Европейският съюз е изправен пред обезсърчаващо предизвикателство през следващите пет години: да приведе в ред публичните финанси, като същевременно събере инвестициите, необходими за справяне с нарастващия набор от общи предизвикателства, не на последно място прехода към чиста енергия.
Задачата ще изисква ниво на дисциплина и сътрудничество, което е анатема за крайно десните популисти, които след силно представяне на последните избори ще заемат една четвърт от Европейския парламент до 2029 г. Още повече причина тя да бъде изпълнена, пише в редакционен коментар на Bloomberg Opinion.
Комбинираните удари на глобалната пандемия, войната в Украйна и въоръжаването на енергийните доставки от Русия се отразиха на държавните финанси. Предвижда се общият държавен дълг на еврозоната да надхвърли 90% от брутния вътрешен продукт през 2025 г. спрямо около 84% преди пандемията и 66% преди финансовата криза от 2008 г. – траектория, която заплашва да подкопае общата валута. По-специално Франция и Италия - с едни от най-високите съотношения дълг към БВП в региона - трябва да намалят бюджетните дефицити или да бъдат изправени пред санкции съгласно новите фискални правила на ЕС.
Междувременно ЕС отчаяно се нуждае от средства за проекти, които ще бъдат от полза за целия регион. Само зеленият преход ще изисква повече от 5 трилиона евро публични и частни инвестиции през следващите пет години. Актуализирането на физическата и комуникационна инфраструктура, укрепването на отбранителните способности, увеличаването на военното производство и подкрепата на Украйна ще струва стотици милиарди повече.
Как могат страните членки да преследват тези цели, като същевременно възстановяват фискалната предпазливост? Единият отговор е в по-дълбок съюз. Обединена Европа има много по-голяма финансова мощ. Тя може да поддържа бюджет, достатъчно голям, за да задоволи общите инвестиционни нужди — в идеалния случай със специални приходи и гъвкавостта да реагира на кризи в региона. Чрез интегрирането на своите капиталови пазари, тя може да отключи трилиони евро допълнителни частни инвестиции.
Европейските лидери предприеха някои стъпки в правилната посока. През 2020 г. те създадоха общ фонд от 750 милиарда евро в подкрепа на възстановяването на най-силно засегнатите от пандемията държави. Въпреки че някои критикуват програмата като разточителна, ранните доказателства сочат, че в Италия - най-големият получател на средства - тя всъщност е стимулирала потенциалния растеж чрез съживяване на така необходимите реформи в съдебната система, държавните поръчки и общественото строителство.
Десните популисти ще направят напредъка труден. Повечето са фундаментално против по-силен съюз, фискален или друг (с възможното изключение на финансирането за отбрана). Италианският премиер Джорджа Мелони вече влоши финансите на страната със „супербонус“, насочен към стимулиране на обновяването на жилищата. Франция също може да се окаже в бюджетен конфликт с представители на ЕС, след като предсрочните избори на президента Еманюел Макрон дадоха власт на популистите отляво и отдясно.
Без съмнение възходът на крайната десница отразява недоволството на хората от бюрократите в Брюксел. И все пак въпроси като изменението на климата и икономиката остават сред основните грижи на европейците, а центристите все още имат мнозинство в Европейския парламент. Ако не успеят да се справят с тези задаващи се предизвикателства, избирателите ще ги държат отговорни. Ако покажат лидерството, необходимо за прокарване на европейския проект, за постигане на устойчив и проспериращ съюз, те имат много по-голям шанс да държат екстремистите на разстояние. Те трябва да се възползват от тази възможност, докато е в обсега им.