Кой ще изведе Франция от тази каша? Никой

Писателят Стефан Цвайг веднъж написа, че европейската политика от векове е борба между две лидерски школи: Общото благо, подкрепяно от хуманиста Еразъм, и по-егоистичния стремеж към власт, насърчаван от Макиавели. Франция отчаяно се нуждае от първото, ако иска да излезе от задънената улица на парламента и да върне икономиката си в правилния път.

Извънредните парламентарни избори на 7 юли показаха, че френските избиратели са забележително единни в позицията си да не допуснат крайно десния лидер Марин льо Пен на власт, но са разделени по всички останали въпроси: Националният сбор на Льо Пен се класира на трето място след левия блок и центристите на Еманюел Макрон, но никой от тях не получи мнозинство. В страните, които са свикнали с коалиционни правителства, това би било незабавен стимул за компромиси и преговори от другата страна на пътя, за да се изградят по-големи партньорства. Умерената левица, Зелените и центристите потенциално биха имали само няколко места, които не им достигат, за да контролират законодателния орган.

Коалиция на нежелаещите | Франция е една от малкото страни, които нямат скорошен опит с коалиции

Вместо това това, което започна като "Къща от карти", се превърна в нещо като епизод на "Сървайвър". Схватките вече започнаха: Крайнолевият Жан-Люк Меленшон бързо се закани, че няма да има компромис по отношение на главозамайващото увеличение на заплатите, данъците върху богатството и отмяната на реформите, част от програма, която според изчисленията на мозъчния тръст Institut Montaigne ще увеличи бюджетния дефицит със 179 млрд. Останалата част от неговия Нов народен фронт не е толкова сигурна. Марин Тонделие от Зелените заяви, че трябва да се вземе предвид рискът от икономическа "катастрофа". Но равносметката от последните няколко дни е, че има много потенциални лидери в очакване, включително Оливие Фор от социалистите, но няма съгласуван кандидат и платформа.

Още по темата

Kepler: Облигационният пазар става четвъртия глас във Франция

Франция се изправя пред риска за дълга си, който предпочиташе да игнорира

Трише предупреди за повишаване на разходите на Франция

Вместо да приемат факта, че никой не е спечелил, политиците изглежда смятат, че всички са спечелили - особено тези, които гледат към президентските избори през 2027 г. Затова и дясноцентристките политици сега казват, че заслужават шанс за съставяне на правителство, а бившият министър-председател Едуар Филип се стреми да ги обедини с центристите на Макрон. От своя страна Макрон се опитва да спечели време, като призовава за коалиция от проевропейски сили, която да държи крайнодесните на разстояние. Засега това е логично, като се има предвид значението на успешните Олимпийски игри и скоростта, с която левицата се разпада. Но Макрон трябва да знае, че лепилото, което държи блока му заедно, също не е трайно, като се задълбочават разногласията между неговите леви и десни членове. Не е мирно и по улиците, където някои от съюзниците на Меленшон се надяват да окажат натиск в зловещо ехо на "спрете кражбата" на Доналд Тръмп.

Възходът и падението на Макрон оставят френския парламент в безизходица | Състав на Народното събрание от 2012 г.

Партийните лидери трябва да загърбят прикритието и да помислят за общото благо. Левият алианс, който се обяви за най-голямата сила в парламента, трябва пръв да направи това, като тръгне от основни принципи. Едно е да се признае, че вчерашните манифести са предназначени за шредера: напълно нереалистично е да си представим, че едно правителство на лявото малцинство може да прокара съществуващата си програма в момент, когато фирмите за кредитен рейтинг и Европейският съюз поставиха Париж в ъгъла на непослушните в бюджета. Друг е въпросът, че целта на компромиса е да се създаде коалиция, което е единственият начин за устойчиво управление. А третата е, че всяка партия, която не желае да изгради коалиция - което изглежда се отнася за "Непреклонна Франция" на Меленшон - трябва да го заяви ясно и да приеме последствията.

Колкото по-дълго се проточва тази бъркотия, толкова по-голям е рискът от загуба на растеж, загуба на инвестиции и загуба на вяра в демокрацията - все добри новини за Льо Пен, която не бърза и очевидно остава политикът, който трябва да бъде победен през 2027 г., дори когато е изправена пред нова проверка за финансиране на кампанията. Франция има огромна задача да се справи с проблеми като производителността, покупателната способност, демографския спад и раздутия размер на държавата. Никой не може да изведе Франция от кризата - и може би за известно време това не е лошо.

Лионел Лоран е колумнист в Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в "Ройтерс" и "Форбс".

Още по темата

Жан-Люк Меленшон: крайнолевият лидер, с който Франция ще трябва да се съобразява

Франция поема към политическа несигурност с победата на левицата

Еврото се плъзна надолу заради опасенията от програмата на левите във Франция