Хавиер Блас: Петродоларът е мъртъв, да живее петродоларът
Отдавна се говори, че Саудитска Арабия иска да купува петрол в други валути, но това може да предизвика повече проблеми, отколкото решения
Обновен: 19:45 | 27 юни 2024
Този месец настъпи краят на петродолара - или поне така научих от финансовите блогове по света. През последните две седмици търсенията в Google за "петродолар" достигнаха рекордни стойности, а публикациите за това как Саудитска Арабия се отказва от американската валута отекваха в залите за търговия със суровини и валута. Очевидно е, че някакъв катаклизъм е сложил край на американската икономическа хегемония.
Епохални неща - и напълно неверни. Глупости на търкалета, пише суровинният анализатор Хавиер Блас за Bloomberg.
Казахте ли "петродолар"? | Броят на търсенията в Google на думата "петродолар" експлодира през последните две седмици, когато финансовата блогосфера заговори за неговия край
В продължение на няколко дни устоявах на изкушението да опровергая тези приказки. То беше подтикнато от комбинация от криптоспекуланти, златотърсачи, поддръжници на теории на конспирацията и най-вече от много руски ботове в социалните медии. Срещу тях не можеш да спечелиш спор. На всеки, който ме попита, посочих колоната от 2023 г., в която писах, че крахът на петродолара - и възходът на петроюана - е мит. Твърдя, че петролът ще продължи да се оценява в зелени банкноти.
Надявах се, че реалността бързо ще се наложи: В края на краищата Саудитска Арабия все още продава петрола си в щатски долари повече от две седмици след предполагаемата смърт на петродолара*. Но грешах; вместо да отмине, тази глупост се наложи дори в търговските зали на Уолстрийт и сред финансовите коментатори, които би трябвало да са по-добре информирани.
И така, ето какво се случва - и какво не се случва.
Първо, как всичко започна отначало. Преди няколко седмици редица публикации в социалните медии отбелязаха предстоящата 50-годишнина от срещата между американски и саудитски официални лица във Вашингтон на 8 юни 1974 г., довела до създаването на така наречената Съвместна комисия за икономическо сътрудничество между САЩ и Саудитска Арабия. Според историята това е началото на петродолара; денят, в който Вашингтон и Рияд са сключили тайна сделка, за да свържат завинаги черното злато и американската валута.
Това обаче не е вярно. В действителност Саудитска Арабия продаваше петрола си в други валути, включително британски лири, до края на 1974 г., когато реши, вероятно насърчена от САЩ, да използва единствено долара. Дори и тогава понякога саудитците приемаха за своя петрол плащания, различни от долара, включително британски изтребители чрез спорната бартерна сделка "Ал-Ямама" за петрол срещу оръжие през 80-те и 90-те години на ХХ век. Тъй като продавачът беше Лондон, цената на самолетите беше определена в лири стерлинги.
Това, за което саудитците и американците се споразумяха преди 50 години, беше да насочат новопридобитото богатство на кралството, към пазара на американски държавни ценни книжа, след като цените на петрола скочиха след първата енергийна криза.
В първоначалното си превъплъщение петродоларът беше свързан с употребата на парите от петрола и далеч не толкова с това в каква валута се оценява и фактурира суровината. Саудитците наливаха пари в американски държавен дълг, като помагаха на Вашингтон да финансира дефицитите си, а в замяна САЩ предлагаха секретност на финансовите сделки и военна защита.
Преди около 50 години саудитците разполагаха с много пари и малък вътрешен капацитет за усвояването им. През 1974 г. излишъкът по текущата сметка на страната възлизаше на повече от 50% от брутния ѝ вътрешен продукт. Петродоларът отразяваше този огромен излишък. САЩ не спечелиха, защото Саудитска Арабия превръщаше петрола си в долари, а защото реинвестираше тези средства на американския дългов пазар. Естественият резултат от тези потоци беше по-силна американска валута.
