрол изисква комбинация от още по-високи данъци и съкращения на публичните разходи.
За тяхна чест Стармър и Рийвс (все още) не прибягват до магическо мислене. По-специално, те не са казали, че не е необходим фискален контрол. Те казват, че в крайна сметка ще успеят да контролират публичния дълг. Обещаха да не повишават ставките на данъка върху доходите или данъка върху добавената стойност, но си оставиха известна еластичност. ("Работещите хора" няма да видят по-високи данъци, казват те; ще видим колко тясно определят тази категория). Техните обещания за разходи са също толкова сдържани, с изключение на ангажиментите за ограничаване на времето за чакане за медицинска помощ и за други ремонти на затруднената Национална здравна служба.
Накратко, новото правителство признава фискалния проблем, но няма категорични отговори.
По-бързият икономически растеж, както настояват Стармър и Рийвс, би оправил публичните финанси. Но той не може да бъде предизвикан по команда, особено ако се налага да се повишат поне някои данъци и/или да се свият публичните разходи. Една от основните идеи на лейбъристите за увеличаване на брутния вътрешен продукт е, по липса на по-добър термин, дерегулацията: Намаляване на закъсненията при планирането на жилищното и промишленото строителство, например, и ускоряване на одобряването на нови технологии. Колкото и желателни да са тези промени, те едва ли ще доведат до достатъчно голям или бърз дивидент за растежа, който да промени бюджетната аритметика. А ако подобни реформи бяха лесни за изпълнение, те вече щяха да са факт.
Бавният растеж наистина е същността на проблема. Основната причина за него е недостигът на частен и публичен капитал, утежнен от преките и косвени разходи за Брекзит. Стармър и екипът му с право подчертават ролята, която по-голямата политическа стабилност и по-тясното сътрудничество с ЕС биха изиграли за насърчаване на инвестициите. Но политическата стабилност не може да се приема за даденост, а същественото подобряване на отношенията между Обединеното кралство и ЕС не е на дневен ред.
Огромното мнозинство на лейбъристите в парламента е подвеждащо: То беше постигнато с едва 34% от гласовете (което се случва в избирателната система на Великобритания наречена "First-past-the-post:). Разочарованието ще настъпи, когато новото правителство се бори с токсичното наследство на торите. Ако то се заеме да възстанови фискалния контрол толкова твърдо, колкото му позволяват поетите от него обещания, много от неговите депутати, партийни членове и поддръжници в страната ще го обвинят (несправедливо), че е нарушило думата си; ако не го направи, то ще бъде заплашено от задълбочаващ се финансов стрес. Стабилността, за която инвеститорите настояват, може да се окаже мимолетна.
Някакъв пробив в отношенията с ЕС би бил от голямо значение. Според правдоподобни оценки Брекзит е намалил дългосрочната производителност на Обединеното кралство с 4%. Стармър и екипът му изглеждат твърдо решени да поправят колкото се може повече от тези щети, но обхватът им е ограничен. Лейбъристите не казаха почти нищо за Брекзит по време на кампанията и за това има основателна причина: просто да се отмени Брекзит не може да се направи. Повечето гласоподаватели може и да желаят Брекзит никога да не се е случвал, но това не означава, че са нетърпеливи за мъчително предоговаряне на влизането при по-лоши условия от сделката, която отхвърлиха.
Струва си да се търсят незначителни подобрения на сегашните договорености. Рийвс например говори за ограничено регулаторно преустройство, включващо "взаимно признаване". Това би било по-добре от нищо. Но ЕС не харесва подобен избирателен начин, дори когато може да получи част от печалбите. Както и през цялото време на тази авантюра, той преценява, че по-големият му интерес е да откаже да помогне на Обединеното кралство. Погледнато от Брюксел, добре е Брекзит да боли. В идеалния случай той трябва да боли още повече.
Възможно ли е това да се промени, като се има предвид, че самата европейска политика в момента е в процес на промяна? Популистки партии с националистически и евроскептични наклонности навлязоха във Франция, Германия, Италия и други държави от ЕС. Интересно е да се разсъждава какво би могло да се случи в преговорите между Обединеното кралство и ЕС, които предшестваха Брекзит, ако тези предпочитания бяха набрали сила по-рано. Може би щеше да бъде постигнато споразумение, позволяващо известна степен на национален контрол върху вътрешните граници. В такъв случай Брекзит може би щеше да бъде спрян на място.
При сегашното положение обаче популисткият подем в Европа не предвещава организиран процес на съвместна реформа на ЕС - процес, който Обединеното кралство може да намери за полезен - а по-скоро парализа и нестабилност, държава по държава. При така отвлеченото внимание Европейската комисия лесно ще поддържа твърдата си позиция по отношение на Обединеното кралство - а при напредъка на евроскептиците в националните столици тя ще има още повече основания да го прави. В крайна сметка: В името на Европа сега повече от всякога Брекзит трябва да се счита за грешка.
Удоволствие е да видиш как британските неработещи тори се избиват. Никога не е имало по-заслужен изборен удар. Непокаяните неолиберали като мен изпитват още по-голямо удоволствие да видят как лейбъристко правителство с такива Блеристки центристки инстинкти надделява в Камарата на общините. Поздравления - и съболезнования. Наслаждавайте се на това, докато трае.
Клайв Крук е колумнист в Bloomberg Opinion и член на редакционната колегия, занимаващ се с икономика. Преди това е бил заместник-редактор на Economist и главен коментатор за Вашингтон на Financial Times.