Опитвайки се да блокират изкачването на Китай по стълбата на технологичното усъвършенстване, САЩ може неволно дават ръка на съперника си.
Помислете за реч, направена от премиера Ли Цян на Световния икономически форум миналата седмица в пристанищния град Далиан, източно от Пекин.
„Трябва да се изправим пред затруднения растеж на световната икономика“, каза той, цитирайки прогнозата на Международния валутен фонд, че световното производство се насочва към най-бавния си темп на растеж от десетилетия. Собственото забавяне на Китай може да бъде един от най-големите фактори, допринасящи за тази промяна: прогнозите на МВФ показват, че почти цялото забавяне се случва в нововъзникващите пазари, а не в богатите страни.
Важното е решението, което предложи Ли. Сегашното неразположение изглежда идва от отслабването на третата индустриална революция в информационните технологии, твърди той, което прави още по-неотложно светът да се ориентира към чистата енергия, изкуствения интелект и биотехнологиите, за да предизвика четвърта.
Това предписание е в сблъсък с технологичната търговска война за полупроводници, слънчеви панели, електрически превозни средства и литиево-йонни батерии, която в момента назрява между САЩ и Китай. Колкото повече Вашингтон се опитва да забави технологичния напредък на Китай, толкова по-силно Китай вероятно ще настоява да продължи напред.
Вече виждаме последици от политиката в реалния свят. Попитан след това какви мерки предприема правителството, за да се справи със забавянето, той посочи плановете за „пари за трошки“ за надграждане на старо оборудване и машини, както и щедрите стимули на Китай за разходи за научноизследователска и развойна дейност.
Тази инвестиция е истинска и значима. Механизмът от 500 милиарда юана (69 милиарда долара), който Китайската народна банка създаде през април, за да насърчи кредиторите да отпускат повече заеми за надграждане на оборудването, в допълнение към същия инструмент от 200 милиарда юана през 2022 г., оставя тази програма не много по-малка от това, което PBOC е посветила на спасяването на жилищния пазар, което в момента възлиза на около 1,08 трилиона юана.
От миналата година компаниите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност, също могат да приспадат два пъти сумата, която са похарчили от данъчните си сметки, мощен стимул. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са нараснали с 8,1% през 2023 г., което представлява около 2,6% от брутния вътрешен продукт, според правителствената статистика.
Въпреки цялата тази подкрепа, Китай все още е твърдо на второ място. Неговите 3,3 трилиона юана (458 милиарда долара) за научноизследователска и развойна дейност миналата година не бяха много повече от половината от 885,6 милиарда долара, които са дошли от САЩ през 2022 г., последната година, за която има налични данни. Това съотношение се поддържа доста постоянно от няколко години. Като се има предвид подкрепата за научноизследователска и развойна дейност в Закона за намаляване на инфлацията, възможно е преднината на САЩ пред Китай, ако не друго, да се увеличава.
Това, което е ясно обаче, е, че Китай вече е в състояние да получи феноменална печалба от парите си с тези разходи. На същата конференция в Далиан основателят на Contemporary Amperex Technology Co. Зен Юкун се похвали с предстоящи продукти от най-големия производител на литиево-йонни батерии в света. Те включват пакет, който може да премести кола на 600 километра и да се зарежда за 10 минути, направен без скъп никел и кобалт; друг, който съдържа около два пъти повече енергия във всеки килограм от конвенционалните клетки и потенциално може да се използва за малки самолети; и такъв, базиран на изобилен натрий, а не на относително оскъден литий.
Посещавайки Китай и САЩ наскоро за първи път от пет години, ми беше трудно да пропусна технологичния напредък, който беше постигнат. Електромобилите изглеждат толкова често срещани в градовете от второ ниво като Далиан и Чънду, колкото и в първокласния Шанхай. Дори задвижваните с бензин превозни средства често изглеждат футуристични по отношение на дизайна и интериора, благодарение на автомобилния парк, който все още се разраства и следователно е на по-малко от половината от тези в САЩ и Европа. Китай може все още да не е стигнал до клуба на страните с високи доходи на Световната банка, но е ясно, че е на ръка разстояние.
Има фундаментални причини за националната сигурност зад решимостта на Вашингтон да попречи на Китай да го настигне в полупроводниците и изкуствения интелект. Това е разбираемо, като се има предвид геополитическото напрежение между двете нации. Но повишаването на таксите срещу чистите технологии просто затваря американския пазар за плодовете на истинската иновация, която се случва.
Икономическото забавяне и постоянната инфлация, на които сме свидетели в световен мащаб, са резултат от глобалната икономика, която търгува по-малко сама със себе си, тъй като тарифните бариери се повишават. Това няма да спре стремежа на Пекин към технологичен напредък. Ако не друго, това ще го ускори. Ако износът на Китай не беше изправен пред такава трудна среда, правителството нямаше да трябва да настоява толкова силно върху инвестициите като алтернативен лост за растеж.
Поставете животно в трудна среда, трудна за оцеляване, и естественият подбор ще го превърне в безмилостен хищник. Дайте му лесни обстоятелства и вместо това той ще се превърне в плячка. Опитвайки се да възпрепятства технологичния възход на Китай, САЩ само го правят по-силен.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.