Кой може да спечели президентския пост в Иран и защо това е важно

Реформатор и консерватор ще се изправят един срещу друг на втория тур на изборите за президент на Иран на 5 юли, след като нито един от двамата не получи мнозинство на първия тур на 28 юни. Гласуването беше свикано след смъртта на президента Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер. Въпреки че крайната власт в Иран принадлежи на върховния лидер аятолах Али Хаменей, президентът понякога може да влияе върху политиката, като се опира на база на народна подкрепа, политически връзки и връзки с влиятелни институции. Гласуването се провежда в момент на засилено напрежение между Иран и Запада, като Техеран мобилизира регионална мрежа от марионетни милиции, за да атакува Израел в отговор на военната му офанзива в Газа.

Кои са двамата кандидати на втория тур?
Кандидатът на реформаторите е депутатът Масуд Пезешкиян, на 69 години. Сърдечен хирург и бивш министър на здравеопазването, той се застъпва за възобновяване на сделката от 2015 г. между Иран и световните сили, в която страната се съгласи да ограничи ядрената си програма в замяна на отмяна на свързаните с нея икономически санкции. Сделката се разпадна, след като САЩ, под ръководството на тогавашния президент Доналд Тръмп, се оттеглиха от нея и възстановиха санкциите през 2018 г.

Пезешкиян ще се изправи срещу Саид Джалили, преговарящ по ядрената сделка, който сега е неин яростен критик. Джалили твърди, че иранската икономика може да оцелее и без сключване на споразумение със САЩ, като се съсредоточи върху търговските връзки с Русия и Китай.

Каква е ролята на иранския президент?
Президентът действа като заместник на върховния лидер, като го съветва по въпросите на управлението, изпълнява указанията му и, в по-широк смисъл, служи като проводник на неговата политическа програма.

Официално президентът е начело на изпълнителната власт, която включва министри и около 12 вицепрезиденти, както и множество отдели и агенции, които управляват страната. Той се отчита пред парламента, което означава, че може да бъде принуден да се яви пред събранието, за да му бъдат зададени въпроси.

Президентът избира своя кабинет, но всяко назначение подлежи на одобрение от парламента, а кандидатите за министри понякога се отхвърлят от депутатите, особено когато в камарата доминира противникова политическа фракция.

Каква реална власт има президентът?
В зависимост от размера на подкрепата си, фракционните и институционалните си връзки, икономическото състояние на страната и степента на личната си амбиция, президентът в миналото е успявал да влияе върху посоката на правителствената политика и да определя нейните детайли.

Но правомощията му имат строги граници. Президентът е само избраният граждански представител на народа. Върховният лидер - назначен от камара от юристи и духовници - е този, който взема важните решения и издава важните декрети.

Как иранските президенти се разбират с Хаменей?
Раиси беше тясно свързан с Хаменей, а изпълняващият длъжността негов заместник Мохамед Мохбер е от същия тип.

Освен с тези двамата, Хаменей в крайна сметка се раздели с всички, които са работили под негово ръководство, откакто стана върховен лидер през 1989 г., и ги отстрани. Това, което не винаги е било ясно в непрозрачната иранска политика, е дали те са били губещи в битката на волята с могъщия си началник, или полезни жертви, които могат да бъдат обвинени за неуспешните политики, които върховният лидер също е възприел.

Какво е завещаното от тях?
Аятолах Акбар Хашеми Рафсанджани, президент от 1989 г. до 1997 г., настоява за по-либерални икономически политики, които подпомагат възстановяването на Иран след войната с Ирак през 1980-1988 г. В началото той е близък съюзник на Хаменей, но е изтласкан в периферията на политиката, след като изразява загриженост за нападенията на силите за сигурност срещу протестиращи студенти след оспорваните президентски избори през 2009 г.

Мохамед Хатами, единственият откровено реформистки президент на Ислямската република, ръководи период на здравословен икономически растеж и по-топли отношения със Запада, включително рядко срещано ниво на ангажираност със САЩ, когато те помогнаха на страната да се бори с талибаните в Афганистан в началото на 2000-те години. След като изкара два мандата, които приключиха през 2005 г., той бе изолиран от официалния живот, а от 2015 г. е подложен на забрана за достъп до медиите.

Махмуд Ахмадинеджад, популистки хардлайнер и първият неклерикален президент на Иран, беше ястреб по отношение на Запада. Отношенията се влошиха заради опасенията относно ядрената програма на Иран и в крайна сметка Европейският съюз и САЩ наложиха санкции на иранския износ на енергия и на иранските банки по този въпрос. Това предизвика първата голяма валутна криза в страната след войната с Ирак, а по-късно Иран стана много по-зависим от Китай в търговията. След като напуска поста, Ахмадинеджад до голяма степен е отстранен от водещата политика заради сблъсъци с иранската религиозна институция по различни въпроси, включително отношенията с Израел и законовото изискване жените да носят покривало хиджаб.

Хасан Рухани, умерен духовник, за когото се смята, че има тесни връзки с елитните военни сили на страната- Корпуса на гвардейците на ислямската революция, спечели президентския пост през 2013 г., като се обяви за подобряване на връзките със Запада с цел прекратяване на санкциите срещу Иран. Това му осигури подкрепата на градските избиратели от средната класа, които обикновено подкрепят по-открито реформистки кандидати. Рухани използва мандата си, за да продължи преговорите с Вашингтон, и през 2015 г. беше сключено ядреното споразумение.

