Докато живеех в Москва през 90-те години на миналия век, си спомням, че след вечеря бях свидетел на сценка, която един руски познат изигра. Застанала до голяма розова карта на стената на наскоро изчезналата съветска империя, тя потупваше с пръчка новите съседни на Русия държави, а след това лаеше като леко откачена учителка: " Вот! Наши!", (Тук! Наше!), " Вот! Наши!" (И тук! Наше!), като удряше последователно всяка бивша република, преди да премине към Аляска, Калифорния и нататък.
Разбира се, тя се подиграваше на неофашистките националисти в страната, които бяха създали група, наречена, както се досещате, "Наши". По онова време това изглеждаше смешно, но вече не е толкова смешно в ретроспекция.
Това беше 1993 г., годината, в която харвардският професор Самюъл Хънтингтън публикува противоречивото си есе Foreign Affairs "Сблъсъкът на цивилизациите?", в което предрича, че светът няма да приеме западните ценности, а ще се раздели и ще се скара по линията на религията и културата. Вече се бях сблъскал с националисти и казаци, които се сражаваха с проруски сепаратисти в Грузия и Молдова, но те бяха на нож с Кремъл. И все пак през 2014 г. президентът Владимир Путин възприеме техните идеи, анексира Крим и нахлу в Украйна.
Западните лидери трябва да разберат по-добре мотивите на Русия в т.нар. близка чужбина, ако искат да разчетат правилно подхода на Путин за прекратяване на конфликта в Украйна. По природа сме солипсисти, като приемаме, че всичко се върти около нас. И това е преди да се стигне до чистия нарцисизъм на бившия американски президент Доналд Тръмп, който отново в неотдавнашен подкаст настоя, че ако все още е бил в Белия дом през февруари 2022 г., Путин никога не би нахлул в Украйна, защото, нали, той е Тръмп - и "Хамас" също не би посмял да нападне Израел. Коренът на проблема, каза той, както и Путин и твърде много други, е провокативното решение на НАТО да допусне присъединяването на нови членове от бившия съветски блок.
Путин явно е бил разгневен от разширяването на НАТО. И все пак важните въпроси тук са защо и дали Русия все още щеше да нахлува в съседите си, ако НАТО не съществуваше. Отговорът на последната част, разбира се, е контрафакт, но повечето доказателства сочат към "да", защото тук не става въпрос предимно за нас. Става дума за Русия.
През 90-те години на миналия век "нашенците" изглеждаха като динозаври, но руските националисти бяха прави за едно: разпадането на Съветския съюз през 1991 г. бележи само началото на оспорвания имперски колапс, а не неговия край. Страната тепърва започваше процес на изясняване на това какво означава да си руснак, а не да се връщаш към някаква въображаема универсална, но всъщност западна норма. Русия никога преди това не е била Вестфалска национална държава. Новите постсъветски граници изглеждаха неестествени, и то не само за бивши агенти на КГБ като Путин. Малцина руснаци, които срещнах през 90-те години на ХХ век, смятаха, че Украйна е истинска държава, както и Беларус или дори Казахстан.
Трябваше да мине известно време, за да може Кремъл напълно да формулира какво означава да си постсъветски руснак и да намери етикет за тази неяснота къде свършва страната. Путин започна да определя Русия като "държава-цивилизация" (за разлика от обикновената национална държава) около 2012 г., но това се превърна в напълно развита доктрина в изданието на Концепцията за външната политика на Руската федерация от 2023 г. В този документ се декларира "особеното положение на Русия като своеобразна държава-цивилизация", която носи отговорност за всички народи в рамките на "Руския свят".
Тази идея е ключова за определяне на очакванията относно обстоятелствата, при които Путин може да сключи мир в Украйна и за колко време. Тя е важна и за да не забравяме, че Русия никога не е била просто жертва, която отговаря на заплахите, а е преследвала собствена програма за експанзия и трансформация, която тя разглежда като положителна.
Ето защо през 2013 г. Путин реагира толкова агресивно на решението на Украйна да подпише пакт за търговия и асоцииране с Европейския съюз - сделката заплашваше да осуети плановете му за Украйна. По онова време членството в НАТО не беше в дневния ред на никого и дори не беше възможно за Украйна, чиято конституция забраняваше да се присъединява към какъвто и да е военен съюз. Тази пречка беше премахната едва през декември 2014 г., девет месеца след като Путин анексира Крим и дълго след като изпрати руски войски и танкове да се бият в Източна Украйна.
