Драги читателю от Газа, справедливите войни пак може да са лоши войни

От октомври насам съм писал много за войната в Газа, като съм се ръководил от това, че както израелците, така и палестинците имат право да живеят в условия на сигурност, че целите и действията на "Хамас" го превръщат във враг и на двамата, че нито едно нараняване не може да оправдае колективното наказание и че контрапродуктивните войни са много лоша политика.

Бившият комисар по земеделието на Тексас Джим Хайтауър веднъж каза, че по средата на пътя няма нищо друго освен жълта лента и мъртви броненосци. Считайте ме за убит на пътя.

Висцералният, поляризиращ характер на този 70-годишен спор е отразен в кореспонденцията, която получавам в отговор на статиите си. Някои от тях са, да кажем, кратки и е най-добре да бъдат игнорирани. Но в епохата на троленето винаги съм поразяван от искрената и внимателна природа на повечето от тях. Това важи с особена сила за реакциите на един материал, публикуван тази седмица.

В колоната се твърдеше, че стратегията на министър-председателя Бенямин Нетаняху най-накрая е ясна и включва дългосрочна окупация на Газа, като същевременно се подготвя за разширяване на войната към Ливан в опит да се възстанови израелската сигурност. Също така твърдях, че е много по-вероятно това да доведе до обратния ефект. Всъщност решенията изглеждаха по-скоро насочени към запазване на правителствената коалиция и работното място на Нетаняху непокътнати, отколкото към гарантиране на дългосрочните интереси на Израел.

Ето обобщение на отговорите, които получих и които според мен заслужават да бъдат подчертани, тъй като те повтарят много други през последните осем месеца и според мен са в основата на това защо толкова много хора, които се идентифицират с Израел, намират международната реакция срещу операцията му в Газа за толкова объркваща, ако не и антисемитска. Всеки от коментарите, които получавам, заслужава отговор, но физически не мога да отговоря на всички, затова бих искал да го направя тук.

Сред най-често срещаните е, че "Хамас", "Хизбула" и Иран са започнали тази война и са се ангажирали с унищожаването на Израел. След като видяхме какво означава това на 7 октомври, как, за Бога, израелците могат да се чувстват в безопасност, докато и тримата не бъдат унищожени или обезсилени?

Имам много време за тази позиция, но помислете за мащабността на това, което се иска. Израел прекара последните осем месеца в опити да унищожи "Хамас" с неговите няколко десетки хиляди войници и слаби снабдителни линии. Израелските сили за отбрана все още не са успели, въпреки операцията "изпепелена земя", която загуби голяма част от симпатиите, с които Израел се ползваше след 7 октомври.

Междувременно "Хизбула" разполага с повече от 100 000 войници и 150 000 ракети и снаряди, много от които могат да достигнат Тел Авив и Хайфа, както и с преки линии за снабдяване на Техеран. Самият Иран е 84-милионна държава със значителен ракетен арсенал и военни сили, както и със стабилни милиции, които може да разположи от Ирак и Сирия. Шансовете за израелско нахлуване в Ливан, при което евакуираните да се върнат по домовете си за учебната година през септември, са много малки. Рискът от ескалация, която да доведе до много по-големи сътресения, е голям.

Друг често срещан отговор, който получавам, е, че от Израел не трябва да се очаква да преговаря за прекратяване на огъня с "Хамас", което да остави организацията непокътната, а нейните лидери - живи и свободни. В края на краищата САЩ и другите съюзници не предложиха подобна любезност на германските нацисти в края на Втората световна война.

Не изпитвам никакво уважение към "Хамас". Тя не е освободител на никого и в идеалния случай би трябвало да се предаде и да се изправи пред закона за пленниците. Но те имат заложници и не се предават. Освен това те са терористично движение, ръководено от идеология, а е трудно да убиеш една идея само с военна сила. Никой не преговаря с враговете си, защото иска, а само защото това е най-добрият възможен ход.