Въпреки това Рухани беше подложен на постоянен натиск от страна на хардлайнерите, а министрите му често бяха изправени пред импийчмънт от парламента, доминиран от консерваторите. Той не успя да направи промени в рестриктивните социални закони на Иран или да прекрати домашния арест на опозиционните лидери, както беше обещал. След като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение, с което бе сложен край на периода на разведряване, Хаменей се дистанцира от Рухани. По-рано тази година на бившия президент беше забранено да участва в избори, за да запази мястото си в Асамблеята на експертите - важен консултативен орган, който има за задача да назначава върховния лидер.

Кой ръководи президентските избори в Иран?
12-членният Съвет на пазителите решава кой да се кандидатира на изборите. Половината от членовете му се назначават от върховния лидер, а останалите - от парламента. В Иран битува мнението, че решенията на съвета отразяват възгледите и изчисленията на Хаменей за това кой трябва да бъде допуснат до изборите.

Процесът на вземане на решения в съвета е слабо прозрачен, а някои от показателите, които той използва за одобряване на кандидатите, могат да бъдат субективни и неясни, като например "наличие на добра репутация, надеждност и благочестие". Доверието и справедливостта на процеса са подкопани и от факта, че в миналото съветът е дисквалифицирал популярни или известни политици и високопоставени духовници, често с малко или без обяснения.

Как протича процесът?
Мохамед Багер Галибаф маха с ръка, след като гласува в Техеран на 28 юни.

Съветът на пазителите одобри шестима от 80-те регистрирани кандидати, като Пезешкиан беше единственият реформатор, а всички останали бяха хардлайнери. Двама от кандидатите се оттеглиха в последните дни преди вота, като посочиха желанието си да увеличат шансовете на колегите си хардлайнери.

Кой може да се кандидатира за президент?
Според иранската конституция президентът трябва да произхожда от "религиозния и политическия елит" на страната, да има иранско гражданство и да е с "ирански произход". Освен това той трябва да вярва в "основите на Ислямска република Иран и официалната религия на страната". Това означава, че всеки кандидат трябва да подкрепя теократичната система на Иран. Немюсюлмани - и дори мюсюлмани, които не изповядват шиитската секта на доминиращата в Иран религия - не могат да се кандидатират за поста.

Според Министерството на вътрешните работи кандидатите трябва също така да са на възраст между 40 и 75 години, да имат най-малко четири години опит на висша държавна длъжност и да нямат криминално досие.

По време на процеса на регистрация е разрешено на жените да подават заявления за кандидатстване и много жени са го правили в миналото. Нито една от тях не е получила окончателно одобрение да се кандидатира от Съвета на пазителите и широко разпространено е схващането, че жените де факто са изключени.

Какво се случва в Иран?
Общественото недоверие към ръководството на Иран е високо от известно време. По данни на държавната телевизия на 28 юни в Иран са гласували 24,5 млн. от общо 61,4 млн. имащи право на глас, което е рекордно ниска избирателна активност за президентски избори.

Недоволството от религиозната власт, корупцията, суровите и репресивни закони и състоянието на икономиката доведе до чести протести на иранци, предимно от средната класа, образовани и живеещи в градовете.

Най-голямото въстание след революцията от 1979 г. идва през 2022 г. в отговор на смъртта на 22-годишна жена в болница след ареста ѝ от "моралната полиция" за предполагаемо нарушаване на строгите ислямски правила за обличане в Иран. Групи за защита на правата твърдят, че стотици хора са били убити от силите за сигурност при потушаването на несъгласието, а най-малко седем души са били екзекутирани за участие в демонстрации.

Какъв е залогът за региона?
Смъртта на Раиси настъпи в деликатен момент в един размирен регион. Напрежението със Запада е голямо, откакто САЩ се отказаха от ядреното споразумение и наложиха по-строги санкции на иранския режим и икономика.

Оттогава насам Иран участва в поредица от военни конфронтации със САЩ, Израел и Саудитска Арабия. През април Иран и Израел се доближиха до тотална война, като Техеран нанесе пряк военен удар по Израел за първи път, след като консулството му в Дамаск беше бомбардирано.

Иран се възприема като основен пазител на богатия на енергия Персийски залив и използва стратегическото си местоположение, за да разтревожи Запада и неговите съюзници, като превзема кораби, свързани с противници като Израел. Иран също така е обвиняван, че използва бунтовниците хути в Йемен, за да атакува кораби в Червено море. В миналото страната е заплашвала да блокира Ормузкия проток- ключов контролен пункт за петролни танкери и други търговски плавателни съдове.

Ако Иран избере президент, който подкрепя подобряването на връзките със Запада и преговорите за облекчаване на санкциите, инвеститорите могат да приемат това като положителен фактор за сигурността в Персийския залив и надеждността на световните доставки на петрол. Това, което в крайна сметка има по-голямо значение, може да е не толкова политиката на новия президент, колкото прагматизмът на Хаменей. Вдигането на санкциите ще даде тласък на иранската икономика и потенциално ще укрепи стабилността на режима, чието оцеляване е приоритет номер едно за върховния лидер.

Как се избира върховният лидер на Иран?
Конституцията гласи, че върховният лидер се избира от 88-членната Асамблея на експертите - изборна консултативна камара от теолози и висши духовници. Те също така имат право да освобождават от длъжност върховния лидер, който иначе може да управлява пожизнено.

Те гласуват за този, когото смятат за най-квалифициран и подходящ за тази роля, а кандидатът обикновено е самият член на асамблеята. Както и при президентските избори, кандидатите за изборите за събрание се проверяват от Съвета на пазителите. Това е същият орган, за който върховният лидер назначава половината от членовете му.

Още по темата

Иран гласува за президент - какво значи това за ядрената му програма?

Потенциалните приоритети на новия президент на Иран, част 2

Потенциалните приоритети на новия президент на Иран, част 1