Този начин на разбиране на Русия като държава-цивилизация, определена срещу Запада, сега се преподава на младите хора, които могат да бъдат по-податливи на западните идеали и култура. От 1 септември миналата година всеки студент, постъпващ в университет в Русия, трябва да изучава нов задължителен курс, наречен "Основи на руската държавност".
Основната теза е, че Русия като държава-цивилизация е "наследник на хилядолетния исторически и политически опит на всички предишни държави, съществували на територията на нашата страна: Руска земя, руска държава, руско царство, руска империя, СССР". Вграждането на тази версия на историята е огромен проект. Той включва назначаването на заместник-ректори за комисари на университетите от последните години, които отговарят за идеологическото съдържание на учебните курсове, и изпращането на почти 6000 професори в центрове за "преквалификация".
Има и ново въплъщение на Младите пионери от комунистическата епоха, наречено "Движение на първите", което беше разгърнато през 2022 г., за да преподава колективизъм на около 5 милиона деца, наред с други ценности, считани за традиционни за Русия, в контраст с индивидуалистичния упадък на Запада. Учебниците по история в долните класове на училищата също бяха отстранени и заменени с няколко нови одобрени заглавия.
Сега на учениците в Русия се казва, че името Украйна никога не е било национално или етническо наименование, а е обозначавало район от граничните територии на Русия. И както много други империи преди това, официалните текстове на Русия представят понякога геноцидната история на експанзията като безкористно бреме, носено предимно от етнически руснаци в полза на по-малко цивилизовани народи.
Цивилизациите не са статични и по-малките държави и обикновените хора могат да имат влияние. Голям контингент от украински войници, които се борят срещу нашествието на това, което често наричат Московия, са рускоговорящи от Изтока. На 25 юни, дори докато войната продължаваше, Украйна (и Молдова) започнаха преговори с ЕС не само за търговия, но и за пълноправно членство - избор, който може да се опише като цивилизационен. Процесът включва приемането на над 100 000 страници закони, известни като Acquis Communautaire, и ще накара двете държави да приличат повече на Полша и Румъния и по-малко на Русия.
Погледнато от гледна точка на Кремъл, това състезание е наистина екзистенциално, не защото се страхува, че силите на НАТО ще атакуват през международно признатите му граници, а защото дори перспективата за присъединяване към западните институции насърчава бившите владения на Москва да се противопоставят на плановете за разширяване на Кремъл. И ако Русия трябва да бъде не просто национална държава, а цивилизационна велика сила, то загубата на възможността да контролира Украйна означава загуба на потенциала на велика сила.
Проблемът, който мирогледът на Путин създава за украинския суверенитет, е очевиден. Но той е проблем и за Европа, защото изобщо не е ясно къде свършва цивилизационният проект на Русия и как поглъщането на Украйна може да допринесе за неговите амбиции. "Руският свят" е както голям, така и зле дефиниран. И така, какво да правим? Да позволим на Путин да наложи своята "държавна цивилизация" или да го спрем в Украйна?
Русия едва ли е първата империя, която се съпротивлява на загубата на дългогодишните си колонии, така че в нейния опит няма нищо уникално. Но малцина биха предположили, че Хабсбургската, Османската, Британската или Френската империя са имали право да задържат, камо ли да възстановят, имперските си претенции, или че желанието за това е било "провокирано", или че светът би бил по-добре, ако те бяха успели да се задържат.
Разбирането на възгледите на Путин е от ключово значение, за да се разбере, че "неутралитетът" и "демилитаризацията", които той изисква от съседите на Русия, не са неговата крайна цел. Тя е предпоставка за възстановяване на руската държавна цивилизация и на статута на Москва като туптящо сърце на велика сила. Всяко предложение за мир за Украйна трябва да държи този факт на преден план. И ако някогашният и бъдещ президент Тръмп иска да играе ролята на посредник, на всяка цена. Но той трябва да започне, като прочете новия учебник на Кремъл за студенти.