Често ми казват и да спра да се карам на Нетаняху, когато според проучванията на общественото мнение повечето израелци подкрепят войната. Те са съгласни с него, че "Хамас" трябва да бъде унищожена и че "Хизбула" трябва да бъде прогонена достатъчно дълбоко в Ливан, за да могат десетки хиляди израелски граждани, принудени да евакуират домовете си по границата, да се върнат безопасно. Това не е ли демокрация?

Не съвсем. Демокрацията не се състои в това да следваш мнението на социолозите в даден момент. Тя се състои в това периодично да избираме лидера, който според избирателите ще се грижи най-добре за техните интереси. Съмнявам се, че "Хамас" или Нетаняху биха били избрани за тази работа днес, и то по много основателна причина.

И накрая, мнозина казват, че ако палестинските цивилни пострадат в процеса, вината за това е на "Хамас", който ги използва като жив щит, а не на Израел. Нима някой се оплакваше от съпътстващи щети, когато съюзниците бомбардираха Дрезден и други градове през 1945 г., убивайки стотици хиляди германски цивилни?

"Хамас" наистина носи основната отговорност за страданията на палестинците, последвали 7 октомври. Но първо, не мисля, че намирането на минали примери за жестокости някога е добър аргумент за нови такива - бомбардировката на Дрезден с бомбен килим днес не се разглежда като най-добрия момент на съюзниците. Освен това Израел през 2024 г. е и трябва да бъде подложен на по-висок стандарт от "Хамас" или която и да е бойна сила през 40-те години на ХХ век.

"Хамас" не представлява екзистенциална заплаха за Израел. Тя успя на 7 октомври, защото лидерите и службите за сигурност на страната гледаха в друга посока. Това няма да се случи отново. Що се отнася до "Хизбула" и Иран, това са съвсем реални - и потенциално екзистенциални - проблеми, с които Израел ще трябва да се сблъска. Но той трябва да направи това в избран от него момент и със съюзници - а не да се изтегля от Газа сам, в момент, когато "Хизбула" може да продаде действията си като защита на палестинците.

Проблематично е като човек, който не е евреин и е извън страната, да пиша за това как израелците трябва да защитят себе си и децата си. Но същото е вярно, погледнато от палестинската страна, където усещането за изправяне пред екзистенциална заплаха е все по-остро. Така е било и при всички войни, които съм отразявал или за които съм писал - от бивша Югославия до Ирак и Украйна. Но през годините стигнах до извода, че е още по-трудно да се пише безпристрастно за конфликти, в които са застрашени собствената ти страна, приятели и семейства. Още по-трудно е да видиш ясно собствените си дългосрочни интереси, когато се чувстваш атакуван.

Повечето сърби подкрепиха решението на страната си да започне война през 90-те години на ХХ век, без да разбират, че това неизбежно ще привлече външни сили и ще доведе до тяхното поражение. Повечето американци мислеха, че нахлуването в Ирак е правилно и необходимо, за да се предотврати нов 11 септември, само за да разберат много по-късно, че това е било стратегическа катастрофа, оправдана с лъжи.

Една скорошна бележка от читател, чиито дъщеря и син са служили в Газа, все пак удари на камък. "Предпочитам да не лъжа децата си - дължим им оцеляването си", казва авторът. "Казах им:

Ние - по-възрастното поколение - сме отговорни за това, което се случи на 7 октомври.
Харесваше ни да ни наричат "стартиращата нация".
Харесваше ни да бъдем първите, които получиха ваксината срещу вируса корона.
Бяхме твърде щастливи да си "купим" мир, докато един варварски режим се готвеше за война. Ние - "възрастните" - ВСИЧКИ си затворихме очите и гледахме настрани...

Така че аз не обвинявам Нетаняху за 7 октомври. Обвинявам за това моето поколение. Нетаняху е "продукт" на нашето поколение."

Това е и моето поколение.

Още по темата

Израелските технологични лидери, раздразнени от Нетаняху, навлизат в политиката

Много скоро Нетаняху ще трябва да вземе окончателно решение за Газа

И "Хамас", и Нетаняху трябва да загубят в Газа