В този смисъл петродоларът приключи отдавна - и малцина го забелязаха. Вероятно той е престанал да оказва съществено влияние върху световните финансови пазари преди около три десетилетия, ако не и още по-рано. Дори по време на ценовия скок между 2003 и 2008 г. стойността на доларите, превърнати в американски дългови инструменти, беше много ограничена, тъй като страните от ОПЕК имаха капацитета - и необходимостта - да използват богатството си на вътрешните си пазари, харчейки парите за внос на стоки и услуги.
Ако се върнем в днешни дни Саудитска Арабия изобщо няма излишък. Вместо това страната взема големи заеми на пазара на държавен дълг** и продава активи, включително части от националната си петролна компания, за да финансира грандиозните си икономически планове. Вярно е, че Рияд все още притежава значителни резерви в твърда валута, част от които са инвестирани в американски държавни ценни книжа. Но те вече не се натрупват. Китай и Япония имат значително повече пари, свързани с американския дългов пазар, отколкото саудитците.
Саудитците не разполагат с петродолари | Саудитска Арабия наблюдава рязък спад на излишъка по текущата си сметка спрямо историческия връх от над 50% от 1974, когато се ражда петродоларът
Според Международния валутен фонд излишъкът по текущата сметка на Саудитска Арабия, достигнал най-високата си стойност от 50% от БВП, ще намалее до едва 0,5% през тази година, след което ще премине в дефицит още през 2025 година, който ще се запази до края на десетилетието. Ако това се случи, ще бъде най-дългият период на дефицит по текущата сметка на кралството, откакто Рияд наводни пазара през 1986 г., предизвиквайки срив на цените.
Без излишъци от петрол, които да се реинвестират, няма петродолар, за който да говорим. Ако американският долар е силен - а той е, като доларовият индекс се намира на една от най-високите си стойности от две десетилетия насам - това не е защото саудитците финансират американските дефицити.
Разбира се, саудитският петрол продължава да се оценява в американска валута, а държавната компания на кралството Saudi Aramco също фактурира на всички в долари. Не мисля, че това е причината доларът да е силен или причината САЩ да са най-силната нация в света, която изнася своята икономическа, военна, научна и културна мощ. Наистина ли хората, които тръбят за края на петродолара, вярват, че ако саудитците ценообразуват петрола си в друга валута, Холивуд ще изчезне? Или Уолстрийт? Или Силициевата долина? Или Пентагона? Моля Ви!
Дори и в тази си ограничена роля, не очаквам петродоларът да умре скоро. В разговорите ми в Близкия изток не усещам желание за отказ от американската валута при продажбата на петрол. Важното е, че саудитците също държат валутата си обвързана с американската.
В момента кралското семейство се опитва да сключи сделка с Белия дом, за да съживи саудитско-американските отношения, и като част от този процес запазването на цената на саудитския петрол в долари би имало смисъл.
Преминаването към други валути носи повече негативи, отколкото позитиви - и под други валути имам предвид еврото, лирата, швейцарския франк или йената. Възприемането на китайската валута, както предлагат множество блогове, би било още по-трудно. Американската валута е свободно конвертируема, а юанът - не; доларът е ликвиден, а юанът - не. Това е.
Отдавна се говори, че саудитците обмислят използването на други валути. Ето заглавието на първа страница на The New York Times: "ОПЕК ЩЕ ПРЕКЪСНЕ ВРЪЗКАТА С ДОЛАРА ПРИ ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО НА ПЕТРОЛА". Дата на публикуване? 10 юни 1975 г. Може би догодина ще можем да отпразнуваме 50-годишнината на тази много преждевременна новина и да оставим блогърите да се развихрят - отново.
Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята."
*Всички останали страни от групата ОПЕК също продават своя петрол в щатски долари, с изключение на тези, които са под американски санкции. И дори тези, които са под санкции, като Русия, често продават своя петрол, използвайки валути, като емиратския дирхам, които са обвързани с долара.
**От началото на годината досега Саудитска Арабия измести Китай като най-големия емитент на международен дълг сред развиващите се пазари, прекъсвайки 12-годишната серия на Пекин на върха.