Най-горещото нещо в глобалната икономика е стара класика. Този любимец на пазара се радва на завиден растеж и засмуква капитали от цял свят. Той притежава оживен пазар на труда и валута, която не е просто запас от стойност, но все повече се възприема като възходящ стратегически актив. И това не е Китай от миналото.
Щастливата страна са САЩ, място, за което толкова често се казва, че е на ръба на залеза поради различни причини като големите дефицити, еврото и привидно неумолимото изкачване на Китай към икономическо надмощие. Многобройни заплахи се провалиха или се оказаха преувеличени. Не може да се отрече, че през последните няколко години се наблюдава голяма промяна в начина, по който се оценяват относителните силни и слаби страни на двете. Засега икономиката на САЩ е в добро състояние, както показват няколко нови доклада. Може би най-голямата заплаха не идва отвън, а отвътре.
Терминът де-доларизация е модерен през последните години. Това е съдържателен начин да се опише разочарованието от долара, отчасти поради санкциите срещу враговете на Вашингтон. Гледано цинично, това е наследник на обезценяването на долара, лозунг на консерваторите в годините непосредствено след колапса на Lehman Brothers Holdings Inc., когато Федералният резерв предприе масови облекчения. Сривът на долара не се случи тогава и не се случва сега, според данни на Международния валутен фонд.
САЩ привлякоха почти една трета от инвестициите, преминали през границите след избухването на пандемията, значително увеличение от средното ниво преди Covid от 18%, показват данните на МВФ. Делът на Китай се понижи до 3%, малко по-малко от половината от това, което беше през десетилетието до 2019 г. Това съвпада с данните от Пекин: Чуждите инвестиции се забавиха за четвърти месец през април и са намалели с 36% спрямо същия период година по-рано.
Някога процъфтяващата индустрия, която изготвяше графици кога Китай ще изпревари САЩ, замлъкна. В голям глобален преглед Capital Economics предвижда, че САЩ ще бъдат доминиращи за известно време. Тази преценка се основава на първостепенната роля на долара, размера и обхвата на капиталовите пазари в САЩ, изобилието от природни ресурси и, във време на намаляваща раждаемост, стабилно разширяване на работната сила. Възможно ли е това заключение да се стигне по всяко време? Напълно възможно, но жизненоважните съставки са водеща позиция в изкуствения интелект и повторно потвърждение на финансовата мощ. „Ако погледнете само чистото икономическо господство, Китай не се е доближил до САЩ и не смятаме, че някога ще го направи“, ми каза Дженифър Маккеоун, главен глобален икономист на фирмата. „Има голяма промяна в мисленето около това. Икономистите стигат до мнението, че моделът на Китай просто не е устойчив."
Ако догонването на Китай от САЩ е в застой, тогава какво може да отмени тази парична версия на Pax Americana? Лидерството не се отнася само до това дали недостатъците в крайна сметка стават толкова големи, че да препънат лидера. Един мощен съперник трябва да пристигне точно в точния момент и да предложи всички предимства и по-малко от негативите. Това не е Китай, еврозоната или колективната мощ — на хартия — на блока БРИКС.
Доларът е огромен геополитически актив, но това не отразява нищо, дадено от Бога, нито вградено в камък. Ако САЩ загубят интерес към лидерството или вътрешните им разделения се окажат толкова дълбоки, че фискалната политика наистина излезе извън релсите, страната в крайна сметка ще загуби власт над финансовата система. Ограничаването на независимостта на Фед и обезценяването на долара с цел получаване на търговско предимство би било много обезпокоителен подход. „Ако САЩ не поддържат дома си в ред, господството на долара ще бъде най-малкото от нашите притеснения“, написаха Стивън Б. Камин и Марк Собел, видни бивши американски служители, във Financial Times миналия месец.
САЩ понякога предпочитат това, което се равнява на девалвация, въпреки че рядко се изразява с тези термини. Споразумението Плаза от 1985 г., подписано от тогавашната Група на петте, впоследствие превърната в Г7, настояваше за голямо поскъпване на йената и германската марка. След като доларът падна твърде много, официални лица се опитаха да отменят пакта. И политиците, които потопиха системата на Бретън Уудс от фиксирани обменни курсове през 1971 г., прогнозираха и вероятно желаеха по-слаб долар. И въпреки това, пак сме тук. Следващия път, когато някой твърди, че САЩ са в упадък, попитайте го как точно. Ако бърборят за икономически крах, попитайте ги къде са били през последните няколко години.
Даниел Мос е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските икономики. Преди това е бил изпълнителен редактор на Bloomberg News за икономика.