В сряда президентът на Кения Уилям Руто оттегли спорен законопроект, който предвиждаше събирането на 2,3 млрд. долара под формата на нови данъци, след като в страната се проведоха протести, довели до смъртта на най-малко 23 души.
Оттеглянето на законопроекта беше правилен ход. Но без тези допълнителни средства предстои трудно балансиране между налагането на строги икономии в публичния сектор и запазването на достъпа до основни обществени стоки и услуги.
След като спечели битката за избягване на фалит този месец, когато трябваше да плати 2 млрд. долара по еврооблигации, кенийското правителство може да загуби войната за дългосрочна фискална стабилност. Новите данъци трябваше да намалят дефицита от 5,7% до 3,3% от брутния вътрешен продукт. Като част от програмата на Международния валутен фонд стремежът на правителството да намали дефицита и да постигне цялостна фискална стабилност зависи от повишаването на приходите - до 25% от БВП в средносрочен план от сегашните 14%.
Постигането на тази цел беше много съмнително още преди протестите да принудят президента да отстъпи. Сега нуждата от успокояване на обществеността вероятно ще го принуди да увеличи разходите, което ще доведе до допълнително увеличаване на дефицита.
Оттеглянето на законопроекта за финансите за 2024 г. няма да е достатъчно, за да потуши обществения гняв. Възмущението тлееше много преди предложението за облагане на хляба и хигиенните продукти и за разширяване на правомощията на данъчната администрация да наднича във финансовите сметки на физическите лица. Средната инфлация през последните няколко години е над 6%, което се дължи на продължилата десетилетие стагнация на реалните заплати. Администрацията на Руто ще продължи да се сблъсква с натиск за премахване на данъците, които той въведе миналата година.
Ако президентът има някаква надежда да увеличи приходите, той трябва първо да даде приоритет на подобряването на данъчния морал. Това ще стане само ако правителството засили предоставянето на обществени стоки и услуги, намали разхищенията и корупцията в публичния сектор и предложи по-амбициозна програма за растеж.
Готовността на гражданите да плащат данъци ще се повиши само заедно с надеждния достъп до обществени услуги. По този показател администрацията на Руто продължава да изпитва затруднения почти две години след встъпването си в длъжност. Новите данъци и по-строгото им прилагане увеличиха приходите с 6,5% през последната година, но въпреки това широко разпространено е мнението за общо влошаване на състоянието на критични сектори като образованието и здравеопазването.
Корупционните скандали също не помогнаха. Например секретарят на кабинета по земеделие - оценен в неотдавнашно проучване като най-зле представящия се член на кабинета - наскоро беше замесен в схема за разпространение на фалшиви торове сред земеделските производители, но остава на поста си. (Коалицията на президента отхвърли предложението за импийчмънт срещу секретаря на кабинета в законодателния орган). Вредно е също така, че същата администрация, която призовава кенийците да затегнат коланите и да плащат повече данъци, е смятана за разточителна по отношение на всякакви ненужни разходи, като пътувания в чужбина, скъпи ремонти на резиденции и прекомерни заплати и надбавки за висши държавни служители.
Нещо повече, събирането на данъци в страната вече е трудно. Високата степен на неформалност в икономиката ограничава данъчната основа и повишава разходите за администриране. Малко над 3 милиона кенийци имат официални работни места при работна сила от около 17 милиона души. Същото се отнася и за фирмите: 95% от фирмите и предприемачите работят в неформалния сектор. Това принуждава правителството да засили данъчното облагане на ограничена част от физическите лица и фирмите, като същевременно разширява данъчната основа чрез недобре насочени косвени данъци. Това е свързано със силно непредвидими (и наказателни) промени в данъчния кодекс - като например увеличаване, а след това произволно освобождаване от ДДС - които разгневиха бизнесмените и обезкуражиха инвестициите, като тласнаха фирмите към сивата икономика.
Фискалното положение на Кения остава стабилно, но тя има големи задължения по обслужването на дълга, които в момента отнемат 84% от данъчните приходи, което я прави уязвима към неколкократни плащания, дължими на всеки няколко месеца. Администрацията успява да избегне фалита и да поддържа ниски разходи по заемите си само с подкрепата на МВФ и Световната банка. Тази подкрепа обаче принуди политиците да се придържат към строги програмни цели и срокове, включително удвояване на събираемостта на приходите. В момента преструктурирането на дълга остава непостижимо. МВФ изключва възможността да смекчи условията за реформи в Кения.
От гледна точка на администрацията има малко добри възможности освен умереното повишаване на данъците. Но Руто няма да постигне голям напредък, ако не укрепи легитимността на своето правителство и не предизвика по-голяма обществена подкрепа за програмата си за фискална консолидация. Той трябва да поправи "фискалния пакт" чрез истински диалог за данъчната политика. А правителството му трябва да практикува това, което проповядва по отношение на затягането на коланите и подобряването на качеството на обществените стоки и услуги.
В крайна сметка устойчивият икономически растеж е най-голямата надежда на Кения да постигне фискална стабилност. Това обаче изисква политическа стабилност, основана на широка легитимност на правителството, а не на репресии.
Кен Опало е доцент в Училището за външна служба в университета Джорджтаун.